влиятелните кръгове пълнят своите вестници с лъжи и преувеличения, и ние се изкушаваме да публикуваме лъжите и преувеличенията на противната страна. Но в крайна сметка виждаме, че е най-добре да се каже истината, мистър Маккелър — ние можем да я защитаваме и няма нужда да използуваме техните методи.
Хал не обръщаше никакво внимание на тази назидателна проповед. Гледаше пред себе си към мястото, където тясната уличка се вливаше в широката. Това беше улицата, която минаваше зад дома на Маккелър, и само една пряка ги делеше от железопътната линия.
Не смееше да се обърне назад, а напрягаше слуха си. Внезапно прокънтя вик: „Бягайте! Бягайте!“ Това беше гласът на Йон Едстрьом.
Хал светкавично хвърли патериците и хукна надолу по уличката, последван от Кийтинг. Чуха викове зад гърба си, сетне някакъв глас съвсем отблизо изкомандува: „Стой!“. Вече бяха в края на уличката и се канеха да свърнат по другата улица, когато проехтя изстрел, последван от звън на счупено стъкло от една къща на другата страна на улицата.
Пред тях имаше празно място. Те го прекосиха; промъкнаха се зад някакви бараки, свърнаха по друга улица и най-сетне излязоха на линията. Пред тях се изпречи дълга товарна композиция. Те се мушнаха между два вагона, прескочиха куплунгите и в очите им блеснаха фаровете на голям локомотив. Изтичаха пред него, и успоредно на линията подминаха тендера, фургона и един салон-вагон.
— Стигнахме! — изпъшка Кийтинг като ковашки мях.
Хал видя, че до края имаше само още три вагона. Забеляза също някакъв мъж в синя униформа на стъпалата на вагона пред тях. Втурна се към него.
— Вагонът гори! — изкрещя той.
— Какво? — извика другият. — Къде?
— Ето! — Хал прелетя край него и с един скок се озова във вагона.
Дълъг тесен коридор, явно част от кухнята на вагон-ресторанта; в далечния му край имаше двукрила врата, отваряща се в двете посоки. Хал се втурна към нея, без да обръща внимание на виковете на кондуктора. Хвърли палтото и шапката, блъсна вратата и се озова в ярко осветената столова… пред сина на въглищния цар.
12
Снежнобелите покривки и кристалните чаши блестяха под електрическите крушки, чиято светлина беше омекотена с розови абажури. Около масите бяха насядали шестима млади мъже, също толкова млади момичета и две-три възрастни дами, всички във вечерен тоалет. Те бяха започнали вечерята, смееха се и бъбреха помежду си, когато изведнъж се появи този неочакван гостенин в мръсния миньорски комбинезон. Той не ги обезпокои с нахълтването си, но по петите му в столовата влезе запотен и разрошен дебелак, който хриптеше като стар локомотив, а след него и кондукторът на влака, който също беше възбуден. Естествено разговорът секна. Момичетата се извърнаха в столовете си, а няколко от младите мъже бързо скочиха от местата си.
Настъпи мълчание. Сетне един от младите мъже пристъпи напред.
— Какво значи това? — попита той с тон на човек, който има право да пита. Беше строен младеж с коректна външност, но иначе по нищо не се отличаваше от останалите.
Хал доближи до него.
— Здравей, Пърси! — рече той.
По лицето на другия се изписа удивление. Той гледаше Хал, но сякаш не вярваше на очите си. И изведнъж една от младите дами извика. Косата й беше с цвета на карамел, прелестно бухнала, със звезден прах по нея. Бузите й бяха бледорозови, а кафявите й очи се взираха в Хал широко отворени. Носеше вечерна рокля от мек тъмнозелен плат, а около голите й рамене бе наметнат прозрачен шал с бледокремав цвят.
Тя стана.
— Та това е Хал! — извика отново тя.
— Хал Уорнър! — повтори след нея младият Хариган. — Какво, по дяволите… — Прекъсна го някакъв шум отвън.
