— Трябва ли да плащаме цената на дорест скакун само за да преспим една нощ? — ядосваше се той. — Минахме покрай десетина странноприемници, които изглеждаха съвсем порядъчни.
— С течение на времето ще се научиш да се наслаждаваш на достиженията на цивилизацията — увери го снизходително Анахо. — Ела, да видим какво ще ни предложат вътре.
Те влязоха през портал от резбовано дърво и се озоваха във фоайето. От тавана висяха свещници с форма на хризоспинови жилки, облицованият с плочки под бе застлан с великолепен черен килим с тъмносив фриз и звезден куп от охрени и алени точици в средата.
Посрещна ги лично управителят, за да се осведоми с какво може да им бъде полезен. Анахо поиска три стаи, чисти чаршафи, баня и благовонни масла.
— Колко ще ни струва всичко това? — поинтересува се той.
— За изброените услуги, по сто секвина дневно — отвърна управителят.
Траз не можа да сдържи удивеното си възклицание, дори Анахо бе готов да възрази.
— Какво? — подскочи той. — Триста секвина за три жалки стаички? Да не сте си изгубил ума? Цените ви са възмутителни.
Управителят само поклати лекичко глава.
— Драги ми господине — заговори той, — това е прочутият хотел „Алеун“, на границата с Карабас. Нашите клиенти никога не се стискат, защото знаят, че или ще се върнат с невъобразими богатства, или ще станат храна на дирдирите. Какво тогава са няколко секвина повече? Ако не сте в състояние да заплатите исканата сума, позволете да ви препоръчам „Бърлогата на мирния отдих“ или странноприемница „Черната зона“. Искам само да отбележа, че цената ни включва достъп до бюфет с отбрани храни, а също и богата библиотека с карти, пътеводители и технически наръчници, да не говорим за услугите на експерт- консултант.
— Всичко това е много добре — съгласи се Рейт. — Но нека първо проверим как е положението в „Черната зона“ и още няколко местенца.
Странноприемница „Черната зона“ заемаше втория етаж над голям и шумен игрален дом. „Бърлогата на мирния отдих“ се оказа паянтова барака на стотина метра извън пределите на града и непосредствено до бунището.
След като огледаха още няколко подобни заведения, тримата се върнаха в „Алеун“, където след продължителен и яростен пазарлък успяха да смъкнат цената, която трябваше да платят в аванс.
За обяд им поднесоха задушена наденица и прясно изпечен хляб, след което тримата се качиха в библиотеката на втория етаж. На една от стените бе изрисувана подробна карта на Зоната, на лавиците бяха подредени брошури, папки и сборници с материали. Консултантът, дребен човечец с тъжни очи, седеше в единия ъгъл и отговаряше на въпросите с тих, поверителен шепот. Тримата прекараха следобеда в изучаване географските особености на Черната зона, пътищата към успешни или неуспешни начинания, статистическото разпределение на дирдирските кланета. Около една трета от тези, които посещаваха Зоната, се завръщаха живи, със средна печалба от около шестстотин секвина на глава.
— Тези данни са леко подвеждащи — заяви Анахо. — Те включват и периферните набези, при които никога не се навлиза на повече от половин миля във вътрешността. Смъртните случаи са най-често сред ловците, които прехвърлят хълмовете и се спускат от другата страна.
В библиотеката имаше трудове, посветени на най-различни аспекти от науката за добив на хризоспин и богато илюстрирани със статистически данни и графики. В случай че бъде засечен от дирдирска ловна дружинка, търсачът на секвини би могъл да се опита да избяга, да се скрие или да окаже съпротива, като шансовете му за измъкване бяха в строга зависимост от характера на местността, времето на деня и близостта до Вратите на надеждата. Търсачите, които се организираха в по-големи групи с цел самозащита, привличаха по-многочислени дирдирски отряди, с което всъщност шансовете им само намаляваха. Богати жили се откриваха във всички краища на Зоната, но най-често в Хълмовете на забравата и на Южното стъпало, една савана в далечния край на хълмовете. Карабас се смяташе за ничия земя, където търсачите нерядко се нападаха едни други, като рискът от подобно действие се оценяваше, на единайсет процента.
Здрачаваше се и в библиотеката се стъмни. Тримата слязоха в столовата, където на светлината на величествените свещници сервитьори с черни копринени ливреи вече поднасяха вечерята. Рейт не пропусна да отбележи възхищението си от елегантната обстановка, на което Анахо отвърна насмешливо:
— Как иначе да оправдаят безбожните си цени?
