Хал остана на поста си. Беше си взел нещо за обед и се готвеше да се храни сам — разбираше на каква опасност би се изложил онзи, който реши да прояви съчувствие към него. Затова много се учуди, когато при него дойде и приседна шведът Йохансон, един добродушен гигант. По-късно към тях се присъединиха един мексикански работник и един гръцки миньор. Революцията се разпростираше!
Хал беше сигурен, че компанията няма да остави нещата да продължат така дълго. И наистина рано следобед кантарджията излезе и му махна с ръка.
— Хей, ти, ела тук! — И Хал влезе.
Помещението с кантара се виждаше добре отвън. Но вътре, имаше врата, която водеше към друго закрито помещение.
— Оттук — упъти го мъжът. Но Хал спря.
— Мястото на контрольора е тук, мистър Питърс.
— Но аз искам да поговорим.
— Мога да ви изслушам и тук, сър.
От това място работниците виждаха Хал и той знаеше, че това е единствената му закрила.
Кантарджията влезе във вътрешното помещение. Минутка по-късно Хал видя какво му крояха — вратата се отвори и при него влезе Алек Стоун.
Той спря за миг и изгледа политическото си протеже. Сетне доближи до Хал.
— Момко, престараваш се — рече тихо той. — Нямах намерение да отиваш толкова далеч.
— Това наистина не съвпада с вашите намерения, мистър Стоун — отговори Хал.
Шахтният надзирател пристъпи още по-близо.
— На какво се надяваш, момко? Какво очакваш да спечелиш от цялата тази работа?
— Опитност — отвърна Хал и продължи да го гледа твърдо.
— Хитрееш, синко. Но по-добре престани и помисли срещу кого си се опълчил. Няма да успееш с тази работа, знаеш ли, проумей го — просто няма да успееш! По-добре ела вътре да поговорим.
Хал мълчеше.
— Не знаеш ли как ще свърши това, Смит? Такива огънчета припламват, но ние ги гасим. Знаем как да се оправяме с това, имаме необходимия механизъм. До седмица-две всичко ще бъде забравено, а ти къде ще си тогава? Не разбираш ли?
И докато Хал продължаваше да мълчи, другият сниши гласа си до шепот.
— Разбирам положението ти. Просто ми кимни и всичко ще бъде наред. Кажи на работниците, че си следил кантара и че той мери правилно. Те ще бъдат доволни, а ти и аз ще се спогодим по-късно.
— Мистър Стоун — рече Хал с изключително сериозен тон, — правилно ли съм разбрал, че ми предлагате подкуп?
Изведнъж Стоун загуби самообладание. Той пъхна огромния си юмрук току под носа на Хал и изпсува мръсно. Но Хал не отдръпна носа си от опасната зона и кафявите му очи стрелнаха гневно надзирателя иззад юмрука.
— Мистър Стоун, няма да е зле да разберете обстановката. Аз гледам абсолютно сериозно на тази работа и не бих ви посъветвал да прибягвате към насилие.
Още миг-два другият продължи да гледа свирепо Хал, но, изглежда, и той, като Бъд Адамс, беше получил съответни нареждания. Той се обърна рязко и влезе в канцеларията.
Хал постоя известно време, докато се овладее, сетне спокойно се упъти към кантара. За пръв път се сблъскваше със затруднение — не разбираше нищо от този вид кантари за въглища.
Но не му дадоха и време да разбере. Кантарджията се върна.
— Пръждосвай се оттук, негоднико! — рече той.
— Но нали вие ме поканихте вътре — рече Хал кротко.
— А сега те каня навън!
И демонстрантът се върна на поста си пред мандаринския дворец.