— Един момент — рече спокойно Хал. — Струва ми се, че идва още някой.
Някой блъсна вратата силно — толкова силно, че Били Кийтинг и кондукторът отхвръкнаха встрани. Появи се Джеф Котън.
Минният шериф беше задъхан, на лицето му личеше ясно цялото вълнение от преследването. В дясната си ръка държеше револвер. Той се огледа свирепо и зърна двете си жертви; сетне видя сина на въглищния цар и останалите смаяни хора. Котън се втрещи.
Вратата отново бе блъсната, Котън отлетя встрани и в салона се напъхаха още двама души с револвери в ръце. Първият беше Пийт Ханън. Той също се закова на място. „Специалистът по избиването на зъби“ сам се беше лишил някога от два зъба — това пролича ясно, когато боксьорската му челюст увисна надолу. Вероятно това беше първата му поява в общество и той имаше вид на хлапак, когото са хванали да краде сладко в килера.
Държането на Пърси Хариган стана недвусмислено арогантно.
— Какво значи това? — попита той. Отговорът дойде от Хал:
— Търся един престъпник, Пърси.
— Какво? — Откъм жените долетяха сподавени викове на уплаха.
— Да, един престъпник: човекът, който затвори шахтата.
— Затворил шахтата? — повтори Пърси. — Какво искаш да кажеш?
— Ще ти обясня. Първо да представя приятелите си. Хариган, моят приятел Кийтинг.
Били изведнъж усети, че шапката е на главата му. Той я свали, но оттам нататък светските му маниери му изневериха. Той продължаваше да зяпа и още не можеше да си поеме дъх.
— Били е репортер — продължи Хал. — Но не се тревожи, той е джентълмен и няма да злоупотреби с доверието ти. Нали, Били?
— Д-да — едва промълви Били.
— А този е Джеф Котън, минен шериф в Норт Вали. Предполагам, че ти е известно, Пърси, че мината в Норт Вали е собственост на компанията „Дженеръл фюъл“. Котън, това е мистър Хариган.
Котън също си спомни за шапката, както и за револвера, който се опита да скрие зад гърба си.
— Този тук — рече Хал — е мистър Пийт Ханън, специалист по избиване на зъби. Другият джентълмен, чието име не зная, вероятно е негов помощник. — Хал продължи да говори, спазвайки изискванията на светския етикет, като същевременно се мъчеше да състави план на действие. Твърде много зависеше от това каква тактика ще избере в този критичен момент. Трябваше ли да дръпне Пърси настрана и да му разкаже спокойно цялата история, като се осланя на чувствата му за справедливост и хуманност? Не, не по този начин трябва да се действува с Харигановите! Те си бяха пробили път до върха с насилие; ако човек иска да постигне нещо с тях, това може да стане само със сила! Ако искаше да постигне нещо с Пърси, трябваше да го хване на тясно тук, пред гостите му, да обясни обстановката и да използува тяхното настроение, за да го застави да направи необходимото.
Синът на въглищния цар отново заразпитва. Какво означава всичко това? И Хал се впусна да описва при какви условия живеят хората в шахтата.
— Те нямат друга храна или вода, освен това, което са взели за обяд в деня на катастрофата. А от експлозията минаха вече три дни и половина! Дишат замърсен въздух, имат главоболие, устните им са попукани, вероятно вече лежат по земята и копнеят за глътка чист въздух. Но те чакат — и само вярата, че другарите им горе на повърхността ще ги спасят, крепи живота им. Не смеят, да разрушат издигнатите от тях прегради, защото газовете ще ги уморят веднага. Но знаят, че спасителите ще дойдат и се вслушват да чуят ударите на кирките и на брадвите. Ето такава е обстановката долу.
Хал млъкна и зачака да открие някакъв признак на интерес у младия Хариган. Но такъв признак липсваше и той продължи:
— Представи си, Пърси. В тази шахта остана един старец — ирландец с жена и осем деца. И те чакат да научат нещо за него. Познавам и една жена, чийто мъж и тримата й синове също са долу. Три дни и
