Двойна заплаха

ябълкови резени и сирене „Бри“. Може ли да нарежеш прясна ябълка?

— Аз бих могла да ви помогна с виното. Ако се нуждаете от помощ?

Гласът на жена се разнесе от дясната страна на Кайл. Той се обърна и видя една дама, седнала на няколко стола през него. Беше сама и му се усмихваше мило. „Полиция? — запита се той. — Не, едва ли. Освен ако не е много добра в работата си“.

— Аз съм Камила Поджи — представи се жената и му се усмихна по начин, който беше едновременно и срамежлив, и лукав. Тъмна коса, миньонче, вероятно не повече от метър и петдесет и два по чорапи. В средата или към края на тридесетте, предположи Кайл. Очевидно беше сама, макар че не би трябвало, имайки предвид външния й вид, което донякъде го заинтригува. Привличаха го хора, които изглеждаха малко сложни и тайнствени, поне докато не ги разгадаеше.

— Мисля, че ще се радвам да ми правите компания — отвърна Кайл галантно и й хвърли усмивка. Нищо прекалено агресивно. — Аз съм Алекс… Крос. Приятно ми е да се запознаем.

— Здравей, Алекс.

Кайл се премести, за да седне до Камила, и през следващия половин час разговаряха непринудено. Тя се оказа умна и умерено невротична особа. Преподавала история на изкуството в университета, специалност Италиански ренесанс. Живяла в Рим, Флоренция и Венеция, а неотдавна се завърнала в Щатите, но не била сигурна дали иска да остане — имаше предвид в Америка, а не конкретно в Айова Сити.

— Защото страната не е такава, каквато я помниш, или защото е тъкмо такава? — попита Кайл.

Тя се засмя.

— Мисля, че по малко и от двете, Алекс. Политическата наивност и равнодушие в Америка понякога ме влудяват. Ала това, което най-много ме притеснява, е всеобщото съгласие. Изглежда всички се боят да изразят собственото си мнение.

Кайл кимна.

— Би могла да ме обвиниш в същото, Камила, но в случая съм напълно съгласен с теб.

Жената се наведе по-близо към него, но в жеста й нямаше нищо натрапчиво или заплашително.

— Значи ти си различен, Алекс? — попита.

— Да, мисля, че съм различен. Не, сигурен съм, че е така. Естествено, в добрия смисъл.

— Разбира се.

След като изпиха бутилката вино, двамата се разходиха из площада. След това тя го заведе у тях — приятна къща, изградена от сиви и бели тухли в колониален стил, от другата страна на „Клинтън“. По прозорците имаше сандъчета с красиви пъстри цветя. Домът на преподавателката заемаше целия приземен етаж. Обзаведен с европейски мебели и предмети на изкуството, той бе просторен и приветлив. Разкриваше още една страна от личността й, при това приятна. Домошарка ли беше?

— Ял ли си, Алекс? Искам да кажа, нещо друго освен сиренето и резените ябълка? Прясно нарязаната ябълка? — попита тя и се извърна към него. Сега, на своя територия, се държеше малко по-свободно. Имаше меки гърди, но останалото й тяло изглеждаше твърдо и стегнато. Беше много хубава и желана жена и внезапно Кайл разбра точно какво искаше от нея. Всъщност почувства невероятен прилив на възбуда…

Но първо смъкна маската си — и очите й се разшириха от удивление и страх.

— О, не! — прошепна тя.

Не желаейки да губи повече време, Кайл се хвърли напред с шилото за лед, което стискаше в дясната си ръка. Острието се заби в средата на гърлото на Камила и излезе отзад. Сините й очи придобиха размерите на сребърни долари, после сякаш отхвръкнаха на челото й. След това се отпусна безволна и послушна в очакващите я му ръце.

— Това ще свърши работа. А сега да се любим, какво ще кажеш? — попита Кайл мъртвата преподавателка. — Казах ти, че съм различен, нали?

