излизат на открито.
Градът постепенно изплуваше от далечината, Рейт различи пристанището, където „Варгаз“ се бе разтоварил — колко отдавна му се струваше това! Виждаше и пътищата, водещи към пазара, и на север, към космодрума. Отвисоко Ао Хидис изглеждаше притихнал и безжизнен, черните кули на уонкоидите стърчаха заплашително над водите на залива. На космодрума се различаваха съвсем ясно пет кораба. По пладне групата излезе на един хълм над града. Рейт огледа подробно космодрума, който беше директно под тях. Вляво бяха ремонтните цехове, вътре имаше разглобен огромен корпус на кораб, заобиколен от високо скеле. Друг кораб, в отсамния край на площадката, изглеждаше напълно занемарен. Състоянието на останалите три съда не можеше да се прецени от разстояние, но локхарите заявиха, че са в движение.
— Всичко е въпрос на опит — обясняваше Зорофим. — Когато един кораб бъде свален за ремонт, преместват го в близост до цеховете. Тези, които се използват, са в транзитния док ей там, наричат го товарна рампа.
— Означава ли това, че онези три кораба са подходящи за нашето пътуване?
Локхарите не желаеха да прибързват със заключенията.
— Понякога на товарната рампа също се извършват дребни ремонти — обясни Белджи.
— Вижте онази кола до рампата — посочи Тадазей. — С нея пренасят резервни части, които сигурно са пристигнали с трите кораба.
Два от трите кораба се оказаха транспортни, третият беше пътнически, Локхарите предпочитаха товарните кораби, с които бяха добре запознати. Рейт настоя, че пътническият кораб ще бъде по-подходящ за тяхната операция, но се изправи срещу стена от възражения: Зорофим и Тадазей обявиха, че това е стандартен кораб с известни корекции по корпуса, Яг Яганиг и Белджи бяха почти сигурни, че е нова конструкция или поне модификация, но и в двата случая можеха да възникнат затруднения.
През целия ден групата изучава космодрума и работата на ремонтните цехове и транспортните коли. В късния следобед до пътническия кораб се спусна черен въздухолет и се скри зад корпуса му. Малко по-късно локхарски механици докараха сандък с енергийни контейнери до кораба, което според Зарфо бе сигурен знак, че го подготвят за отлитане.
Слънцето се снижи към океана. Мъжете се умълчаха, загледани в корабите, които, само на четвърт миля от тях, изглеждаха тъй близки и примамливо достъпни. Но все още оставаше нерешен въпросът кой от трите кораба на товарната рампа предлага максимални възможности за успешно отлитане. Повечето локхари бяха спрели избора си на един от транспортните кораби и само Яг Яганиг предпочиташе пътническия.
Рейт усещаше как напрежението нараства. Следващите няколко часа можеха да променят съдбата му, а имаше толкова много неизвестни, които биха могли да повлияят върху това. Странно наистина, че охраната на корабите бе толкова малобройна! От друга страна, кой би опитал да открадне космически кораб? Вероятно подобно нещо не се бе случвало през последните хиляда години, по-вероятно никога.
Здрач забули околностите, групата пое надолу по склона. Прожектори озариха космодрума, складовете, цеховете и депото на товарната рампа. Останалата част от огромната площадка тънеше в мрак, корабите хвърляха издължени сенки върху осветеното поле.
Мъжете изминаха последните метри до подножието на хълма, прекосиха едно сумрачно мочурище и стигнаха покрайнините на космодрума, където почакаха десетина минути, като се озъртаха и ослушваха. В складовете изглеждаше, че няма никой, в цеховете бяха останали да работят само неколцина техници.
Рейт, Зарфо и Тадазей отидоха на разузнаване. Притичаха приведени до изоставения кораб и там се спотаиха в сенките.
Откъм цеха долиташе вой и тракане на машини, в депото някой подвикваше нещо неразбрано. Тримата почакаха десетина минути. Градът отвъд космодрума бе озарен от немигащи светлини, от другата страна на залива кулите на уонкоидите излъчваха бледожълтеникаво сияние.
Ремонтният цех постепенно утихна, изглежда работниците си бяха тръгнали. Рейт, Зарфо и Тадазей прекосиха площадката, като продължаваха да се придържат към сенките. Стигнаха до първия от малките товарни кораби, където отново спряха и се ослушаха — не се чуваха никакви звуци, нито тревожни звънци. Зарфо и Тадазей доближиха входния люк на кораба, отвориха го и влязоха, а Рейт остана на пост отвън.
