колата на Емник. Рейт ги изпрати със смесени чувства. Без никакво съмнение те щяха да докладват за неговите радикални възгледи и деяния. Сините часки едва ли щяха да ги одобрят. Всичко това идваше да покаже, че положението на Рейт безкрайно се усложнява. Бъдещето изглеждаше неясно и не вещаеше нищо добро. За пореден път той се замисли дали не е време да потъне в пущинака. Но идеята отново не му се стори привлекателна.
Следобедът на същия ден Рейт отиде да погледа тренировките на новосформираната милиция — шест взвода от по петдесетина мъже, въоръжени с арбалети, саби, криви мечове и облечени с наметала с качулки, жакети, къси поли, някои загърнати в грубо обработени кожи. Едни имаха дълги бради, други бяха прибрали косите си в шапки или ги бяха разпуснали свободно. Рейт си мислеше, че никога досега не бе виждал толкова печално зрелище. Той наблюдаваше със смесица от почуда и отчаяние как се препъват и блъскат един в друг, опитвайки се да изпълнят упражнението, което им бе дал. Шестимата командири не проявяваха особен ентусиазъм, плувнали в пот, те ругаеха на висок глас и издаваха противоречиви заповеди, а привидната самоувереност на Баоджиян не беше подплатена с нищо.
Рейт най-сетне не издържа и разжалва двама от командирите на място и назначи други двама от войниците. Той се покатери на един фургон и извика на мъжете да се съберат около него.
— Не се справяте добре! Не разбирате ли защо сте тук? Трябва да се научите да се защитавате! — той огледа мрачните лица и посочи един, който шепнеше нещо на човека до него. — Ей, ти! Какво каза сега? Хайде, нека чуем!
— Казах, че това бутане и маршируване е пълна глупост и че си губим времето и силите. Каква полза от подобни остарели методи?
— Ето каква е ползата: да се научите да изпълнявате заповеди, бързо и без да се замисляте. Да действате като военно подразделение. Двайсет мъже, които действат като един, са по-силни от стотина, от които всеки се бие за себе си. В бойни условия командирът съставя плана, а дисциплинираните войници го изпълняват. Без дисциплина плановете се провалят и така се губи битката. Разбрахте ли ме сега?
— Хм. Как е възможно хора да печелят битки? Сините часки разполагат с лъчемети и въздушни кораби. А ние имаме само няколко пясъчни оръдия. Зелените часки са несломими, изтребват ни сякаш сме буболечки. По-лесно е да се крием сред руините. Така са живели открай време хората в Пера.
— Условията се промениха — изтъкна Рейт. — Щом не искаш да вършиш мъжката работа, ще вършиш женската и ще облечеш фуста. Избирай! — той почака, но недоволният мъж само изсумтя и пристъпи от крак на крак.
Рейт слезе от фургона и даде нови разпореждания. Прати неколцина до цитаделата да донесат стрели, а също и нови дрехи. Други отидоха за бръсначи и ножици, след което, въпреки протестите на някои, на всички бе заповядано да се подстрижат и обръснат. Междувременно събраха и жените от града и им наредиха да ушият униформи — ризи от бял плат без ръкави и с черни копчета отпред. Ефрейторите и сержантите носеха черни пагони, командирите имаха къси червени ръкави.
На следващия ден, облечени в новите си униформи, мъжете отново излязоха да се упражняват и този път показаха определен напредък.
На сутринта на третия ден след заминаването на часкоидите съмненията на Рейт се потвърдиха. Голям въздухолет, дълъг поне шейсет стъпки и широк трийсет, се спусна плавно над степта. Той описа бавен кръг над Пера, после се приземи на площада пред странноприемница „Мъртвата степ“. Дузина плещести часкоиди — от градската стража, ако се съдеше по сивите им униформи и виолетови жакети — скочиха долу и заеха кръгова позиция с готови за стрелба оръжия. Шестима сини часки стояха на горната палуба, загледани изпод надвисналите си чела към странноприемницата. Съдейки по дрехите им, имаха особено важни постове — носеха плътно прилепнали костюми от сребрист плат, високи сребърни шлемове и сребърни копчета по шевовете на ръкавите и крачолите.
Сините часки подметнаха нещо на стражниците, които доближиха странноприемницата и повикаха съдържателя.
