по-скоро от ярост, отколкото от болка. Край краката му лежеше мъртва Пернила Грип с прогорена дупка в гърдите. Пред очите ми Касапина се прегъна над нея като фигура от разтопен восък, писъците му се превърнаха в стонове, после в нелепо електронно бълбукане и накрая стихнаха.
— Ковач?
Осколочната карабина на Треп бе замлъкнала и сред виковете и стоновете на ранените гласът на Баутиста прозвуча неестествено гръмко. Той заобиколи горящия синт и се изкатери на ринга. По лицето му имаше кръв.
— Добре ли си, Ковач?
Аз се изкисках безсилно, после изведнъж притиснах длан към ребрата си, прорязани от остра болка.
— В страхотна форма съм. Как е Ортега?
— Нищо й няма. Упоихме я с летинол заради шока. Извинявай, че закъсняхме. — Той кимна към Треп. — На твоята приятелка й трябваше известно време, за да се добере до мен в управлението. Не искаше да минава по официалните канали. Каза, че нямало да изглежда добре в отчетите. И май имаше право — гледай каква каша забъркахме.
Огледах се. Определено имаше доста органични увреждания.
— Да. Ще имаш ли неприятности?
Баутиста се разсмя дрезгаво.
— Майтапиш ли се? Нахлуване без съдебна заповед. Органични увреждания на невъоръжени заподозрени. Ти как мислиш?
— Съжалявам. — Понечих да сляза от ринга. — Може пък да измислим нещо.
— Хей! — Баутиста ме хвана за ръката. — Те налетяха на ченге от Бей Сити. По нашия край не е прието. Някой трябваше да го каже на Кадмин, преди да допусне такава грешка.
Не бях сигурен дали има предвид Ортега или мен в носителя на Райкър, затова премълчах. Предпазливо вирнах глава и погледнах Треп. Тя презареждаше осколочната карабина.
— Цяла нощ ли ще стоиш там горе?
— Идвам веднага.
Тя зареди последния патрон, после направи изящно салто над парапета и полетя надолу. Само след метър падане гравитационната раница на гърба й се разпери и тя увисна над главите ни с пушка през рамо. С дългото си черно палто приличаше на низвергнат ангел.
Тя завъртя настройката на раницата, спусна се към пода и накрая кацна до Кадмин. Закуцах към нея. Няколко секунди гледахме мълчаливо разрязания труп.
— Благодаря — тихо казах аз.
— Забрави. Това се нарича културно обслужване. Извинявай, че доведох тия момчета, но ми трябваше подкрепление, и то спешно. Знаеш ли какво разправят за полицията по тия места? Най-голямата банда в квартала. Майтап, а? — Тя кимна към Кадмин. — Така ли ще го оставиш?
Вгледах се в лицето на мъченика, изкривено от внезапната смърт, и се помъчих да видя зад него Кърпения човек.
— Не — казах аз и преобърнах с крак трупа по очи. — Баутиста, ще ми услужиш ли с това пушкало?
Полицаят безмълвно ми подаде бластера си. Притиснах цевта към тила на Кърпения човек и зачаках да почувствам нещо.
— Някой да иска думата? — подметна Треп. — Просто го направи.
Дори и да имаше някакви коментари, баща ми се въздържа. Чувах само писъците на ранените зрители, но не им обръщах внимание.
Без да чувствам каквото и да било, аз натиснах спусъка.
37.
Все още не чувствах нищо един час по-късно, когато Ортега дойде и ме откри да седя на един от автоматичните повдигачи в залата за презареждане. Гледах зелената мъгла в празните резервоари. Херметичната врата глухо изпухтя и се отвори с бавно бръмчене, но аз не реагирах. Дори когато познах стъпките й и чух тиха ругатня, докато се препъваше в кабелите по пода, не погледнах назад. Бях изключен, също като машината, върху която седях.
— Как се чувстваш?
Сведох очи и я видях до повдигача.
— Сигурно както изглеждам.
— Е, изглеждаш ужасно скапан. — Тя вдигна ръка и се хвана за радиатора. — Ще имаш ли нещо против, ако дойда при теб?
— Моля. Да ти подам ли ръка?
— Не. — Ортега опита да се изтегли нагоре, пребледня от усилието и увисна с крива усмивка. — Може би.
Подадох й по-малко пострадалата си ръка и тя с пъхтене се изкатери горе. Поклеча смутено, после седна до мен и разтри раменете си.
— Божичко, ама че е студено. Откога седиш върху това чудо?
— Около час.
Тя погледна към празните резервоари.
— Видя ли нещо интересно?
— Мисля си.
— О. — Тя пак помълча. — Знаеш ли, тоя скапан летинол е по-лош и от зашеметяващия лъч. Когато си зашеметен, поне знаеш, че нещо не е наред. Летинолът ти казва, че каквото и да си преживял, вече светът е чудесен, затова гледай напред и не се безпокой. А пък после се препъваш в първия срещнат кабел.
— Вероятно в момента би трябвало да лежиш — тихо казах аз.
— Да, и ти също. Утре ще имаш физиономия като палитра. Мърсър би ли ти нещо обезболяващо?
— Не ми трябва.
— Леле, колко сме храбри! Нямахме ли уговорка да пазиш тоя носител?
Усмихнах се замислено.
— Ако видиш как си изпати другият…
— Видях. Изкормил си го с голи ръце, а?
Опитах да се усмихна.
— Къде е Треп?
— Шантавата ти приятелка ли? Няма я. Подхвърли на Баутиста нещо за конфликт на интересите и изчезна в нощта. Баутиста си скубе косите и се чуди как да замаже положението. Ще дойдеш ли да поговорим с него?
— Добре.
Размърдах се неохотно. В зелената светлина на резервоарите имаше нещо хипнотично и в замаяния ми мозък започваха да кръжат идеи, които се хапеха една друга. Вместо да ме облекчи, смъртта на Кадмин само бе подпалила в гърдите ми фитила на убийствена ярост. Някой трябваше да плати за всичко това.
Но не бе само лично. Засягаше и други. Луиз по прякор Анемона, нарязана върху операционната маса; Елизабет Елиът, заклана от клиент и твърде бедна, за да получи нов носител; Айрин Елиът, плачеща за тяло, което някаква корпоративна кучка носеше през четните месеци; Виктор Елиът, разкъсван между загубата и завръщането на една жена — уж същата и все пак различна. Засягаше един млад негър, изправен пред семейството си в съсипано бяло тяло на средна възраст; засягаше Вирджиния Видаура, тръгнала към хранилището с презрително вирната глава и последна цигара в устата, без да дава пет пари за дробовете, които несъмнено щяха да станат собственост на някой корпоративен вампир. Засягаше Джими де Сото, изтръгнал собственото си око сред калта и огъня на Иненин, както и милиони други като него из целия Протекторат — единици човешки потенциал, събрани насила, а сетне изхвърлени на бунището на историята. Някой трябваше да плати за всички тях и за още мнозина.
Малко замаян, аз слязох от повдигача и помогнах на Ортега да ме последва. Ръцете ме заболяха от