Изминаха десетина напрегнати минути. Отвътре долитаха приглушени звуци, на няколко пъти блеснаха отразени светлини, което само изнервяше още повече Рейт.
Най-сетне локхарите се върнаха.
— Не става — обяви Зарфо. — Няма въздух, нито енергия. Да опитаме другия.
Притичаха между ивиците светлини и сенки до втория товарен кораб, както преди Зарфо и Тадазей и влязоха, а Рейт остана на пост. Този път локхарите се върнаха почти веднага.
— В ремонт — докладва мрачно Зарфо. — За него са били сандъците с части.
Тримата извърнаха погледи към пътническия кораб.
— Конструкцията не е от стандартните — промърмори замислено Зарфо. — Но вероятно приборите ще ни бъдат познати.
— Да идем и да проверим — предложи Рейт. Но в този миг между тях и кораба се плъзна светлина. Първата мисъл на Рейт беше, че са ги открили. Но светлината се спря върху пътническия кораб. Откъм портала се приближи ниско превозно средство. Машината спря до пътническия кораб и отвътре излязоха няколко силуета — трудно беше да преброят колко са заради отблясъците на прожектора. С подозрителна бързина и припряност пристигналите се качиха в кораба.
— Уонки — прошепна Зарфо. — Товарят се.
— Това означава, че корабът е готов за отлитане — отвърна Рейт. — Шанс, който не бива да пропускаме!
Зарфо се колебаеше.
— Едно е да откраднем празен кораб, друго е да си имаме работа с неколцина уонки и уонкоиди.
— Откъде знаеш, че на борда има уонкоиди?
— Заради светлините. Уонките излъчват радиационни импулси и улавят отраженията.
Зад тях се чу слаб шум. Рейт се извърна, за да открие, че това е Траз.
— Обезпокоихме се, тъй като се забавихте.
— Върни се и повикай останалите. Ако имаме късмет, ще се качим на пътническия кораб. Той е единственият подходящ.
Траз потъна в мрака. Пет минути по-късно цялата група се притаи в сянката на товарния кораб.
Измина още половин час. Зад илюминаторите на пътническия кораб преминаваха сенки, нямаше никакъв начин да разберат какво става вътре и това само покачваше градуса на напрежението. С дрезгав шепот те обсъждаха възможните начини на действие. Дали да щурмуват кораба още сега? Почти бе сигурно, че отлитането му е предстоящо. Подобно действие обаче водеше до непредвидими последици. В края на краищата решиха да се придържат към по-консервативен подход и да се върнат в планината, където да изчакат друга подходяща възможност. Тъкмо когато понечиха да си тръгнат, от кораба излязоха неколцина уонки, скочиха в машината и тя напусна незабавно космодрума. Светлините вътре в кораба продължаваха да греят. Изглежда, че подготовката беше приключила.
— Ще ида да погледна — заяви неочаквано Рейт. Затича се през полето, следван от останалите. Изкачиха рампата, влязоха през товарния отсек и се озоваха в каюткомпанията на кораба, която беше празна.
— Всички са на мостика — заяви Рейт. — Да го превземем!
— Ако можем — изръмжа Зорофим.
Траз нададе предупредителен вик, Рейт се извърна и откри, че в салона е влязъл един уонк и ги оглежда с изражение, което вероятно изразяваше неодобрение. Беше тъмнокожо същество, малко по-едро от човек, с развит гръден кош и четвъртита глава, чиито две черни, лъщящи като лещи на обективи очи премигваха на половинсекундни интервали. Краката му бяха къси, стъпалата разширени като плавници; уонкът не носеше никакви оръжия, нито инструменти, комай дори нямаше дрехи. От звуковия орган в основата на черепа долетяха четири вибриращи сигнала, които, имайки предвид обстоятелствата, изглеждаха спокойни и без емоции. Уонкът стоеше неподвижно и местеше поглед по локхарите, които се бяха разпръснали и проверяваха състоянието на двигателите, енергийните и кислородните запаси. Като че ли най-сетне той осъзна същината на това, което се случваше. Тръгна към изхода, но Рейт му препречи пътя
