и посочи една седалка. Съществото се надвеси над него, оглеждайки го с трепкащи стъкловидни очи. Отново прозвучаха вибриращи звуци, по-настойчиви от предния път.
Зарфо се върна в салона.
— Корабът е в пълна готовност. Само че, боя се, че е непознат за мен модел.
— Можем ли да излетим?
— Трябва да сме сигурни, че знаем какво правим. Може да ни отнеме минути, дори часове.
— В такъв случай не бива да пускаме уонка да си върви.
— Неприятно — кимна Зарфо.
Уонкът пристъпи напред, Рейт го бутна с ръка и му показа пистолета си. Уонкът издаде нисък, мелодичен звук. Зарфо изчурулика нещо и съществото се извърна.
— Какво му каза? — попита Рейт.
— Доста нескопосан опит за думата „опасност“. Изглежда ме разбра обаче.
— Бих искал да седне, изнервя ме, като стърчи така.
— Уонките почти никога не сядат — обясни Зарфо и отиде да затвори люка.
Секундите се нижеха бавно. От различни части на кораба се чуваха подвикванията и възклицанията на локхарите. По нареждане на Рейт Траз се качи на наблюдателната куличка, откъдето да оглежда космодрума. Уонкът стоеше неподвижно, сякаш не знаеше как да постъпи.
Корабът се разтресе, светлините премигнаха и блеснаха отново. Зарфо надникна в салона.
— Включихме главния двигател. Остава само Тадазей да се оправи с управлението…
Траз извика от куличката:
— Колата се връща. Току-що запалиха прожекторите.
Тадазей прекоси тичешком каюткомпанията и се намести зад пулта за управление. Шареше трескаво с поглед по пулта, а Зарфо го подканяше да побърза. Рейт извика на Анахо да пази уонка и се качи при Траз. Колата тъкмо спираше пред кораба.
Зарфо сочеше с пръст разни прибори по контролното табло, а Тадазей кимаше, после с видимо съмнение се пресегна и натисна няколко копчета. Корабът се разтресе отново и започна да се издига. Рейт почувства ускорението в краката си. Напускаха Тчай! Тадазей въведе някакви корекции и подът под краката им се залюля. Рейт се улови за една дръжка, уонкът се спъна и падна върху седалката, където остана да лежи. Отнякъде долетяха сочни локхарски ругатни.
Рейт най-сетне се изкатери на мостика и застана до Тадазей, който ръчкаше отчаяно пулта, опитвайки да открие нужните му прибори.
— Няма ли автопилот? — попита Рейт.
— Трябва да има, тук някъде. Не мога да намеря превключвателя. Това със сигурност не е стандартен пулт.
— Знаеш ли изобщо какво правиш?
— Не.
Рейт се вгледа в мрачното лице на Тадазей.
— Докато се издигаме нагоре, добре сме.
— Ако имах час, само един час — завайка се Тадазей. — Щях да проследя отделните вериги.
Яг Яганиг влезе в салона и попита гневно какво става.
— Правя каквото е по силите ми! — отвърна Тадазей.
— Не е достатъчно. Ще се разбием!
— Не бързай — завъртя глава Тадазей. — Тук има една ръчка, която не съм опитвал още — той я дръпна, корабът се наклони на една страна и се понесе, набирайки скорост, на изток. На борда екнаха изплашени локхарски викове. Тадазей върна ръчката в предишното й положение. Корабът замря във въздуха, но корпусът продължаваше да вибрира. Тадазей въздъхна изплашено, плъзгайки поглед нагоре- надолу по таблото.
— Казвам ви, не съм виждал подобно нещо!
Рейт надзърна през илюминатора, но виждаше само непрогледна нощ. Зарфо заговори със спокоен глас:
— Височина почти хиляда стъпки… деветстотин…
Тадазей отново забарабани с пръсти по клавишите на пулта. За втори път корабът се наклони и полетя на изток.
— Нагоре, нагоре! — закрещя Зарфо. — Ще се блъснем в земята!
Тадазей намали скоростта до минимум.
— Няма начин този клавиш да не е за репулсаторите — той забоде решително пръст в средата на таблото. От кърмата долетя зловещ пукот, последван от приглушена експлозия. Локхарите завиха като на умряло. Зарфо не сваляше поглед от висотомера:
— Петстотин… четиристотин… триста… двеста… сто…
Контакт, плясък, клатушкате и пързаляне, после тишина. Корабът се беше приводнил някъде, изглежда, без да пострада сериозно. В Парапан? Или Шанизадия? Рейт кършеше ръце, завладян от отчаяние. Ето, че отново е на Тчай.
Той се върна в каюткомпанията. Уонкът стоеше неподвижно като статуя. И да изпитваше някакви чувства, не ги издаваше с нищо.
Рейт продължи към машинното отделение, където Яг Яганиг и Белджи гледаха тъжно към един димящ капак.
— Претоварване — обясни Белджи. — Вероятно има прекъснати и разтопени кабели.
— Можем ли да го поправим?
— Ако на борда има инструменти — отвърна мрачно Белджи.
— И разполагаме с достатъчно време — добави Яг Яганиг.
Рейт се върна в каюткомпанията. Отпусна се на седалката и втренчи мрачен поглед в уонка. Колко близо бяха до успеха. Облегна се назад, напълно изтощен. Другите вероятно се чувстваха по същия начин. Нито един план не може да успее, ако не бъде отделено необходимото време за отдих. Рейт се изправи и повика останалите. Двама останаха на пост, другите се наместиха по околните седалки.
Така отмина нощта. Аз се издигна в небето, последвана от Браз. Призори установиха, че се намират в обширен воден басейн, който Зарфо идентифицира като езерото Фалас.
— На него трябва да благодарим, че сме живи — заключи той.
Рейт се показа през горния люк и огледа хоризонта с визоскопа. На юг, запад и изток водата бе забулена в ниска мъгла. На север се виждаше нисък бряг, към който корабът се приближаваше бавно, тласкан от слабия южен вятър. Рейт се прибра в кораба. Локхарите бяха повдигнали капака и обсъждаха унило повредите. Видът им бе достатъчен, не бяха нужни повече обяснения.
В каюткомпанията завари Анахо и Траз да похапват черни питки с дебела белезникава кора, които бяха извадили от едно шкафче. Рейт предложи една питка на уонка, ала той не му обърна внимание. Рейт опита от питката и установи, че на вкус наподобява сирене. Зарфо се присъедини към тях и потвърди опасенията му.
— Ремонтът е невъзможен на този етап. Изгорели са цял комплект кристали. На борда няма резервни.
Рейт кимна мрачно.
— Както и очаквах.
— Сега какво ще правим? — попита Зарфо.
— Веднага щом вятърът ни откара до сушата, ще слезем и ще се върнем в Ао Хидис за нов опит.
Зарфо изсумтя.
— Ами с уонка?
— Ще трябва да го пуснем да си върви. Нямам никакво намерение да го убивам.
— Грешка — обади се Анахо. — По-добре да смачкаме тази гадина.
— За твое сведение — рече Зарфо, — Ао Хана, централният пост на уонките, е разположен на езеро Фалас. Едва ли сме далече от него.
Рейт се качи на предната палуба. Само на миля пред тях се виждаха мъгливите очертания на брега, зад него започваха мочурища. Да слязат на подобно място, щеше да е крайно неудобно, дори рисковано и Рейт
