Първомайстор на борда прави молбата ти абсурдна.
Рейт го погледна замислено.
— Мога ли да се поинтересувам защо си тук?
— Разбира се. За да докладвам всичко, което научих за твоите действия.
— Толкова ли сме важни? — повдигна вежди Рейт.
— Така изглежда — отвърна с привидна незаинтересованост Хелсе.
Четирима уонки влязоха в помещението и застанаха до отсрещната стена — четири масивни черни сенки. Хелсе се отдръпна, останалите уонкоиди мълчаха почтително.
Избутаха пленниците напред и ги накараха да се подредят пред уонките. Изминаха няколко минути, през които не се случи нищо. След това уонките си размениха мелодични сигнали — меки, приглушени звуци на половинсекундни интервали, изглежда неразбираеми и за уонкоидите. Последва нова пауза, сетне уонките се обърнаха към уонкоидите със серия от по три бързи подсвирквания, вероятно опростен вариант на техния език, пригоден за общуване с уонкоидите.
Най-възрастният уонкоид пристъпи напред, изслуша внимателно звуците, после се обърна към пленниците.
— Кой от вас е вождът на пиратите?
— Никой — отвърна Рейт. — Ние не сме пирати.
Един от уонките отново взе думата, Рейт бе почти сигурен, че това е злополучният Първомайстор. С видима неохота уонкоидите донесоха малък клавишен инструмент, с който старшият уонкоид се справяше с удивителна пъргавина.
— Кажете му — продължи Рейт, — че съжаляваме за неудобството, което сме му причинили. Обстоятелствата налагаха да го вземем с нас.
— Не сте тук, за да се оправдавате — сряза го уонкоидът, — а да съобщите нужната информация, след което ще продължим с обичайния процес.
Първомайсторът отново изчурулика и получи отговор.
— Какво каза той и какво му отвърнахте вие? — попита Рейт.
— Ще говориш само когато те питат — скара му се уонкоидът.
Хелсе излезе напред, извади своя инструмент и изсвири няколко насечени акорда. Рейт започна да губи надежда, че ще овладее ситуацията.
— Какво казва сега, Хелсе? — не се сдържа той.
— Тишина!
— Предайте поне на уонка, че ние също имаме да кажем нещо.
— Ще ви бъде съобщено, ако се реши да ви изслушат. Срещата е почти към края си.
— Но ние нямахме възможност да говорим!
— Тишина! Поведението ви е оскърбително!
Рейт се обърна към Зарфо.
— Кажи нещо на уонка! Каквото и да е!
Зарфо наду бузи. Посочи с пръст уонкоидите и издаде чуруликащ звук. Старшият уонкоид го изгледа навъсено.
— Тихо, прекъсваш ни!
— Какво му каза? — попита Рейт.
— Казах: „Лъжа, лъжа, лъжа“. Това е всичко, което зная.
Първомайсторът заговори с мелодични тонове, сочейки Рейт и Зарфо. Старшият уонкоид, очевидно ядосан, се обърна към тях:
— Уонкът иска да узнае къде възнамерявахте да откарате отвлечения кораб.
— Преводът ти не е точен. Каза ли му, че не сме пирати?
Зарфо отново изчурулика: „Лъжа, лъжа, лъжа“.
— Няма съмнение, че сте пирати или луди — отвърна спокойно уонкоидът. После се обърна към Първомайстора и засвири на своя инструмент. Рейт бе сигурен, че отново представя нещата такива, каквито той смята за необходимо. Затова дръпна Хелсе за ръкава.
— Какво му каза? Че сме пирати?
Хелсе не отговори.
Зарфо се изкикоти високо за всеобща изненада. Сетне се наведе и прошепна в ухото на Рейт:
— Спомняш ли си онзи дъгбо? Ощипи Хелсе по носа.
— Хелсе — провикна се Рейт.
Младежът се извърна и го прониза с яростен поглед. Рейт направи крачка към него и го щипна по носа. Хелсе застина неподвижно.
— Кажи на уонка, че идвам от Земята — светът, където са се появили хората — нареди му Рейт. — И че отвлякох кораба, защото исках да се върна у дома.
Хелсе послушно засвири на инструмента, огласяйки залата с трелите си. Останалите уонкоиди внезапно придобиха обезпокоен вид — сигурен признак, че Хелсе превеждаше вярно. Те понечиха да възразят, да го обкръжат и да го заглушат със звуците на своите инструменти, но бяха скастрени с едно рязко изсвирване на Първомайстора.
Хелсе продължи и най-сетне стигна до края.
— Кажи му още — нареди Рейт, — че уонкоидите преиначават думите ми и че го правят постоянно, за собствена изгода.
Хелсе засвири. Другите уонкоиди отново се опитаха да протестират, но бяха сгълчани.
— Кажи им — продължи Рейт с нарастваща увереност, пристъпвайки дръзко в непознатото, — че уонкоидите разрушиха моя космически кораб и избиха всички на борда, освен мен. Кажи им, че нашата мисия беше мирна, че пристигнахме, за да изследваме източник на радиосигнали, излъчени преди сто и петдесет тчайски години. По времето, когато уонкоидите са разрушили градовете Сетра и Балисидре, откъдето са били излъчени сигналите, и са изтребили цялото население със същата цел: да възпрепятстват промяната на статуквото и наложеното примирие между уонки и дирдири.
Възмутените викове на уонкоидите убедиха Рейт, че ударът е попаднал право в целта. Хелсе свиреше на инструмента с вида на човек, изумен от собствените си действия.
— Кажи им — едва си поемаше дъх Рейт, — че уонкоидите систематично изкривяват истината. Вероятно тъкмо те са причината за удължаването на войната с дирдирите. Спомнете си, ако войната бе приключила, уонките щяха да се приберат на родната планета и уонкоидите щяха да разчитат само на себе си.
С посивяло лице Хелсе се опитваше да захвърли инструмента, но пръстите отказваха да му се подчинят. Това бе най-тежкото от всички обвинения. Старшият уонкоид се провикна:
— Разпитът приключи! Затворници, подредете се в редица! Марш!
Рейт, обаче продължи да нарежда на Хелсе.
— Помоли уонка да изгони всички уонкоиди навън, за да можем да разговаряме, без да ни прекъсват.
Лицето на младежа се сгърчи, по челото му се стичаше пот.
— Превеждай каквото ти казах — подкани го Рейт.
Хелсе се подчини.
В залата се възцари тишина, погледите на уонкоидите бяха втренчени в уонка.
Първомайсторът подсвирна два пъти.
Уонкоидите зашепнаха помежду си. Те стигнаха до ужасно решение. Извадиха оръжия и ги насочиха — но не към пленниците, а към четиримата уонки. Рейт и Траз се хвърлиха към тях, последвани от локхарите. Оръжията бяха избити.
Първомайсторът изчурулика едва доловимо.
Хелсе го изслуша, сетне се обърна към Рейт.
— Нарежда ти да ми дадеш оръжието, което държиш.
Рейт му подаде пистолета. Хелсе се обърна към другите трима уонкоиди и натисна спусъка. Тримата паднаха като отсечени, с размазани глави.
Уонките помълчаха известно време, обмисляйки положението. След това напуснаха залата. Пленниците останаха с Хелсе и труповете. Рейт издърпа оръжието от вцепенените пръсти на младежа, преди да му
