лоб.
Той внимателно се вгледа в кривите линии на екрана, но не откри нито нарушения на ритъма, нито пикове или повишена активност. А когато превключи на паралелни данни, резултатите пак се оказаха отрицателни. Клайн се намръщи. Не можеше да разбере. Повтори процедурата.
Никаква промяна.
Клайн повика сестрата да наглежда Ригън и се върна с майка й в кабинета. Крис седна и попита:
— Е, какво става с нея?
Клайн замислено скръсти ръце и седна на ръба на бюрото.
— Енцефалограмата можеше да потвърди моето предположение — каза той. — Но липсата на аритмия не го отхвърля напълно. Може да е хистерия, но поведението преди и след пристъпите е прекалено типично.
Крис се намръщи.
— Докторе, вие непрекъснато повтаряте „пристъпи“, „гърчове“. Как точно се нарича тази болест?
— Не е болест — мрачно и тихо отвърна докторът.
— Добре де, как го наричате? Имам предвид медицинския термин.
— Нарича се епилепсия.
— Мили Боже!
— Не се притеснявайте толкова — успокои я Клайн. — Разбирам, че както при повечето хора, представата ви за епилепсията е преувеличена и най-вероятно съдържа голяма доза безпочвени митове и фантазии.
— Не е ли наследствено?
— Това е един от митовете — отговори спокойно Клайн. — Или поне повечето лекари смятат така. Вижте, на практика всеки човек може да изпадне в гърч. Повечето от нас обаче се раждат с висок праг на устойчивост към гърчове; други имат по-нисък; тъй че разликата между вас и един епилептик е само количествена. Това е. Въпрос на степен. И не е болест.
— А какво е тогава. Някаква гадна халюцинация?
— Нарушение — нарушение, което подлежи на контрол. И има огромен брой разновидности, госпожо Макнийл. Да речем, че вие седите пред мен и за момент изключвате, пропускате няколко думи. Това е един вид епилепсия. Истински епилептичен припадък.
— Да, но с Ригън е съвсем друго, докторе. Не вярвам. И как тъй се прояви изведнъж?
— Вижте, права сте. Все още не знаем точно какво й е. Съгласен съм, че може да имате право; нищо чудно да е психосоматично. Но се съмнявам. И за да отговоря на въпроса ви, редица промени във функциите на мозъка могат да предизвикат епилептичен припадък: тревога, умора, емоционален стрес, дори определена музикална нота. Имах един пациент, който получаваше припадъци само в автобуса, на една спирка от дома си. Накрая установихме какво предизвиква пристъпите — ограда от бели летви, отразена в стъклото на автобуса. По друго време на деня или при друга скорост на автобуса не би имал припадък. Той страдаше от поражение на мозъка, предизвикано от някаква детска болест. В случая с дъщеря ви поражението трябва да е в предната част — в темпоралния лоб — и когато го засегне импулс с определена дължина на вълната и периодичност, то предизвиква вълна от ненормални реакции. Разбирате ли?
— Щом така казвате — въздъхна унило Крис. — Но право да си кажа, докторе, не разбирам как тъй изведнъж се промени цялата й личност.
— Това е извънредно често при увреждане на темпоралния лоб и може да трае с дни, дори седмици. Нерядко срещаме агресивно, дори престъпно поведение. Всъщност промяната е тъй коренна, че преди двеста или триста години хората с увреждания на темпоралния лоб са били смятани за обладани от дявола.
—
— Смятали са, че в тях се вселява демон. Нещо като суеверна представа за раздвоение на личността.
Крис затвори очи и отпусна чело върху юмрука си.
— Слушайте, няма ли да ми кажете нещо добро? — прошепна дрезгаво тя.
— Не се стряскайте. Ако мозъчно увреждане, в известен смисъл детето има късмет. Необходимо е само да премахнем причината.
— Чудесно, няма що!
— Може и да е само натиск върху мозъка. Вижте, бих искал да направим рентгенови снимки на черепа.
В тази сграда имаме добър специалист и може би ще го уговоря да ви приеме веднага. Да му се обадя ли?
— По дяволите… Добре, да го направим.
Клайн се обади по телефона и уреди нещата. Казаха му, че ще я приемат незабавно. Той остави слушалката и започна да пише рецепта.
— Стая 21 на трети етаж. Ще ви се обадя пак утре или в четвъртък. Бих искал да се консултирам с още един невролог. Междувременно спрете риталина. Нека опитаме с либриум за известно време.
Той откъсна рецептата и я подаде на Крис.
— Препоръчвам ви да стоите близо до дъщеря си, госпожо Макнийл. Когато изпада в транс, ако случаят е такъв, може да се нарани. Вашата спалня близо ли е до нейната?
— Да.
— Много добре. На партера?
— Не, на втория етаж.
— Има ли големи прозорци?
— Един. Защо?
— Затваряйте го добре, ако се наложи — заключете го. В състояние на транс тя може да падне навън. Имах един…
— … пациент — довърши Крис с уморена и крива усмивка.
Клайн се усмихна.
— Да, май доста ги имам, нали?
