Двойна заплаха

Нито дума не бе записана на хартия — всичко беше в главата му.

— Мили Боже, само какво слънце! — възкликна той.

34.

Бях у дома, на Пета улица, и тъкмо бяхме привършили късната си вечеря с Нана и децата, когато телефонът зазвъня. Повечето от нас бяха в кухнята и довършваха с разтребването. Деймън, Джени и аз работехме, Али ни наглеждаше, а Нана четеше любимите си вестници в дневната — „Уошингтън Поуст“ и „Ю Ес Ей Тудей“.

Тази вечер щяха да дават и любимия й сериал — „Анатомията на Грей“. Нана обичаше сериите, защото бяха оптимистични и имаше три много умни и правдиви персонажа, изпълнявани от чернокожи актьори, което според нея се случваше за пръв път в телевизионните сериали. „Анатомията на Грей“ беше едно от нещата, за които нямахме противоречия. И двамата бяхме пристрастени към медицинската драма и нашето внимание и отдаденост рядко биваха разочаровани.

Джени се намръщи, когато вдигна слушалката, и установи — за нейно изумление, — че не търсят нея.

— За теб е, татко.

— Каква изненада — промърморих аз. — Огромно разочарование.

— Не е жена — върна ми го Джени, — така че не се радвай. Не е Бри.

Не зная какво очаквах, но във всеки случай не и това, което чух по телефона през последвалите няколко смущаващи секунди.

— Алекс, обажда се Хал Брейди. — В последно време Брейди беше шефът на детективите във вашингтонската полиция, стар приятел, началник на Тор Рихтер и на всички нас.

— Здрасти, шефе. — Успях да промърморя няколко думи, но бях изпълнен с напрегнато очакване. Фактът, че Брейди се обаждаше у дома, не беше добър знак.

— Не се отнася за Бри, нали? — Внезапно ме прониза лошо предчувствие.

— Не, не. Бри е добре. Всъщност в момента е тук, в кабинета, с мен. След минута ще ти дам да поговориш с нея — успокои ме Брейди, сетне продължи: — Алекс, причината да ти се обадя е, че по някое време днес Кайл Крейг е избягал от строго охранявания затвор във Флорънс. Все още разследват подробностите как го е направил, но това не е добре. Нито за теб, нито за когото и да е от нас. Нямат представа къде е отишъл.

Не се поколебах нито секунда.

— Нуждая се от услуга. И то голяма — казах на шефа.

35.

Два пъти съм посещавал строго охранявания затвор във Флорънс, след като Кайл Крейг бе въдворен там. По време на полета си направих няколко бележки за него от всички материали, които бях събирал през годините. Докато драсках бележките си, си припомних определени инциденти, случили се между нас. Някога Кайл ми беше приятел или поне аз го смятах за такъв. Той беше заблудил много хора, а аз винаги съм бил наивен с онези, които даваха вид, че водят праведен живот.

Ето какво записах в бележника си:

Очаква да бъде признат за всемогъщ; притежава огромно чувство за собствена значимост; невероятно нарцистичен.

Впечатляващо изследователски ум; мисли сложно и многостранно.

Външен чар. Използва го умело при желание.

Остро чувство за съперничество с близки хора (вероятно е убил един от братята си).

Жестоко малтретиран — физически и емоционално — от баща си. Или поне той твърди така.

Завършил е университета „Дюк“ и правен факултет. Първенец в курса. Всичко му се удава с лекота.

Коефициент на интелигентност: 145–155.

Няма съвест.

Баща: Уилям Хайлънд Крейг, бивш генерал от армията, председател на две компании „Форчън 500“, понастоящем покойник.

Майка: Мириам, все още живее в Шарлот.

Бивш агент на ФБР и директор на отдел във ФБР, обучен в Куонтико, където също бе обучавал нови агенти.

Изострено чувство за конкурентност, особено към мен.

Пристигнах във Флорънс, Колорадо, към обед, един ден след бягството на Кайл. Много малко се бе променило в този строго охраняван затвор. Прекарах първия час в разговори с двама от пазачите, които познаваха особено добре Кайл Крейг. След това поговорих с главния пазач Ричард Крок. Пазачът изглеждаше по-шокиран от всеки от нас, че Кайл или който и да било друг може да избяга от затвора във Флорънс. Никой досега не го бе правил. Дори не се бе и опитвал.

— Както вече знаете — каза ми Крок, — адвокатът се е върнал в килията на Крейг с гумена маска, наподобяваща лицето на затворника, а след това се е обесил. Това, което не знаете, е, че сме записали някои от първите му посещения при клиента му. Искате ли да ги видите?

Със сигурност исках.

36.

През следващите няколко часа гледах видеозаписите с някои от ранните срещи между Кайл и Мейсън Уейнрайт. Адвокатът не бе настоял да се възползва от привилегията за срещи насаме с клиента си до третата седмица от посещенията си при затворника. Защо? Защото Кайл е искал да видим нещо? Или защото адвокатът е искал?

Но какво? Първото посещение бе фактически съвсем същото, както и останалите, които бяха записани.

Уейнрайт влизаше в стаята за свиждания, облечен в ексцентричното си облекло, което без съмнение бе помогнало накрая при бягството: каубойска шапка и ботуши, сако от еленова кожа, очила с големи рогови рамки, които никак не си пасваха с останалите атрибути.

Двамата с Кайл се прегръщат. Кайл казва нещо, което не е уловено на записа. Следваше серия от осем въпроса — винаги едни и същи.

Някакъв вид код? Или Кайл въртеше игрички? Или просто беше луд — и той, и адвокатът му? На този етап нямах мнение. Както впрочем и за всичко останало. Знаех единствено, че Кайл Крейг е първият, избягал от най-строго охранявания затвор във Флорънс. Мислителя бе извършил немислимото.

Накрая Кайл и адвокатът му отново се прегръщаха. Уейнрайт казваше нещо на Кайл, което също не бе уловено на записа. Дали по този начин са си обменяли информация — независимо дали ги записваха, или не?