— Мистър Котън — каза той накрая, — моята граматика е по-добра. А пък и почеркът ми е малко по- обработен.
Тънка усмивка мина по суровите устни на шерифа.
— Зная — възрази той. — Не пропуснах да сравня почерците.
— Тайната ви служба е добра.
— Преди да сме свършили с теб, момко, ще разбереш, че и нашите юрисконсулти не са по-лоши.
— Хм, те наистина трябва да са добри, защото не виждам как ще отминете факта, че аз съм контрольор, избран законно, и че се ползувам с подкрепата на група миньори.
— Ако разчиташ само на това — възрази Котън, — по-добре да го забравиш. Зад тебе няма вече никаква група.
— О, вече се отървахте от тях!
— Отървахме се от водачите им.
— От кои по-точно?
— Ами да вземем този стар пръч, Сикориа.
— Експедирахте го?
— Да.
— Видях началото на тази работа. Къде го изпратихте?
— Това вече — разсмя се шерифът — е работа на вашата тайна служба!
— Кого още?
— Йон Едстрьом слезе в града да погребе жена си. Не за първи път този стар изпит проповедник ни е мътил водата, но сега му е за последен път. Ще го намериш в Педро, сигурно в приюта.
— Не — отговори Хал бързо и в гласа му прозвуча леко оживление. — Няма защо да ходи веднага в приюта. Виждате ли, току-що му изпратих двайсет и пет долара.
Шерифът се намръщи.
— Така ли! — И след кратка пауза провлече: — Значи все пак парите са били у теб. Помислих си, че ги е пипнал този противен грък!
— Не. Вашият негодник беше честен. Но и аз постъпих честно. Знаех, че години наред са мамили Едстрьом в теглото, затова той единствен има право на тези пари.
Хал естествено лъжеше, парите все още бяха в колибата на Едстрьом. Но той беше решил да ги изпрати на стария миньор, а междувременно искаше да заблуди Котън.
— Ловко скроено, момко! — рече шерифът. — Но скоро ще се каеш за това. Това само засилва решението да те пратя там, откъдето няма да можеш да ни пречиш.
— Искате да кажете в пандиза? Естествено вие знаете, че това означава да бъда изправен пред съдебни заседатели. Нима и тях ще накарате да играят по свирката ви?
— Разправят ми, че си се интересувал от политиката в нашия окръг. Не си ли проучил и нашата съдебна система?
— Не, още не съм стигнал до нея.
Шерифът отново започна да пуска търкалца от дим.
— Има около триста души в списъка на нашите съдебни заседатели и ние познаваме всичките. В съдебната зала ще разбереш, че старши съдебен заседател е Джейк Предович, а като съдебни заседатели ще видиш трима чиновници от компанията, двама от кръчмарите на Алф Реймънд, един фермер, чийто имот е ипотекиран в банката на компанията, и петима мексиканци, които си нямат представа какво става, но са готови да забият нож в гърба ти за чаши уиски. Прокурорът е политик, който в речите си е на страната на миньорите, а с действията си е на наша страна, а съдията Дентън от окръжния съд е съдружник в кантората на Валмън, нашия главен юрист. Ясно ли ти е всичко това?
— Да — каза Хал. — Слушах за „Империята на Реймънд“. Интересува ме нейният механизъм. А вие сте доста искрен!
— Искам да разбереш срещу кого си се изправил. Не ние започнахме тази борба, но сме готови да я приключим без неприятности. От теб не искаме нищо друго, освен да ни се отплатиш за вредите, които ни причини.
— Под „отплата“ разбирате да се самоочерня — да кажа на работниците, че съм предател?
— Точно така.
— Ще взема да седна, докато обмислям въпроса — рече Хал. — Той седна на един стол, опъна крака напред и без да бърза, се настани удобно.
— Нарът горе е ужасно твърд — обясни той и се усмихна подигравателно на шерифа.
20
Когато след известно време разговорът продължи, той взе съвсем нова и неочаквана насока.
— Котън — отбеляза затворникът, — виждам, че сте образован човек. Дойде ми наум, че някога сигурно сте били личност, която в обществото наричат джентълмен.
Лицето на шерифа почервеня.
— Я върви по дяволите!
— Нямам намерение да ви задавам въпроси — продължи Хал. — Разбирам много добре, че може да не искате да отговаряте. Имам предвид това, че като бивш джентълмен, вие може да прецените правилно известни аспекти на това дело — нещо, което е извън възможностите на един надзирател на роби като Стоун, или на експерт по производителността като Картрайт. Един джентълмен би познал джентълмена, дори и ако другият е в миньорски одежди. Прав ли съм?
Хал почака за отговор, докато шерифът го изгледа внимателно.
— Да кажем, че е така — рече Котън.
— Хм, та като начало, един джентълмен не пуши, без да покани и другия.
Онзи пак го изгледа. Хал си помисли, че пак ще бъде изпратен по дяволите, но шерифът извади пура от джоба на жилетката си и му я подаде.
— Благодаря, не пуша — рече спокойно Хал. — Но обичам да ме поканят.
Последва пауза, докато двамата се измерваха с погледи.
— Вижте какво, Котън — започна затворникът, — вие ми обрисувахте какво ме чака в съда. Нека аз да ви разкажа какво ще стане по-нататък. Вие вече сте скалъпили всички „факти“, вашите грижливо подбрани съдебни заседатели са в ложата, вашият грижливо подбран съдия също е на мястото си, грижливо подбраният от вас прокурор свършва докрай работата си. Вече всичко е готово да хвърлите жертвата си в затвора, за назидание на останалите служители. Но представете си, че в разгара на тази афера изведнъж откривате, че вашата жертва е личност, която не може да бъде хвърлена в затвора?
— Не може да бъде хвърлена в затвора? — повтори другият замислено. — Ще трябва да ми обясниш.
— Има си хас, на човек с вашата интелигентност! Не знаете ли, Котън, че има хора, които не могат да бъдат хвърлени в затвора?
Шерифът подърпа пурата известно време.
— Има някои в нашия окръг — рече той, — но мислех, че ги зная всичките.
— А не ви ли е хрумвало, че може да има такива и в този щат?
Последва дълго мълчание. Двамата втренчиха погледи един в друг; и колкото повече време минаваше, толкова по-ясно Хал виждаше несигурността, която се изписваше по лицето на шерифа.
— Помислете си в каква неловкост ще изпаднете! — продължи Хал. — Всичко е готово да разиграете вашата драма — както направихте онази нощ, но този път на по-голяма сцена, пред по-важна публика, и при развръзката разбирате, че вместо да се оправдаете пред работниците в Норт Вали, вие се самоосъждате пред публиката на щата. Показвате на общественото мнение, че сте нарушители на закона, и дори по-лошо — че сте дръвници!
Този път шерифът го гледа толкова дълго, че пурата му изгасна. А междувременно Хал, изтегнал се удобно на стола, му се усмихваше загадъчно. И сякаш пред очите на шерифа ставаше странна метаморфоза: миньорските дрехи паднаха от Хал и на тяхно място се появи фрак!
— Кой, по дяволите, сте вие? — извика Котън.
