живите си черни очи.
— Наистина ли? А защо не отидеш и ти?
— Баща ми ще ги извади. Той не се плаши от нищо, моят баща!
— Как се казва баща ти?
— Големият Джери.
— Аха! А ти какъв ще станеш, когато пораснеш?
— Ще стана бомбаджия.
— В тази мина?
— Как ли не!
— Защо?
Малкият Джери придоби тайнствен вид.
— Не ща да разправям всичко, което знам. Двамата младежи се разсмяха. Тук могат да понаучат нещичко!
— Може би ще се върнеш в родината си? — намеси се Дики Еверсън.
— Не, сър! — отсече малкият Джери. — Аз съм американец.
— Може някой ден да станеш президент.
— Точно това казва и баща ми — отговори хлапакът. — Президент на миньорски профсъюз.
Двамата пак се разсмяха, но Роза задърпа нервно детето за ръкава и му зашепна нещо. Разправят ли се такива неща на непознати хора, които са така тайнствени и имат вид на богаташи!
— Това е мисис Минети, майката на малкия Джери — рече Хал, за да я успокои.
— Приятно ни е, мисис Минети. — Младежите свалиха шапки с галантни поклони. Те я заоглеждаха, защото Роза беше доста хубавичка, а тя, пламнала от стеснение, измърмори нещо в отговор. Беше доста объркана — за пръв път през живота си получаваше поклони.
Пък и тези тук говореха с Джо Смит като със стар приятел и го наричаха с някакво странно име! Черните италиански очи загледаха Хал въпросително и той почувствува как се изчервява. Да те разкрият в Норт Вали беше също тъй неловко, както и в Уестърн сити.
Мъжете заговориха за спасителните работи и за това как вървят те според разказаното им от Картрайт. Пожарът възникнал в една от главните галерии, обхванал крепежа и бързо се разпространявал, подхранван от въздушната струя от вентилатора. Няма почти никакви изгледи да спасят някого в тази част на мината, но в изгорелите вече галерии спасителите ще се опитат да преодолеят горещината и дима. Те знаят, че вероятността от срутване в тези участъци на мината е голяма, но знаят също и тава, че и преди експлозията по тези места са работили хора.
— Трябва да призная; куражлии хора са! — отбеляза Дики.
Група жени и деца се насъбраха около тях да слушат. Мъчителната неизвестност и жаждата за новини бяха надвили вродената им стеснителност. Приличаха на жени по време на война, които се вслушват в далечния тътен на оръдията и чакат пристигането на ранените. Хал забеляза, че Боб и Дики от време на време хвърляха поглед към заобикалящите ги лица; започнаха да се влияят от общото настроение, а това беше част от замисъла на Хал.
— Другите ще дойдат ли? — попита той.
— Не зная — рече Боб. — Предполагам, че закусват. Време е и ние да вървим.
— Няма ли да дойдеш с нас? — предложи Дики.
— Не, благодаря — отговори Хал. — Ще остана с детето. — И той стисна ръката на малкия Джери. — Но кажете на другите да дойдат. Някои неща ще ги заинтересуват.
— Добре — отвърнаха двамата и тръгнаха.
19
След като реши, че е дал достатъчно време на компанията във влака да закуси, Хал се упъти към влака и придума прислужника да съобщи за идването му на Пърси Хариган. Хал се надяваше да убеди Пърси да разгледа селището, без непременно да бъде съпровождан от човек на компанията, но разбра със съжаление, че след два часа гостите си тръгват.
— Но ти още не си видял нищо! — запротестира Хал.
— Няма да ни пуснат в мината — отговори Пърси. — А какво друго да правим тук?
— Исках да поговориш с хората, да понаучиш нещо за условията тук. Не бива да изпускаш този удобен случай, Пърси!
— Разбирам те, Хал, но и ти трябва да разбереш, че сега моментът е неподходящ. Придружават ме толкова много хора и нямам никакво право да ги карам да чакат.
— Но нали и те могат да научат тук нещо, Пърси?
— Сега вали — гласеше отговорът, — а на дамите едва ли ще е приятно да стоят в тълпата и да гледат как вадят труповете от шахтата.
Хал прие упрека. Да, беше загрубял, откакто дойде в Норт Вали, беше загубил онзи финес на чувствата, онова интуитивно разбиране на психологията на дамите, което положително би проявил преди известно време. Катастрофата го беше възбудила, той я схващаше като нещо лично и беше забравил факта, че за дамите от компанията на Хариган тази катастрофа и всички подробности около нея бяха просто нещо отблъскващо и отвратително. Ако тези хора излезеха под дъжда и в калта на миньорското селище да разглеждат около себе си, щяха да изпитват чувството, че проявяват не човешко състрадание, а празно любопитство. Само ще се тормозят напразно от открилите се пред тях гледки, а между другото подобна публична изява не би била от най-приятните. А ако става дума да изкажат съчувствия на вдовиците и сираците — та нали последните бяха предимно чужденци, които не разбираха нито дума от това, което им се говори, натрапеното присъствие на хора от един непознат за тях свят по-скоро би увеличило мъката им, отколкото да им помогне.
Цивилизованото общество имаше своя система за изразяване на съчувствия. Тук случайно присъствуваше някой, който разбираше тази система. Пърси уведоми Хал, че мисис Къртис вече е предприела нещо: открила подписка и само за няколко минути събрала над хиляда долара. Сумата ще бъде изпратена с чек на Червения кръст, чиито служители знаят как да я разпределят между пострадалите. Гостите на Пърси смятаха, че по този начин са постъпили правилно и са проявили необходимия такт и вече могат да си тръгнат с чиста съвест.
— Светът не може да спре заради някаква катастрофа в мината — обобщи младият Хариган. — Хората имат задължения и трябва да ги изпълняват.
И той продължи да обяснява какви са тези задължения. Сам той трябва да присъствува тази вечер на някаква вечеря и се съмнява дали ще успее да отиде навреме. Бърт Аткинс бил канен на партия билярд, а мисис Къртис трябва да присъствува на заседание на ръководството на един женски клуб. Освен това, днес се пада последният петък от месеца — нима Хал е забравил какво значи това?
Само след миг Хал си спомни — младежката вечер в извънградския клуб! И пред очите му изникна старинната бяла сграда на клуба, кацнала на планинския склон. Чу звуците на оркестъра, които долитаха през широко разтворените врати и прозорци. Видя на дансинга младите дами от компанията на Пърси — между тях и Джеси, неговата любима! — във вечерен тоалет; парфюми, цветове, музика. Те ще бъбрят и ще се смеят, ще флиртуват и ще сплетничат една срещу друга в борбата за определяне на първата дама на вечерта… А тук, в Норт Вали, хълцащите вдовици ще притискат в обятията си обезобразените трупове на своите мъже. Колко нелепо и противно беше всичко това! И каква прилика с описаните в литературата сцени от навечерието на женската революция!
20
Пърси настояваше Хал да замине с компанията. Отначало само намекна тактично за това, но когато Хал не разбра намека, Пърси започна да настоява с раздразнение. Шахтата е отворена вече — какво повече иска Хал? Когато Хал заяви, че Картрайт би могъл да я затвори отново, Пърси му довери, че сега всичко било в ръцете на баща му. Предишната вечер главният надзирател му изпратил дълга телеграма и чакал отговор всеки момент. Каквито и да са нарежданията в телеграмата отговор, той ще ги изпълни.
