промяна може да е само за добро! Да чуем какво ще предложи човекът!
— Ами добре — склони неохотно мелезът. — Няма да заболи, ако го изслушаме, не сме се врекли във вярност.
— Подкрепям мнението на този човек — посочи Рейт стареца. — Пера е купчина от руини. Хората тук живеят като просяци. Нямат достойнство, нито самоуважение, свират се в дупки, мръсни и невежи са, носят парцали. И най-страшното е, че не ги е грижа.
Членовете на комитета го гледаха облещени. Старецът се разсмя хрипливо, мелезът смръщи вежди. Останалите го зяпаха с нескрито съмнение. Те отстъпиха няколко крачки, съвещаваха се известно време помежду си, после се върнаха при Рейт.
— Можеш ли да обясниш подробно какви предложения ще направиш?
Рейт поклати глава.
— Не съм мислил по въпроса. Истината е, че аз съм цивилизован човек, образован и възпитан в цивилизовани условия. Имам представа какво може да постигне човекът. Не можете дори да си представите колко много е това. Жителите на Пера са човеци — ще се стремя да живеят като такива.
— Да, да — провикна се човекът от блатата. — Но как? По какъв начин?
— Ами, на първо място, ще организирам милиция, дисциплинирана и добре обучена, да поддържа реда и да охранява града и керваните от зелените часки. Ще създам училище и болница, по-късно леярна, складове и пазар. Междувременно ще насърчавам хората да строят къщи и да почистят града.
Членовете на комитета отново запристъпваха смутено. Старецът изсумтя.
— Ние сме хора, вярно, че кой би го отрекъл? И тъй като сме хора, трябва да живеем предпазливо. Не бива да пожелаваме да приличаме на дирдирите. Най-важното е да оцелеем.
— Сините часки никога няма да допуснат да предявяваме подобни претенции — добави сивият. — Търпят ни само защото сме безвредни.
— Но пък ние сме основният им доставчик — припомни ниският. — Те купуват продукцията ни евтино.
— Глупаво е да дразним по-силните от нас — промърмори сивият.
Рейт вдигна ръка.
— Чухте моята програма. Ако не сте съгласни да ми помагате — намерете си друг градоначалник.
Старецът втренчи поглед в лицето му, сетне дръпна останалите назад. Последва разгорещен спор. След известно време те отново се приближиха.
— Съгласни сме с условията ти. Ти ще бъдеш нашият предводител.
Рейт, който се бе надявал, че комитетът ще го отхвърли, въздъхна едва забележимо.
— Какво пък, тъй да бъде. Предупреждавам ви, ще искам много от вас. Ще работите по-здраво, отколкото когато и да било през целия си живот, но ще знаете, че е за ваше добро. Или поне така се надявам.
Той говори пред комитета около час, обяснявайки какво се надява да постигнат, и успя да събуди интереса им, а и известен предпазлив ентусиазъм.
Късно следобед Рейт, Анахо и трима от членовете на комитета се качиха да изследват изоставения дворец на Нага Гохо.
Минаха по лъкатушещия път и скоро високата каменна постройка се възправи пред тях. Те прекосиха усойния двор и влязоха в големия хол. Богатствата на Нага Гохо — масивните маси и скамейки, килимите, закачалките, лампите на триножници, подносите и чайниците, вече бяха покрити с тънък слой прах.
От едната страна на хола се намираха спалните, които миришеха на влажни завивки и ароматични вещества. Трупът на наложницата на Нага Гохо лежеше така, както Рейт го бе заварил. Групата бързо се отдръпна назад.
От другата страна на хола имаше складове, натъпкани с грабени вещи — денкове с платове, сандъци с кожа, наръчи с рядка дървесина, инструменти, оръжия, прибори, кюлчета необработени метали, стъкленици с есенции, книги с кожени подвързии и черни страници, изписани със сиви точки, които според Анахо били фабрични наръчници на уонките. В една ниша имаше ковчеже, пълно до половината със секвини. Два малки сандъка съдържаха скъпоценни камъни, украшения, накити. Членовете на комитета се въоръжиха с изкусно изработени стоманени саби с гравирани ефеси и предпазители, Траз и Анахо последваха примера им. След като хвърли срамежлив поглед на Рейт, Траз се издокара с красиво златисто охрено наметало, ботуши от мека черна кожа и лъскав шлем от тънка стомана с протектор, който се спускаше над врата и шията.
Рейт откри няколко десетки лъчемета с изчерпани батерии. Тези, по думите на Анахо, се презареждали от акумулаторите, с които се задвижвали и товарните платформи — факт, който явно бе убягнал на Нага Гохо.
Слънцето вече клонеше към западния хоризонт, когато най-сетне напуснаха мрачния дворец. Докато пресичаха двора, Рейт забеляза една ниска врата в странична ниша. Побутна я с рамо и отзад се показа каменно стълбище. Отдолу повя миризмата на мухъл, разложение, мръсотия и още нещо — тежка и влажна миризма, от която космите по гърба на Рейт настръхнаха.
— Тъмница — обясни лаконично Анахо. — Слушай.
Тих, дрезгав шепот долиташе отдолу. Зад вратата Рейт напипа лампа, която май не работеше. Анахо чукна стъклената крушка и помещението се озари от бледо сияние.
— Дирдирите ги правят — обясни той.
Готова за всичко, групата се спусна по стълбите и се озова в подземие с висок таван. Траз улови Рейт за ръката и посочи — тъмен силует помръдваше безшумно в мрака отсреща.
— Пнум — прошепна Анахо и помръдна зиморничаво рамене. — Въдят се из руините на Тчай, като червеи в старо дърво.
Висока лампа хвърляше слаба светлина, на която различиха клетки в дъното на помещението. В някои от тях имаше кости, в други — купчини разлагаща се плът, в трети — същества, чиито звуци бяха чули на повърхността.
— Вода, вода — повтаряше едно от съществата. — Дайте ни вода!
Рейт доближи лампата до клетката.
— Часкоиди.
Той напълни метално канче от кацата с вода в ъгъла и го пъхна през решетките. Часкоидите пиха жадно и поискаха още.
Масивни клетки с яки решетки в ъгъла на подземието бяха обитавани от две неподвижни фигури с щръкнали конусовидни скалпове.
— Зелени часки — прошепна Траз. — За какво ли са му притрябвали на Нага Гохо?
— Вижте, гледат само в една посока — вдигна ръка Анахо. — Посоката, в която е тяхната орда. Те са телепати.
Рейт донесе две канчета с вода и ги промуши в клетката на зелените часки. Съществата се пресегнаха и пресушиха съдините в миг.
Рейт се върна при часкоидите.
— От колко време сте тук?
— О, много, страшно много — изхриптя един от пленниците. — Не мога да определя колко дълго.
— Защо ви държат затворени?
— От жестокост! Защото сме часкоиди!
Рейт се обърна към членовете на комитета.
— Знаехте ли, че са затворени тук?
— Не! Нага Гохо правеше каквото си пожелае.
Рейт дръпна резето и отвори вратата.
— Излизайте, свободни сте. Хората, които ви плениха и затвориха, са мъртви.
Часкоидите пристъпиха плахо напред. Те наобиколиха кацата и се заеха да утоляват жаждата си. Рейт отиде да огледа зелените часки.
— Много странно, наистина много странно.
— Може би Гохо ги е използвал като указатели — подметна Анахо. — За посоката, в която се намира тяхната орда.
— Никой ли не може да разговаря с тях?
