— Трябва да разбереш, Пърси — продължи Хал, — подобно нещо остава на човек за цял живот. Докато си жив, всеки ще съди за теб по тази случка.
— Ще опитам да живея с критиката на приятелите си — възрази Пърси, малко в стила на Хариган.
— От теб зависи какво ще се разправя по-нататък — продължи Хал неумолимо. — Дали светът ще каже: той избра доларите или той спаси живота на хората. Слушай, Пърси, нима семейството ти е опряло до тези идиотски долари! Та ти си прахосал повече само за този излет!
Хал млъкна, за да даде възможност на жертвата си да пресметне.
Резултатът от сметките беше въпрос, който би направил чест дори на стария Питър:
— Какво печелиш ти от цялата тази работа?
— Пърси, ти знаеш, че не печеля нищо. Ако не можеш да разбереш тази работа по друг начин, смятай, че имаш работа с безотговорен човек. Преживях толкова ужасни неща, омръзна ми да ме преследват шерифи… Слушай, Пърси, този Котън има шест резки на револвера си, шест човешки живота! Аз съм направо смахнат!
В кафявите очи на Хал се появи такъв блясък, който беше достатъчно безумен да убеди дори и човек с по-силен характер от Пърси Хариган.
— В главата ми има само една мисъл, Пърси — да спася тези миньори! Правиш грешка, ако не разбираш колко отчаян съм. Досега вършех всичко инкогнито — аз съм само Джо Смит, помощник-копач. Ако бях разкрил истинското си име, може би… може би нямаше да ги накарам да отворят шахтата, но поне щях да причиня маса неприятности на компанията „Дженеръл фюъл“. Не го сторих, знаех какъв скандал ще се вдигне, а все пак дължа нещо на баща ми. Но ако видя, че няма друг изход, ако работата опре до смъртта на тези хора, тогава ще плюя на всичко! Кажи това на баща ти; кажи му и това, че се каня да развържа ръцете на Кийтинг и да разтръбя всичко надлъж и нашир — ще разоблича компанията, ще се обърна към губернатора, ако е необходимо, ще наруша обществения ред, за да ме арестуват на улицата… ще направя всичко, за да изкарам фактите наяве. Виждаш ли, Пърси, аз имам факти! Бях там, видях всичко със собствените си очи. Все още ли не разбираш?
Другият не отговори, но личеше, че е разбрал.
— От друга страна, ето как можеш да уредиш работата, ако поискаш. Бил си на излет, когато си разбрал за нещастието; побързал си да отидеш там, наредил си да отворят шахтата и си спасил живота на работниците. Вестниците ще представят всичко именно в тази светлина.
Хал наблюдаваше жертвата си напрегнато, мъчейки се да отгатне хода на мислите му, и разбра, че е сбъркал нещо. Макар и недодялани, Хариганови бяха научили, че не е аристократично човек да бъде оригинален.
— Добре, тогава! — избърза Хал. — Ако искаш, името ти изобщо няма да бъде споменато. Надзирателите в мината държат репортерите в ръцете си и цялата история ще бъде поднесена така, както пожелаеш. Единственото нещо, което ме интересува, е да отидеш горе и да се погрижиш да отворят шахтата. Ще сториш ли това, Пърси?
Хал втренчи поглед в очите на другия. Знаеше, че животът или смъртта на миньорите зависят от едно негово кимване.
— Е, какъв е твоят отговор?
— Хал — извика Пърси, — старият ще ме изяде!
— Добре, но същото се каня да сторя и аз. Как мислиш, кое е за предпочитане?
Мълчание.
— Хайде, Пърси! Тръгвай, за бога! — В гласа на Хал имаше и отчаяние, и закана.
И изведнъж другият отстъпи.
— Добре!
Хал си пое дъх.
— Но внимавай! — добави той. — Като отидем горе, не се оставяй да те мамят! Ще се помъчат да шикалкавят, могат дори да откажат да ти се подчиняват. Но ти не отстъпвай! Защото, виждаш ли, аз ще дойда също, искам тази шахта да бъде отворена и няма да се махна, докато спасителните команди не слязат в нея!
— А дали ще слязат, Хал?
