— Може би нещата имат смисъл, защото той иска да мислим така — подех аз. — Това е интуитивно чувство, но дяволски ме тормози.
И преди се бях пекъл на подобен огън, при това не толкова отдавна. Изгубихме доста време по случая „Мери, Мери“ в Лос Анджелис, докато преследвахме очевидния заподозрян, който обаче не се оказа истинският убиец. И много хора загинаха, докато разберем грешката си.
Бри започна да вади от куфарчето си папките, които току-що бе напъхала вътре.
— Добре, да започнем от началото. Какво трябва да знаем, за да поемем в правилната посока?
Очевидният отговор на въпроса й беше още едно убийство. Тогава навярно щяхме да имаме дяволски повече информация.
26.
Време беше за новата ми история.
Тази вечер деветстотин петдесет и пет смелчаци бързаха да заемат плюшените си кресла в центъра „Кенеди“. Централното фоайе бе осветено от осемнадесет кристални полилея — по един тон единият, — които приличаха на гигантски сталактити. Фоайето беше огромно, дълго повече от сто и осемдесет метра. В центъра му се издигаше бронзов бюст на самия Кенеди — висок близо два метра и половина, — който никога в живота си не бе изглеждал толкова царствен и сериозен.
Екип от тридесет и седем работници се трудеше зад сцената. Впечатляващо. И скъпо.
Поне седемнадесет човека сновяха по дървените дъски.
А една самотна фигура чакаше тихо под сцената.
Доктор Зандер Суифт.
Беше дошъл в три следобед през служебния вход на театъра. Носеше голяма кутия за инструменти. А за всеки случай си бе приготвил няколко добре отрепетирани фрази за повреда в бойлера, която трябва да се отстрани. Вътре в кутията беше реквизитът му.
Сега, повече от пет часа по-късно, беше време за главното действие. Над главата му представлението бе в разгара си. Салонът бе пълен докрай с почитатели на драмата и съспенса.
Матю Джей Уокър се бе вживял в сцената, в която говореше малко монотонно с друг персонаж върху монитора. Естествено Уокър беше изключително красив, малко по-нисък, отколкото се очакваше, и, в интерес на истината, доста разглезено копеле. Агентът му бе настоял за пресни екзотични плодове, кашон с минерална вода „Евиан“, личен гримьор. Е, време беше Уокър да се срещне с партньора си.
— Здрасти, Матю Джей! Привет! — изрече доктор Суифт. — Аз съм тук,
Актьорът се извърна изненадано. Сетне погледна
— Мамка му, какво, по дяволите, става…
— Госпожи и господа, съжалявам за прекъсването — поде доктор Зандер Суифт с висок и ясен глас, който можеше да се чуе и от най-задните места. — Но може ли да привлека вниманието ви,
27.
Отначало единственото забележимо раздвижване в публиката бе шумоленето на листа, докато зрителите разгръщаха припряно театралните си програми, за да видят кой е този на сцената.
Матю Джей Уокър се обърна с гръб към зрителите и заговори шепнешком:
— Какво, мамка му, си мислиш, че правиш? Кой, по дяволите, си ти? Изчезвай от сцената! Веднага!
Със светкавично действие доктор Зандер Суифт измъкна пистолет и го насочи към актьора, като дулото почти докосна лицето му. Ръката му трепереше нарочно, все едно беше нервен, което далеч не бе истина.
— Шшшт — отвърна той с театрален шепот. — В тази сцена ти нямаш реплики.
Допря пистолета и го натисна, докато Уокър се свлече на колене.
— Моля те — запелтечи актьорът в микрофона. — Ще направя, каквото поискаш. Само се успокой.
— Обадете се на 911! — извика някой от първия ред.
Публиката най-сетне започна да осъзнава какво става.
Убиецът се обърна към тях.
— Аз съм доктор Зандер Суифт от Контрола по имунизации. Длъжен съм да ви информирам, че този мъж е определен за екзекуция — обясни хладно той. — Честно казано, и аз съм не по-малко шокиран и опечален от вас.
— Той е луд! Той не е актьор! — извика внезапно Матю Джей Уокър.
— Аз
Докато държеше с една ръка пистолета, опрян в актьора, Суифт започна да го маже с етанолов гел от торбичка от алуминиево фолио, която беше в един от джобовете му. Размаза гела по гърдите на актьора, наплеска обилно вълнистата му руса коса, не пропусна брадичката. Миризмата беше толкова силна, че Уокър се закашля и задави.
— Какво правиш? Моля те, спри! — изкрещя той.
Сега цялата публика бе на крака. Отвсякъде се разнасяха викове.
— Спрете го! Някой да се качи там! Къде е охраната?
Гласът на доктора отново се извиси над сцената:
— Всеки, който дойде тук, ще бъде мъртъв. Благодаря ви за вниманието и търпението. А сега, моля ви, гледайте още по-внимателно! Предстои невероятно зрелище, което никой от вас никога няма да забрави! Помогни ми, Господи!
Газовата горелка изпусна електрическа искра в ръката му. След това етанолът избухна в пламъци и Матю Джей Уокър заприлича на горяща факла. Лицето на актьора сякаш се разтопи, докато от устата му ехтяха нечовешки крясъци. Нещастникът се завъртя в кръг, опитвайки се да избяга от пламъците, които поглъщаха кожата му.
— В момента наблюдавате скоростно разпадане на човешка плът — поясни доктор Суифт. — Случва се постоянно във военните зони. Ирак, Палестина и други отдалечени места. Там е обикновено ежедневие. Нищо необичайно, уверявам ви.
После той претича бързо през сцената, по-далеч от пищящия актьор, който се търкаляше по земята. Използва горелката, за да запали черните драперии, които висяха отзад. Пламъците мигновено ги погълнаха със зловещо съскане.
— Задръжте ръкоплясканията си! Моля ви, изчакайте! — извика той към публиката. А тя вече беше
И с елегантен поклон изчезна от сцената. В следващия миг направо полетя надолу, по стръмните метални стълби към пожарния изход, и се озова на алеята зад театъра. Зад гърба му се извиси пронизителният вой на алармата.
Доктор Суифт отмести един празен кашон на алеята и извади от него найлоновата торба, която бе оставил там по-рано през деня. Напъха вътре пистолета, горелката и сакото. Сетне очилата с дебелите тъмни стъкла, контактните лещи, брадата, изпъкналото чело… Накрая метна отгоре прошарената перука, която носеше за ролята.
Възвърнал истинската си самоличност, убиецът излезе от алеята на улицата, където тъкмо се появи първата пожарна кола.
