Реших да опитам нещо друго и се надигнах, за да сваля капачката на втората чаша кафе, която носех в плика.
— Нека те попитам нещо. Какво беше това за теб?
— За мен ли? — учуди се тя.
— Мисля, че зная какво е получил Антъни от случилото се. — Седнах отново зад бюрото. — Но ти какво получи?
Санди сведе глава и в същото време погледна настрани. Може би въпросът беше прекалено интимен за нея. Заинтригувах се от факта, че тя съвсем свободно правеше онова нещо на Антъни в чакалнята, а сега се срамуваше да говори за това.
— Не е нужно да отговаряш на въпроса ми, но и няма защо да се срамуваш — казах й.
— Не — поклати глава тя, — всичко е наред. Просто ми предоставихте тема за размисъл. Беше толкова очевидно, когато го казахте, но… Предполагам, че не съм мислила за това по този начин. — Изправи се малко и почти ми се усмихна.
„Странно“, помислих си. Не приличаше особено на тази Санди, която познавах.
По-голямата ми тревога беше докъде ще стигнат нещата помежду им отсега нататък. Имах чувството, че Санди и Антъни въобще не бяха подходящи един за друг, но това не означаваше, че бих могъл да попреча да се случи нещо.
Беше едва осем и десет сутринта, а се очертаваше лош ден.
Който в девет се влоши още повече.
Антъни не беше в чакалнята. Беше си тръгнал. Питах се дали ще го видя отново.
62.
Малко след девет Санди Куинлан и Антъни Демао се срещнаха в едно кафене на Шеста улица. Срещата бе уредена по-рано. И двамата знаеха, че доктор Крос ще ги залови, защото бяха планирали цялата работа.
Антъни си поръча кафе лате и руло с пълнеж, докато чакаше Санди, която облиза топинга със сметана, преди да заговори.
— Той дори не ми предложи кафе — измърмори и се намръщи, — а имаше
— Бил е ядосан, че си осквернила работното му място. И така, разкажи ми всичко. Какво ти каза? Искам да чуя всичките жалки подробности.
Преди да отговори, Санди премлясна и облиза устните си.
— Е, както винаги, доктор Крос беше много съпричастен, може би дори изпълнен със симпатия. Към мен, не към теб, простако. И честно казано, ти си го заслужаваш. Той най-после призна, че много си пада по мен. И кой не би? Но сега следва голямата изненада. Той иска да смуче пениса ти!
И двамата избухнаха в смях, отпиха от димящите си кафета, сетне пак се закикотиха. Накрая Антъни се наведе към Санди.
— И не е само той е желаещият, нали? Хей, мислиш ли, че има представа какво става? За какво е цялата тази работа?
Санди поклати глава.
— Не,
— Така ли? И това е, защото…
— Защото сме страшно добри. Ние просто сме брилянтни актьори — ти и аз. Разбира се, ти вече го знаеш. И аз го зная. Освен това
Антъни се усмихна.
— Много сме добри, нали? Бихме могли да заблудим всеки.
— Да ги накараме да повярват във всичко, което искаме. Само ни гледай!
Санди стана и седна в скута на Антъни с лице към него. Двамата започнаха да се целуват, пъхайки езици дълбоко в устите си. Ръцете им се опипваха трескаво, а Санди се въртеше и търкаше в скута му.
— Я по-добре си вземете стая в някой хотел — обади се през няколко маси жена на средна възраст, седнала пред компютъра си. — Моля ви. Точно тази сутрин най-малко ми е до подобни сцени.
— Съгласен съм — присъедини се към нея друг клиент. — За Бога, дръжте се подобаващо за възрастта си.
— Виждаш ли? — прошепна Санди в ухото на Антъни. — Те си мислят, че все още сме любовници.
После се изправи и надигна и Антъни.
— Я по-кротко и без долни намеци! — изрече на висок глас. — За Бога — той е
Когато излязоха от кафенето, двамата продължаваха да се смеят.
— Това беше жестоко, толкова се забавлявахме! — извика Санди и направи няколко триумфиращи танцови стъпки. После махна на хората вътре, които все още ги зяпаха през прозорците.
— Наистина беше готино — съгласи се той, сетне стана сериозен. — Получих съобщение от Кайл Крейг. Иска да се срещне с ВПУ.
— Е — рече Санди, — нямам търпение да се запозная с майстора на злото.
Двамата отново избухнаха в смях и споделиха още една страстна целувка за забавление на публиката в кафенето.
— Толкова сме
63.
Може би тази вечер най-после щяхме да направим някакъв пробив, защото Бог ни беше свидетел, че наистина се нуждаехме от това. Точно както Киц бе предрекъл, хората от „Щурата обиколка“ бяха повече от ентусиазирани да вместят в графика си профайлъра и психиатъра доктор Алекс Крос. Това, което не бях предвидил, бе посрещането, което ми устроиха, когато се появих.
Събитието щеше да се състои в стар хотел на веригата „Бест Уестърн“, в югоизточната част на Балтимор, малко след отбивката от магистрала I-95 и, доста подходящо, съвсем близо до гробището. Паркирахме отзад, близо до входа за конферентната зала на хотела, после влязохме заедно вътре.
На рецепцията бе претъпкано и оживено, сякаш се бе насъбрала карнавална тълпа.
Продавачите покрай стените предлагаха всичко — от чаши за кафе с полицейски снимки на престъпници, автентични доказателства от различни местопрестъпления, до дискове на траш метъл бандата „Мъртвият ангел“.
Бри, Сампсън и аз тъкмо бяхме минали през предната врата, когато някой ме потупа по рамото. Ръката ми се плъзна надолу към глока.
Когато се обърнах, типът зад мен — целият в рошави бакенбарди и татуировки — ми се ухили и сръга приятелката си.
— Видя ли? Казах ти, че е той.
Двамата бяха свързани един с друг с тежка верига, която висеше около вратовете им, между черните кожени яки.
— Алекс Крос, нали? — Мъжът протегна ръка и стисна моята, а аз вече предусещах как Бри и Сампсън ще ми се подиграват. — Видях твоя снимка на плаката…
— На плаката ли? — попитах.
— Обаче съм чел книгата ти два пъти, човече. И вече знаех как изглеждаш.
— Само дето е по-стар — додаде момичето. — Но пак си приличаш със снимката.
Чух как Сампсън се закашля, сподавяйки смеха си.
— Приятно ми е да се запознаем — кимнах. — И с двамата. — Опитах се да се измъкна, но мъжът задържа ръката ми.
