— Доколкото ми е известно, горе има един помощник на минния инспектор. Как се казва този човек?
— Кармайкъл.
— Е, и какво е неговото мнение по въпроса?
— Миньорът Хусар бе изгонен, защото се обърна именно към него.
— Да — отбеляза мистър Паркър. Някаква нова нотка в гласа му подсказа на Хал, че той е намерил търсеното оправдание. — Да, това е работа на Кармайкъл и аз нямам никакво право да се меся. Ако той дойде при мен и поиска съдебно дирене, ще действувам. Иначе не. Повече нямам какво да кажа.
Хал стана.
— Много добре, мистър Паркър. Аз ви изложих фактите. Разправяха ми, че няма да предприемете нищо, но исках да ви дам възможност. А сега отивам при губернатора да искам уволнението ви!
С тези думи младият миньор напусна канцеларията.
5
Хал отиде в хотел „Америкън“, където имаше машинописка. Когато младата жена разбра какъв материал ще й бъде диктуван, пръстите й затрепераха. Но тя не отказа и Хал изложи всички обстоятелства около затварянето на шахта №1, издиктува молба с искането да бъдат издадени заповеди за ареста на Инъс Картрайт и Алек Стоун; в друг документ изложи как е бил избран за контрольор и как не са го допуснали до кантара; впрегна всичките си познания по юридическата фразеология и аргументира молбата за ареста на главния надзирател Инъс Картрайт и на чиновника на кантара Джейм Питърс. В друга клетвена декларация Хал описа как минният шериф Джеф Котън го е арестувал, малтретирал и държал затворен в продължение на тридесет и шест часа, без заповед за арест и без обвинение; също как Котън, Пийт Ханън и две други лица, чиито имена не знае, без законно основание и със заплаха от употребата на сила са го изгонили от град Норт Вали, поради което той настоява за ареста на Джеф Котън, Пийт Ханън и двамата непознати.
Преди Хал да свърши тази работа, в хотела пристигна Били Кийтинг с двайсет и петте долара, които Едстрьом бе изтеглил от пощата. Намериха нотариус и завериха всички документи. Сетне Хал даде копия от тях на Кийтинг, който побърза да хване пощенския влак. Били не желаеше да повери подобни документи на местната поща, защото Педро — както се изрази той — е „страхотен град“. — Когато излязоха пак на улицата, забелязаха, че „охраната“ им се е увеличила с още един плещест субект, който не полагаше никакви усилия да се прикрива.
Хал свърна на ъгъла и влезе в една кантора с табела „Дж. У. Андерсън, мирови съдия“.
Зад бюрото седеше Джим Андерсън, ветеринарният доктор. Очевидно беше дъвкал тютюн, преди да наметне съдийската си тога — следите още личаха по червеникавите му мустаци. Хал мислено отбеляза тези подробности, докато се мъчеше да прецени изгледите си за успех. Той подаде документа, в който се описваше как са се отнесли с него в Норт Вали и зачака, докато почитаемият съдия разчете документа с мъчителна бавност.
— Е, и какво искаш? — рече накрая съдията.
— Заповед за арестуването на Джеф Котън. Другият го изгледа изпитателно.
— Не, младежо. Оттук не можеш да получиш такава заповед.
— Защо?
— Защото Котън е шериф и е имал право да те арестува.
— Да ме задържи без заповед?
— А откъде знаеш, че не е имал заповед?
— Той си призна.
— Със или без заповед, неговата работа е да поддържа ред в мината.
— Искате да кажете, че той може да прави каквото си иска?
— Искам да кажа, че не ми е работа да се бъркам. Защо не си отишъл при Сай Адамс, горе в мината?
— Не ми дадоха възможност да го видя.
— Виж какво, не мога да ти помогна с нищо. Сам трябва да се оправяш. Що за дисциплина ще има по тези мини, ако всеки, комуто хрумне да се оплаква, се тътри тук и иска ареста на шерифа?
— Значи шерифът може да престъпва законите?
— Не съм казал такова нещо.
— Да допуснем, че е извършил убийство; тогава ще издадете ли заповед за ареста му?
— Разбира се, щом става дума за убийство.
— А ако знаете, че се кани да извърши убийство в мината, ще се опитате ли да му попречите?
— Естествено.
— Ето ви друга клетвена декларация — рече Хал и му подаде документа, в който се описваше затварянето на шахтата. Отново настъпи мълчание, докато съдията Андерсън прочете декларацията. И той пак поклати глава.
— Не, оттук не можеш да получиш такава заповед.
— Защо?
— Защото не е моя работа да управлявам мината. Не разбирам нищо от минните работи и ще стана за смях, ако взема да им обяснявам как да си гледат работата.
Хал поведе спор с него. Нима служителите в компанията могат да вършат всякакви насилия над работниците и да твърдят, че така си „гледат работата“? Тяхната власт в мината при подобни критични обстоятелства решава въпроса за живота или смъртта на сто и седем души. Нима законът е безсилен при подобна ситуация?
Но мистър Андерсън само клатеше глава — не било негова работа да се бърка. Нека Хал отиде в съда и поговори със съдията Дентън по този въпрос И Хал събра документите си и отново излезе на улицата. Там вече го чакаха трима бабаити, готови да го съпроводят по-нататък.
6
Окръжният съд заседаваше и Хал поседя известно време в залата, наблюдавайки съдията Дентън. Ето още един добре охранен и с благоденствуващ вид джентълмен, помисли си Хал. Червендалестият лик на съдията се открояваше над черната копринена тога. Младият миньор разбра, че гледа с подозрение и тогата, и лицето. Нима цинизмът надделяваше у него и той губеше доверие в хората? Видът на съдията го навеждаше на мисълта, че човек може да се препитава добре като съдия, когато съдружникът му е юрисконсулт в каменовъглена компания.
През почивката Хал поговори с един от служещите в съда и разбра, че може да говори със съдията в четири и половина. Няколко минути по-късно в залата влезе Пийт Ханън и пошепна нещо на същия служител. Последният погледна Хал, сетне отиде до съдията и на свой ред му пошепна нещо. В четири и половина, когато заседанието беше закрито, съдията Дентън стана и изчезна в кабинета си. Когато Хал отново попита служещия, той му отговори, че съдията няма време да го приеме.
Но Хал не се остави да го изиграят толкова лесно. В залата имаше странична врата, която водеше към някакъв коридор. Докато спореше със служещия, Хал мярна за миг червендалестия лик на съдията, който се прокрадваше по коридора.
Хал хукна нататък. Той не извика, не наруши с нищо реда в съда, а просто доближи до жертвата си и каза с равен глас:
— Съдия Дентън, моля за справедливост!
Съдията се обърна и го изгледа с отегчен вид.
— Какво искаш?
Моментът беше деликатен: Пийт Ханън се намираше зад Хал и чакаше само едно кимване на съдията, за да го пипне за яката. Но изненадата принуди съдията да поведе разговор с младия миньор, при което детективът се поколеба и накрая отстъпи една-две крачки.
Хал повтори молбата си:
— Господин съдия, сто и седем мъже и момчета горе в мината Норт Вали са на път да загинат. Тях ги