— Не ви липсват. — Крис подпря брадичката си с юмрук и замислено се приведе напред. — Знаете ли, току-що ми хрумна нещо.
— Какво?
— Ами вие казахте, че след пристъпа тя трябва веднага да заспи дълбоко. Като в събота вечер. Нали така казахте?
— Да — кимна Клайн. — Така казах.
— Как тогава да си обясним, че когато се оплаква от разтърсване на леглото, дъщеря ми е винаги будна?
— Не ми го казахте.
— Но е така. И Ригън изглеждаше много добре. Просто дойде в моята стая и ме помоли да легне при мен.
— Подмокри ли се? Позиви за повръщане?
Крис поклати глава.
— Беше добре.
Клайн се замисли и леко захапа устна.
— Първо да видим рентгеновите снимки — каза накрая той.
Изтощена и замаяна, Крис отведе Ригън до рентгеновия кабинет и остана до нея, докато правеха снимките. После я отведе у дома. След втората инжекция Ригън беше необичайно мълчалива и Крис се опита да я развесели.
— Искаш ли да си поиграем на „Монополи“ или нещо друго, миличка?
Ригън леко поклати глава и впери в майка си мътен поглед, сякаш я виждаше от безкрайна далечина.
— Много ми се спи — каза тя. Гласът бе също тъй сънен, както очите. После Ригън се завъртя и тръгна нагоре към спалнята.
Крис я проследи с тревожен поглед и си помисли:
— Как мина? — попита Шарън.
— Божичко!
Крис хвърли рецептата на масата.
— Обади се до аптеката да ни доставят това — каза тя и обясни на Шарън какво е узнала от доктора. — Ако съм заета или ме няма, ще я държиш под око, нали, Шар? Клайн ми каза… — Тя трепна. — Чакай, сетих се нещо.
Крис стана от масата и се качи в спалнята на Ригън. Завари я дълбоко заспала под завивките. Крис отиде до прозореца, затегна здраво резето и надникна навън. Под прозореца беше стръмното стълбище, слизащо към далечната улица M.
Крис се върна в кухнята и добави тази задача към списъка на Шарън, после заръча на Уили какво да приготви за вечеря и поговори по телефона с агента си за филма, който искаха да режисира.
— Как ти се стори сценарият? — попита той.
— Страхотен е, Ед. Да го направим. Кога започваме?
— Твоята част е през юли, така че трябва веднага да се заемеш с подготовката.
— Искаш да кажеш още сега?
— Точно така. Това не е роля, Крис. Ти ръководиш цялата дейност. Трябва да работиш с декоратора, отговорника по костюмите, гримьора, продуцента. Трябва да избереш оператор, монтажист и да съставиш план за снимките. Стига, Крис, и сама знаеш как става.
— По дяволите! — изпъшка отчаяно Крис.
— Проблеми ли имаш?
— Да, имам, Ед. Ригън е много, много болна.
— Хей, искрено съжалявам.
— Благодаря.
— Крис, какво й е?
— Още не са наясно. Чакаме резултатите от изследванията. Слушай, Ед, не мога да я изоставя.
— Кой казва, че трябва да я изоставиш?
— Не, ти не разбираш, Ед. Аз трябва да бъда у дома, с нея. Тя се нуждае от грижи. Виж, просто не мога да го обясня, Ед, много е сложно. Защо да не поизчакаме?
— Не можем. Искат да пуснат филма за Коледа, Крис, и мисля, че в момента са на педали.
— За Бога, Ед, все могат да изчакат две седмици! Влез ми в положението!
— Виж какво, първо ми проглуши ушите, че искаш да режисираш, а сега изведнъж…
— Да, знам. Знам. Да, искам го, Ед, страшно го искам, но просто трябва да им кажеш, че се нуждая от малко време.
— А ако им кажа, ще се издъним. Това е моето лично мнение. Виж, те така или иначе не държат на теб, сама знаеш. Правят го заради Мур и според мен ако сега му се обадят и кажат: тя още не знае дали наистина й се иска, той ще се отдръпне. Слушай, прави каквото искаш. Не ме интересува. В цялата работа няма големи пари, освен ако филмът стане хит. Но ако питаш мен, ще ти кажа: помоля ли за отсрочка, със сигурност ще се издъним. Е, какво да им кажа?
Крис въздъхна.
— О, Боже!
— Знам, че не е лесно.
— Не е. Добре, слушай, Ед, може би ако… — Крис се замисли. После поклати глава. — Остави, Ед. Просто трябва да изчакат. Нищо друго не мога да сторя.
Ти си решаваш.
Обади ми се какво са решили.
Разбира се. И още веднъж, съжалявам за дъщеря ти.
Благодаря, Ед.
— И умната.
— Ти също.
Дълбоко потисната, Крис остави слушалката, запали цигара и подхвърли на Шарън:
— Между другото, обади се Хауърд. Казах ли ти?
— О, кога? Каза ли му за Ригън?
— Да, помолих го да дойде при нея.
— Ще дойде ли?
— Не знам. Едва ли — отговори Крис.
— Би било редно да си направи труда.
— Да, знам —