Преди да излезе от апартамента на Камила Поджи, той остави още една улика за тези, които щяха да приберат трупа. Уликата беше малка фигурка, представяща прочутата статуя от Средния запад, наречена „Скаутът“. Не беше на място в апартамента на професорката по история на изкуството, но той се съмняваше, че някой ще разбере.

Кайл нямаше нищо против — той разбираше. Като Кевин Бейкън, дето толкова често казваше във великолепния филм „Вечеря“, това беше „усмивка“.

59.

На следващия ден ме очакваха две много лоши изненади, както често ставаше. Първата новина беше, че Кайл Крейг е убил майка си в Колорадо. И е оставил поздравителна картичка на „Холмарк“ — неподписана, — за да я намерим. Това означаваше, че или получаваше поверителна информация от източник във вашингтонската полиция, или по някакъв начин общуваше с убиеца, с ВПУ.

Дали бе възможно? И ако бе така, каква, по дяволите, беше връзката между двамата?

Знаех, че това не е първият път, когато Кайл се свързва с други убийци. Случаят с Казанова и Джентълмена, вероятно господин Смит. А сега ВПУ? Може би дори адвокатът в Колорадо е бил убиец? Или просто последовател? Почитател?

По-късно през деня получих втория удар и той дойде от Брайън Кицмилър, който ми се обади и ми каза да проверя нещо в Интернет. Прати ми линк към въпросния сайт. Страхотни новини — някой беше открил блог за мен. Започнах да го чета и стомахът ми се сви от лошо предчувствие.

Ти се наричаш Ловеца на дракони, нали? Защо? Обичаш да си фантазираш разни игри? Играч ли си, Крос? Какво те възбужда? Какво може да те развълнува? Ти събуди любопитството ми. В крайна сметка ти беше този, който залови великия Кайл Крейг.

Да го кажем така — напоследък постоянно наблюдавам теб и семейството ти. И забелязах, че прекарваш много „време сам“ в спалнята на малкия Али през нощта. Или греша? Не мисля така, но имаш право да се защитиш срещу всички обвинения и слухове.

А и Бри Стоун — какво да мислим за нея? Коя беше последната жена, с която си излизал за по-дълго време?

Ти страдаш от безсъние, нали? Разбира се, че съм прав. Е, почакай само да видиш какво ще последва в най-скоро време. И на следващия ден. И на по-следващия.

Сладки сънища, детектив Крос.

Освен това имаше и снимки.

На нашата къща на Пета улица.

На колата, паркирана на алеята отпред.

На мама Нана, която излиза с Али.

На Бри, Сампсън и мен на стадиона „Федекс Фийлд“, след като ни извикаха там.

Той ни следеше — ние бяхме под наблюдение.

60.

Никой не можеше да разбере защо двамата със Сампсън харесвахме заведението „При Зини“, дори самите ние, което навярно бе една от причините да е любимото ни място. Намира се в Саутийст и прилича на дълга черна кутия с прегради — бар с няколко сепарета и под, който никога не е бил чист. Сампсън, Бри и аз заведохме там Брайън Кицмилър късно същата вечер — нещо като малко запознаване със Саутийст, но най-вече защото нито един от нас не можеше да спре да работи по случая.

Нещата бяха по-налудничави отвсякога. Съществуваше вероятност Кайл Крейг да е замесен по някакъв странен начин и навярно ВПУ ни наблюдаваше. Може би дори тази вечер?

Някои парчета от мозайката започнаха да се наместват. Тес Олсен е пишела книга за Кайл Крейг със заглавие „Мислителят“. Дали Кайл стоеше зад някое от убийствата? Или зад всички? Вписваше се в неговия стил. И преди бе контактувал с убийци и ги бе използвал. Ако той беше мозъкът, тогава какви бяха ролите на ВПУ и на адвоката Мейсън Уейнрайт в тази игра?