13
Когато свирката извести края на работното време, Майк Сикориа побърза при Хал да разбере какво е станало. Майк ликуваше, защото още няколко души бяха дошли при него и предложиха да участвуват в движението за контрольор. Старецът не знаеше дали това се дължеше на неговото агитаторско красноречие или на напетия млад американец, който му беше помощник, но и в двата случая се гордееше. Той подаде на Хал бележка, която някой бе пъхнал в ръката му, и Хал видя, че тя е написана от Том Олсън. Профсъюзният организатор му съобщаваше, че в целия каменовъглен район говорят за контрольора и че от пропагандна гледна точка могат да смятат постигнатото дотук за успех, независимо какво могат да предприемат шефовете. В бележката се добавяше, че няколко души трябва да правят компания на Хал тази нощ, за да има свидетели, ако компанията се помъчи „да измъти нещо“. „И внимавай с новите хора, един-двама от тях сигурно са шпиони“, добавяше Олсън.
Хал и Майк обсъдиха плановете за втората нощ. И двамата не искаха да спят пак на открито — старият словак заради кокалите си, а Хал забеляза, че сега около тях се навъртат няколко шпиони. На вечеря у Реминицки поговори с някои от онези, които бяха предложили подкрепата си, и ги попита дали са готови да прекарат нощта с него в жилището на Едстрьом. Никой не се помъчи да се изплъзне от тази проверка на лоялността, взеха, завивките си и се запътиха към уговореното място. Там Хал запали лампата и пое ръководството на импровизираното събрание по въпроса за контрольора — и между другото се позабавлява малко с лов на шпиони!
Един от новопристигналите беше поляк на име Войциковски, това име и Замиеровски накараха Хал да се откаже от усилията си да нарича поляците с техните имена. „Войци“ беше сериозен дребен мъж с тъжно, уморено лице. Той обясни присъствието си сред тях с това, че вече му е дошло до гуша да го грабят, готов е да плаща своя дял от заплатата на контрольора. Ако го уволнят, какво от това — ще отиде на друго място, а компанията да върви по дяволите! След тази декларация той се уви в одеялото и скоро захърка на пода. Това май не съвпадаше много с поведението на един шпионин.
Вторият беше италианец на име Фаренцена — човек с мрачна и зловеща външност, който би играл сполучливо ролята на злодей, в която и да е мелодрама. Той седеше, опрял гръб в стената, и говореше гърлесто. Хал го наблюдаваше с дълбоко подозрение. Не беше лесно да се разбере неговия английски, но Хал в края на краищата успя да разбере историята, която разправяше този човек: че бил влюбен в една „фанциула“6 и че тя само си играела с него. Той вече почти бил убеден, че тя е кокетка и не си струва да се занимава с нея, затова пет пари не дава, ако го натирят от мината. „Вече не се боря за фанциулата, боря се за контрольор!“, завърши той речта си с ръмжене.
Друг доброволец беше един гръцки работник, приказлив млад момък, който по обед беше приседнал при Хал. Беше казал, че името му е Апостоликос. Той завърза непринудено разговор с Хал, обясни му колко много се интересува от плана за контрольора, искаше да знае какво точно смятат да правят, какви са изгледите за успех, кой е инициаторът на движението и кой участвува в него. Отговорите на Хал идваха под формата на кратки проповеди за солидарността на работническата класа. Всеки път, когато гъркът започваше да го подпитва, Хал му обясняваше значението на това начинание за миньорите, за това как трябва да се сплотят и да правят жертви за благото на всички. След като Хал му развива абстрактни теории половин час, Апостоликос се предаде и се примъкна към Майк Сикориа. Предупреден с едно смигване от Хал, Майк говореше само за стачкоизменници и за страхотиите, които ще извършат с тях честните работници. Когато най-сетне гъркът отново се умори и се просна на пода, Хал отиде при Майк и му пошепна, че малкото име на Апостоликос сигурно е Юда!
14
Старият Майк заспа бързо. Но Хал си беше отпочинал няколко дни и беше достатъчно възбуден, за да не заспи. Беше пролежал тихо два часа, когато усети, че някой се движи из стаята. При неясната светлина на лампата Хал видя през полузатворени очи, че един от мъжете се надигна и седна. Отначало не беше сигурен кой е това, но сетне разбра, че е гъркът.
Хал лежеше неподвижно. След около минута се осмели да погледне още веднъж и видя, че мъжът е
