Няма да им се остави току-така!
Попита един минувач и разбра, че полицейското управление се намира, в същата сграда и входът е зад ъгъла. Хал влезе. Униформеният полицай, който пишеше нещо на едно бюро, му обясни, че началникът „излязъл за малко по работа“. Хал седна да го чака край прозореца, откъдето можеше да наблюдава тримата гангстери, които се шляеха от другата страна на улицата.
Полицаят продължи да пише, но от време на време измерваше младия миньор с онзи враждебен поглед, който американските полицаи пазят за работническата класа. За Хал това беше нещо ново и той изведнъж разбра, че съжалява, загдето не облече костюма на Маккелър. Може би един полицай нямаше да забележи, че не му стои добре.
Началникът влезе. Синята униформа прикриваше плещестата му фигура, а мустаците издаваха, че работата навън е била свързана с някоя и друга чаша бира.
— Е, млади момко? — попита той и втренчи поглед в Хал.
Хал обясни своята работа.
— И какво искаш от мен? — попита началникът с подчертано враждебен тон.
— Искам да накарате тези да престанат да ме следят.
— Как да ги накарам?
— Можете да ги арестувате, ако е необходимо. Ако доближите прозореца, ще ви ги покажа.
Но началникът не се помръдна.
— Чини ми се, че щом те следят, има си някаква причина за това. Да не си правил щуротии в мината? — запита неочаквано рязко началникът, сякаш изведнъж му хрумна, че може би негов дълг е да арестува Хал.
— Не — отвърна Хал с възможно най-смелия си тон. — Аз наистина не съм правил никакви щуротии. Настоявам само за правата си.
— Отде да знам какво си правил?
Младият миньор се приготви да обясни, но другият го прекъсна:
— Дръж се прилично, докато си в нашия град, момко, разбираш ли? Тогава никой няма да те закача.
— Но те вече ми се заканиха.
— Какво ти казаха?
— Казаха, че може да ми се случи нещо някоя тъмна нощ.
— Е, та какво — може наистина да паднеш и да си разбиеш носа. — Началникът се зарадва на остроумието си, но само за миг. — Слушай, момко, ние ще гарантираме правата ти в този град, но не можем да понасяме агитаторите и не крием това. Разбираш ли?
— Значи човек, който търси законните си права, за вас е агитатор?
— Нямам време за спорове, момко. Поддържането на реда в мините не е проста работа и не ща да се бъркам в нея. А и чини ми се, че детективите на компанията имат същите права в този град, каквито имаш и ти.
Двамата замълчаха. Хал разбра, че няма да спечели нищо от по-нататъшния разговор с началника. За първи път виждаше американския полицай през очите на разбунтувания труженик и за него това беше един вид откровение. В душата му имаше динамит, когато се обърна и излезе на улицата. Подигравателните усмивки по лицата на Пийт Ханън и на другите двама здравеняци не успяха да намалят силата на експлозива.
8
Хал прецени, че вече е изчерпал всички законни средства за действие в Педро. Полицейският началник не му предложи да се обърне към никого, така че не му оставаше нищо друго, освен да се върне в дома на Маккелър и да чака нощния влак за Уестърн сити. Потегли бегом с мисълта да предложи на опекуните си ново надбягване, по време на което да изразходва поне част от напластилия се в душата му гняв, но разбра, че те са предвидили подобно затруднение. Край тях спря автомобил и тримата се качиха в него. Хал не остана по-назад, взе такси и кавалкадата пристигна тържествено пред дома на Маккелър.
Хал завари стария инвалид доста възбуден. Целия следобед телефонът му звънял непрекъснато; едно след друго се сипели предупреждения, увещания, ругатни. Очевидно някои от обаждалите се по телефона държаха в ръцете си съдбата на Стареца, но не бяха успели да го изплашат, защото той не пускаше Хал да отиде в хотела до заминаването на влака.
Върна се и Кийтинг с интересна новина. Шулман, главният директор на компанията „Дженеръл фюъл“, разпратил куриери по целия град да търсят репортера. Накрая го намерили, завели го при Шулман и последвали безкрайни спорове, увещания, ласкателства и закани. Шулман позвънил на Картрайт и главният надзирател на Норт Вали положил всички усилия да убеди Кийтинг, че е постъпил несправедливо спрямо компанията. Картрайт разказал на репортера как Хал се опитал да изнуди компанията.
— Между другото — рече Кийтинг, — той твърдеше, че си прелъстил някакво момиче в мината.
Хал впери поглед в приятеля си.
— Прелъстил съм момиче! — възкликна той.
— Точно така каза. Някаква червенокоса ирландка.
— О, да пукне дано!
Последва кратко мълчание, а после Били избухна в смях:
— Не ме гледай така кръвнишки! Не съм го казал аз!
Но Хал продължи да гледа втренчено, сетне процеди през зъби:
— Мръсен, жалък подлец!
— Спокойно, синко — утеши го шишкото. — Това е нещо съвсем обикновено, да намесят и някаква жена. Пък и нещо съвсем лесно — защото жена винаги ще се намери. Предполагам, че и в случая има някаква жена, нали?
— Има едно чудесно момиче.
— Но си поддържал приятелство с нея? Ходили сте заедно, виждали са ви заедно?
— Да.
— Виждаш ли, тук са ти намерили цаката. В такива случаи човек не може да направи нищо.
— Ще видим! — избухна Хал. Другият изгледа с любопитство разядосания младеж.
— Какво ще правиш? Ще го напердашиш някоя вечер?
Младият миньор не отговори.
— Казвате, че е описал момичето? — попита Хал.
— Беше така любезен да поясни, че тя е червенокоса хубавица, чиято единствена закрила е пияният й баща. Мога да си представя как това утежнява още повече положението й в мината. — Той помълча, сетне продължи: — Виж какво, ако вдигнеш шум, това само ще навреди на девойката. Никой не вярва, че жените в мините са непорочни. Бог ми е свидетел, сам не виждам как могат да останат честни, като имам предвид какви типове ръководят мините и каква власт имат в ръцете си.
— Мистър Кийтинг — попита Хал, — вие сам вярвате ли на това, което ви е казал Картрайт?
Кийтинг се канеше да запали пурата си. Той задържа за миг горящата клечка в ръката си и срещна погледа на Хал.
— Скъпи момко, смятам, че не ми влиза в работата да имам мнение по този въпрос.
— Но какво отговорихте на Картрайт?
— О! Това е нещо друго. Казах му, че от доста време вече съм вестникар и че неговата игра ми е известна.
— Благодаря ви — рече Хал. — За ваше сведение, в неговите приказки няма нищо вярно.
— Радвам се — рече другият. — Вярвам ти.
— Също за ваше сведение — няма да оставя тази работа, докато Картрайт не вземе думите си назад.
— Предприемчив момък си, няма що! — засмя се репортерът. — Не ти ли стигат всичките тези хора, които се каниш да извадиш от шахтата?