Той отиде до бюфета и се върна с три чаши ароматно вино.
Тримата се настаниха върху удобните старинни кресла и се заеха да разглеждат останалите посетители, повечето от които седяха сами. Имаше само няколко двойки и една група от четирима в далечния край, последните бяха загърнати с черни наметала и с вдигнати качулки, изпод които се подаваха само дългите им бледожълти носове.
— В столовата има осемнайсет мъже, заедно с нас — преброи ги Анахо. — Девет ще намерят секвини, девет ще останат с празни ръце. Двама биха могли да се натъкнат на особено богата жила, пурпурна или алена. Десет, може би дванайсет ще натъпчат дирдирски стомаси. Шест до осем ще се завърнат в Мауст. Най-висок е рискът за тези, които ще отидат най-надалече, шестима, най-много осмина ще се радват на минимална печалба.
— Всекидневният шанс за оцеляване в Зоната — допълни Траз, за да покаже, че той също си е научил урока — е едно към четири. Средната печалба е четиристотин секвина, което означава, че тези хора, заедно с нас, оценяват живота си само на хиляда и шестстотин секвина.
— По някакъв начин трябва да променим това съотношение — промърмори замислено Рейт.
— Всеки, който идва в Зоната — ухили се Анахо, — гради същите планове. Не всички успяват.
— В такъв случай трябва да направим нещо, което никой досега не е правил.
Анахо само се подсмихна скептично.
Тримата излязоха да опознаят с града. Кабаретата бяха украсени с разноцветни светлини, на балконите стояха девойки с отегчени лица, които полюшваха сластно бедра, приканваха ги с жестове или пееха странни, прочувствени песни. Игралните домове бяха ярко осветени и вътре кипеше трескава активност. Всеки от тях, изглежда, бе специализиран в различна игра, едни съвсем прости, като хвърляне на зарове с четиринайсет страни, други по-сложни, като шахматна игра срещу наети от дома професионалисти.
Тримата спряха да погледат една игра, която се наричаше „Открий голямата пурпурна жила“. На маса с дължина трийсет стъпки и ширина десет бе пресъздаден действителен участък от Карабас. Имаше изработени в подробности макети на крайбрежието, Хълмовете на забравата, Южното стъпало, клисурите, долините, саваните, реките и горите. Сини, червени и пурпурни светлинки сочеха местонахожденията на залежите — по-малко по крайбрежието, далеч по-изобилни отвъд Хълмовете на забравата и по Южното стъпало. Кхусц, дирдирският ловен лагер, беше бяло блокче с пурпурни издатини от всички страни. Макетът бе разчертан на равни, номерирани квадранти. Около масата се бяха подредили десетина играчи, всеки от които контролираше миниатюрен човешки модел. На масата, освен това имаше фигурки, олицетворяващи четири дирдирски ловни дружинки. Играчите поред хвърляха зар с четиринайсет страни, за да определят движенията на избраните от тях модели. Всеки път, когато те попадаха в един и същи квадрант с някой от дирдирите, моделите се обявяваха за изгубени, а притежателите им напускаха играта. Целта бе да се прекоси някой от осветените участъци, отговарящи на хризоспинови жили, което носеше печалба. Преди това обаче спечелилият трябваше да изведе успешно човечето си през Вратите на надеждата. Най-често, заслепени от алчност и желание за бърза печалба, играчите задържаха човечетата си на масата, докато се натъкнат на някой дирдир, след което губеха цялата си печалба. Рейт беше запленен от играта. Участниците стискаха нервно перилата на масата, подвикваха с хрипливи гласове на операторите, надаваха радостни викове, когато стигаха до богата жила, стенеха от ужас при приближаването на дирдири и се озъртаха с пребледнели лица при загубата на своите подопечни.
Най-сетне играта свърши. На цялата територия на Карабас не остана нито едно оцеляло човече.
Дирдирите се изтеглиха от опустялата Зона. Играчите напуснаха сковано местата си, спечелилите отидоха да си поискат печалбата. Дирдирите се отправиха към Кхусц, отвъд Южното стъпало. Нови играчи се заеха с избора на човечета, настаниха се на опразнените места и играта започна отново.
Рейт, Траз и Анахо продължиха надолу по улицата. Рейт спря при една будка, заинтригуван от разлепените на стената й плакати. Те гласяха:
