преизпълнен от възхищение, от самото начало знаеше, че е умна и може да му помогне. Възхищението му се засили от думите на Едстрьом, който започна да ги увещава, че не бива да правят нищо, което би навредило на делото на „големия профсъюз“, затова, каквото и да става, не трябва да прибягват до физическа съпротива.
Другата страна заспори ожесточено.
— Ще се бием! Ще се бием! — заръмжа старият Майк и изведнъж извика, сякаш вече беше получил един по носа. — И ми разправяте да търпя това?
— Ако отговорим на удара с удар — рече Едстрьом, — всички ние ще претърпим поражение. Компанията ще каже, че сме започнали първи и ще стовари всичко върху нас. Трябва да решим, че ще разчитаме само на моралната сила.
Последваха нови спорове и накрая решиха: всички ще проявяват сдържаност — доколкото могат! Всички си стиснаха ръце и си обещаха да бъдат твърди. Но когато събранието беше обявено за закрито и един по един се изнизаха в нощта, те бяха една много сдържана и угрижена компания от съзаклятници.
10
Същата нощ Хал спа съвсем малко. Наоколо му похъркваха осем от другите наематели на Реминицки, но той лежеше буден и прехвърляше в ума си разни неща, които можеше да му донесе утрешният ден. Някои от тях съвсем не можеха да минат за приятни, помъчи се да си представи как би изглеждал със счупен нос или пък овъргалян в катран и перушина. Спомни си и за своята теория как човек трябва да се държи с бандитите. Компанията „Дженеръл фюъл“ беше един вселяващ ужас исполински бандит, пред когото е напълно уместно да кажеш: „Не се стеснявай!“. Но вместо да стори това, Хал си спомни за мравките на Едстрьом и с удивление, си мислеше за силата, която ги кара да не напускат редиците.
На сутринта стана и пое към планината. Там човек можеше да поскита на воля и да посъбере морални сили. Когато слънцето се скри зад планинските върхове, Хал слезе долу и срещна Едстрьом и Сикориа пред канцеларията на компанията. Те му кимнаха и Едстрьом му съобщи, че жена му починала през деня. Тъй като в Норт Вали нямаше кой да се занимава с погребения, Едстрьом беше помолил една позната да придружи трупа до Педро, та той да може да бъде свободен за разговора с Картрайт.
Хал сложи ръка на рамото на стареца, но не се опита да му изказва съболезнования — той видя, че Едстрьом е превъзмогнал мъката си и е готов да изпълни дълга си.
— Да вървим — рече старият, и тримата влязоха в канцеларията. Докато един чиновник отиде във вътрешното помещение да съобщи за тяхното посещение, те постояха мълчаливо, пристъпвайки неспокойно от крак на крак и въртейки в ръце каскетите си, както е присъщо на простите хорица.
Най-после мистър Картрайт се появи на вратата, дребната му икономично изваяна фигура говореше красноречиво за неговия властен характер.
— Е, казвайте какво има? — попита той.
— Ако разрешите — рече Едстрьом, — бихме искали да поговорим с вас. Решихме, сър, че трябва да имаме контрольор при тегленето на въглищата.
—
— Искаме контрольор, сър.
Настъпи кратко мълчание.
— Влезте тук — рече Картрайт.
Те го последваха във вътрешната стая и той затвори вратата.
— Така. Та какво казвате?
Едстрьом повтори казаното.
— Какво ви наведе на тази мисъл?
— Нищо, сър. Просто си мислим, че тъй ще е по-добре за нас.
— Смятате, че не ви отмерват точно теглото?
— Хм, виждате ли, сър… някои от хората… мислим, че ще е по-добре, ако имаме контрольор. Съгласни сме да му плащаме.
— И кой ще бъде контрольор?
— Джо Смит, сър.
Хал се стегна да издържи вторачения поглед на другия.
— О! Значи, ти! — Сетне, след кратка пауза: — Ето защо тогава беше толкова дързък!
Сега обаче на Хал не му беше до дързост, но се постара да не покаже това. Отново настъпи мълчание.
— Вижте, кажете ми защо искате да хвърляте на вятъра парите си? — Главният надзирател започна да спори с тях, помъчи се да ги убеди, че е нелепо да смятат, че по този начин могат да спечелят нещо. — Години наред мината работи по сегашната система и досега никой не се е оплаквал от нея. И таз хубава — как може да се помисли, че такава голяма и солидна компания като „Дженеръл фюъл“ може да падне дотам да мами работниците си за няколко тона въглища! — Картрайт продължи в същия дух още няколко минути.
— Мистър Картрайт — рече Едстрьом, когато последният млъкна, — знаете, че цял живот съм работил по мините, и то повечето време в този район. Зная какво говоря, когато ви казвам, че в целия каменовъглен район хората недоволствуват, защото смятат, че ги мамят с теглото. Твърдите, че никога не сте чули официално оплакване. Но вие сам знаете защо е така…
— Защо?
— Е, може пък и да не знаете — рече меко Едстрьом, — но ние решихме да искаме контрольор все пак.
Ставаше ясно, че бяха хванали главния неподготвен и той не знаеше как да се оправи с проблема.
— Можете да си представите — каза той накрая, — че на компанията няма да й е приятно да чуе, че нейните работници се смятат за измамени от нея…
— Ние не твърдим, че компанията знае това, мистър Картрайт. Възможно е някои хора да ни експлоатират, без компанията или вие да имате някакъв пръст в това. Контрольорът би застъпвал както вашите, така и нашите интереси.
— Благодаря — отговори сухо Картрайт. Тонът на гласа му издаваше, че с мъка се владее. — Добре. Достатъчно по въпроса, щом вече сте взели решение. Моето решение ще узнаете по-късно.
Това беше отпращане и Майк Сикориа смирено се обърна и тръгна към вратата. Но Едстрьом беше една от онези мравки, които не отиваха встрани покорно; и като хвърли поглед към него, Майк побърза да се върне в редицата с надеждата, че постъпката му не е забелязана.
— Ако нямате нищо против, мистър Картрайт — каза Едстрьом, — ние искаме вашето решение сега, за да може контрольорът сутринта да започне работа.
— Какво? Толкова ли бързате?
— Няма защо да се бавим, сър. Ние сме избрали човека и сме готови да му плащаме.
— Кои са готови да му плащат? Само вие двамата?
— Нямам право да назова другите, сър.
— О! Значи тайно движение!
— В известен смисъл — да, сър.
— Виж ти! — проточи заплашително главният надзирател. — И не ви интересува какво мисли компанията по този въпрос?
— Не е така, мистър Картрайт, но ние не виждаме срещу какво би могла да възрази компанията. Това е чисто делови въпрос…
— На вас може да ви се вижда така, но аз съм на друго мнение — отсече другият. И като се овладя, добави: — Разберете ме, компанията не би имала ни най-малкото възражение работниците да проверяват теглото на вагонетките, щом наистина смятат, че това е необходимо. Компанията винаги е била готова да процедира правилно. Но това не е въпрос, който може да се реши на бърза ръка. Ще ви съобщя решението по-късно.
Това беше ново отпращане и старият Майк отново се обърна към вратата, последван този път и от Едстрьом. Но сега друга мравка скочи в рова.