— Човек, който се представя под името Рейт, се е назначил за ваш главнокомандващ. Доведете го незабавно, за да бъде представен на нашите господари.
Завладян от ужас, съдържателят вдигна безпомощно ръце.
— Няма го в момента, ще трябва да почакате, докато се върне.
— Някой да му съобщи! На часа!
Рейт изслуша съобщението с мрачен вид, но не беше изненадан. Той помисли една-две минути, след което взе решение, което — както съзнаваше добре — би могло да помени към по-добро или към по-лошо живота на хората на Тчай. Повика Траз, даде му къси нареждания и сетне бавно се отправи към странноприемницата.
— Кажете на часките, че ще разговарям с тях в залата.
Съдържателят предаде съобщението на часкоидите, които на свой ред го отнесоха на сините часки.
В отговор се чу серия от гъгнещи звуци. Сините Часки се спуснаха на земята и доближиха странноприемницата, където се подредиха в сребриста линия. Часкоидите влязоха вътре. Един от тях излая:
— Кой е мъжът, дето се има за ваш началник? Питам кой от вас е той? Нека вдигне ръка!
Рейт ги разблъска и излезе на двора. Изправи се срещу сините часки, които го разглеждаха високомерно. Рейт оглеждаше с почуда чертите на чуждоземците — очите им, малки като мъниста, блещукаха в сенките на челните им издатини, носните им кухини бяха открити и наподобяваха миниатюрни лабиринти. Обърна внимание и на сребристите им костюми и шлемовете. Ала въпреки славата си сред местните, не му се струваха нито лукави, нито своенравни и капризни. Позата им по-скоро изглеждаше заплашителна.
Рейт скръсти ръце на гърдите си. Той чакаше, без да сваля очи от тях.
Един от сините часки, чийто гребен бе по-висок от тези на другите, заговори със странен, гъгнещ глас, типичен за тяхната раса:
— Какво правиш тук, в Пера?
— Избраха ме за градоначалник.
— Ти си този, който проникна без разрешение в Дадиче и опита да влезе в Техническия център.
Рейт не отговори.
— Е, какво е твоето обяснение? — подкани го синият часк. — Не се опитвай да отречеш, миризмата ти те издаде. По някакъв начин си успял да влезеш и да излезеш от Дадиче. С каква цел?
— Ами преди това не бях ходил там — отвърна с привидна нехайност Рейт. — Вие също идвате тук неканени и въпреки това сте добре дошли, докато се подчинявате на нашите закони. Бих искал жителите на Пера да посещават Дадиче при същите условия.
Часкоидите се разсмяха мрачно, сините часки само поклатиха глави. Най-старшият заговори:
— Разбрахме, че насаждаш неверни твърдения и подтикваш хората от Пера да вършат глупави дела. Откъде произхождат тези твои идеи?
— Идеите ми нито са „неверни твърдения“, нито подтикват към „глупави дела“. Те са очевидни.
— Трябва да дойдеш с нас в Дадиче. Налага се да изясним някои обстоятелства. Качвай се на борда.
Рейт поклати усмихнато глава.
— Ако имате въпроси към мен, задайте ги тук. А после аз ще ви задам моите.
Сините часки дадоха знак на стражниците. Те пристъпиха напред, готови да заловят Рейт. Той отскочи и погледна към горните прозорци. От втория етаж се посипа дъжд от стрели, които се забиха в челата и вратовете на часкоидите. Но стрелите, насочени към сините часки, извиха настрани, отклонени от силово поле, и не причиниха никакви наранявания. Сините часки посегнаха към оръжията си, но преди да открият, огън, Рейт изпъна ръце и насочи енергоклетката. С едно бързо хоризонтално движение той изпепели главите и раменете на шестимата часки. Телата им, подтиквани от някакъв чудат рефлекс, подскочиха във въздуха, после се проснаха с глух тропот на земята, където останаха покрити с капчици разтопено сребро.
Настъпи тишина. Всички присъстващи бяха затаили дъх. Те местеха погледи между труповете и Рейт и после, като по нечута команда, се извърнаха едновременно към Дадиче.
— Какво ще правим сега? — промърмори Брантего. — Обречени сме. Ще нахранят с нас хищните си червени, цветя.