— Дали ще слязат? Какво говориш, човече! Та те само за това приказват, едва не дигнаха бунт! Аз ще сляза с тях, и ти също, Пърси — цялата наша тълпа от безделници! И когато отново се качим горе, вече ще разбираме нещичко от минното дело.
— Добре, с теб съм — рече синът на въглищния цар.
16
Хал така и не разбра какво е говорил Пърси на Картрайт същата нощ. Знаеше само, че когато пристигнаха в мината, Пърси нареди да повикат главния надзирател при него. Половин час по-късно младият Хариган усмихнат обясни на Хал, че последният се е лъгал през цялото време: администрацията на мината правела всичко възможно да монтират час по-скоро вентилатора и веднага след това да отворят шахтата. Работата вече привършвала, вентилаторът щял да заработи след час-два и до сутринта спасителите ще могат вече да влязат в шахтата. Пърси разправи всичко това толкова чистосърдечно, че Хал за момент се усъмни дали Пърси наистина е повярвал на тези приказки. Самият Хал, този път в качеството си на обикновен посетител в мината, трябваше да се преструва, че е повярвал, и така да мине за глупак в очите на служителите от компанията.
Пърси покани Хал и Били Кийтинг да пренощуват във влака, но Хал отказа. Обясни, че е доста изпоцапан, а освен това иска да стане още на разсъмване, та да се спусне в шахтата с първите групи. Пърси му обясни, че главният надзирател възразил категорично по този въпрос — в шахтата щели да слязат само опитни хора, които си знаят работата и могат сами да се пазят. В случая нямало защо да се излага на риск животът на непрофесионалисти.
С риск да се покаже неучтив Хал заяви, че все пак „ще се навърта“ там и ще гледа как отварят шахтата. Освен това в много от потъналите в скръб миньорски домове са се насъбрали жени, изтощени от безсъние; би било добре да им се съобщи радостната новина.
Хал и Кийтинг поеха. Най-напред се отбиха в Рафъртови. Щом ги видя, мисис Рафърти скочи, втренчи поглед в тях и започна гръмогласно да призовава светата дева; тя разсъбуди цялата челяд и малките ревнаха изплашени. Когато се увери, че двамата говорят сериозно, жената хукна да разнесе новината; скоро улиците се изпълниха със забързани хора и край шахтата отново се струпа тълпа.
Оттам двамата отидоха в дома на Джери Минети. От лоялност към Пърси Хал просто преповтори неговите думи, че Картрайт от самото начало възнамерявал да отвори шахтата. Забавно беше да се види ефектът от тези думи на Хал — начинът, по който Джери изгледа Хал! Но време за приказки нямаше, Джери навлече дрехите и тримата забързаха към шахтата.
И наистина група работници вече разковаваха дъските и сваляха брезента. Откакто беше в Норт Вали, Хал никога не беше виждал хората да работят с такова усърдие. Скоро огромният вентилатор се размърда, забуча и накрая засвири на пълни обороти. Огромната тълпа наоколо забоботи и запя в унисон с него.
Трябваше да минат няколко часа, преди да може да се предприеме нещо друго. Хал изведнъж усети, че е капнал от умора. Той и Били се върнаха в дома на Минети, застлаха на пода едно одеяло и се проснаха с въздишки на облекчение. Били скоро захърка, но Хал беше толкова възбуден от всичко преживяно дотогава, че не можа изобщо да заспи.
В главата му нахлу рояк от мисли за външния свят — неговият свят, който умишлено бе пропъдил от мислите си за няколко месеца. Как неочаквано беше принуден отново да си припомни този свят! Това, което той предприе това лято, изглеждаше толкова просто в началото: ще заживее под чуждо име в друга класа, ще опознае нейния начин на живот и мислите, които вълнуват тези хора, а сетне ще се върне в своя свят и ще разказва за удивителните преживявания! Никога не беше допускал възможността, че собственият му свят, светът на Хал Уорнър, ще го открие като Джо Смит, помощник-копача в мината. Чувствуваше се като крадец, който е започнал работата си в тъмна стая и изведнъж тази стая бива обляна в ярка светлина.
Беше се впуснал в това приключение, подготвен да се сблъска с неща, които ще го шокират; знаеше предварително, че някъде ще се наложи да влезе в борба със „системата“. Но никога не беше очаквал да се
