гледам!
— Ще ти дам аз един болен врат на теб — тросна му се Марий, но все пак седна послушно на пейката и изтегна крака.
— Започнал си да си търсиш клиенти сред италийците — подхвана друга тема Рутилий Руф.
— Така си е — изучаваше Марий сенаторския пръстен върху ръката си. За разлика от най-старите сенаторски фамилии, които още държаха техните пръстени да са от желязо, неговият си беше от чисто злато. — Но в никакъв случай не съм единственият, Публий Рутилий. Гней Домиций Ахенобарб е записал сред клиентелата си цел градове най-вече като им издейства опрощаване на данъци.
— Или както забелязвам, пълната отмяна на други.
— Точно така. Марк Емилий Скавър също не стои чак толкова високо над италийците, за да не ги иска клиенти, особено на север.
— Да, но трябва да признаеш, че не е чак толкова безразсъден, колкото Гней Домиций — възрази му Рутилий Руф, който беше искрен привърженик на Скавър. — Освен това се грижи истински за градовете: пресушава блата, строи обществени сгради.
— Не мога да отрека, че е така. Но не бива да забравя Цецилий Метелите в Етрурия. Те хич не си губят времето там.
Рутилий Руф въздъхна тежко.
— Гай Марий, бих искал най-накрая да ми кажеш това, до което се опитваш от толкова време да стигнеш!
— Работата е там, че не знам какво точно искам да ти кажа. Усещам някакво раздвижване сред знатните фамилии, сякаш започват да си дават сметка за необходимостта от съюза с италийците. Не мисля, че някой сред тях се е разтревожил искрено за бъдещето на самия Рим, но по всяка вероятност патрициите се поддават на някакъв инстинкт, който още не могат да осмислят. Усещат, че из въздуха се носи нещо ново.
— За теб не се и съмнявам, че си го усетил — сложи точка на спора Рутилий Руф. — Ти наистина си надарен с проницателен ум, Гай Марий, и дори да съм те разгневил със съмненията си в думите ти, това не значи, че не съм те чул и не съм си взел бележка от казаното. Като го погледнеш отгоре, клиентът не дава вид да представлява нещо важно. Той зависи много повече от патрона си, отколкото патронът му от него. Освен когато дойде време за избори или пък се случи война или природно бедствие. Навярно единствената помощ, която може да окаже на патрона си, е да не помага на другите, да не взима никога и по никой въпрос противната страна. Съгласен съм с теб, че инстинктите значат много. Те са нещо като фаровете в морето: осветяват огромни полета от неясни факти много преди логиката да е способна да ги обхване в своите правила. И нищо чудно да си прав за раздвижването у знатните фамилии. И може би един от начините да се борим срещу опасността, за която ти сега се опитваш да ме убедиш, че е съвсем реална, е да обвържем всички италийци в клиентни отношения с римските знатни фамилии. Наистина не знам какво да ти кажа.
— Нито пък аз — рече Марий. — Но това не е причина да не си търся клиенти.
— И да не си търсиш за какво да се хванеш, само и само да не ми кажеш какво точно мислиш за племенника ми Друз — усмихна се Рутилий Руф. — Доколкото си спомням, именно от него започна целият разговор.
Марий сви краката си и толкова внезапно се надигна от пейката, че чак стресна спокойно разположилия се Рутилий Руф, който отново се беше обърнал с притворени очи към слънцето.
— Точно така! Хайде, ставай, Публий Рутилий, може би ще стигнем навреме да ти покажа един пример за новите настроения у знатните фамилии относно италийските ни съюзници!
Рутилий също скочи на крака.
— Идвам, идвам! Но къде, ако не е тайна?
— На Форума, естествено! — каза му Марий, който вече слизаше към улицата пред градинката. По пътя щеше да му обясни за какво точно става въпрос. — В момента има съдебно заседание и ако имаме късмет, ще хванем заключителната му част.
— На мен пък ми се струва странно — сухо отбеляза Рутилий Руф, — че си започнал да се интересуваш какво става на Форума.
— По-странното е, че ти не си се заинтересувал — отвърна му Марий. — В крайна сметка, днес е адвокатският дебют на племенника ти Друз.
— Бъркаш нещо! Дебютът му беше преди месец, когато водеше обвинението срещу главния трибун на хазната по повод известни суми, потънали вдън земя.
— О! — Вдигна рамене Марий и забърза. — Значи пропускът не е бил у теб, а у мен. Както и да е, Публий Рутилий, наистина мисля, че ще е добре, ако следиш по-отблизо кариерата на младия Друз. Ако го беше сторил, забележките ми относно италийската ни политика нямаше да ти изглеждат толкова не на място.
— Най-добре ще е ти да ми обясниш какво не съм разбрал — задъхваше се Рутилий Руф, понеже приятелят му както винаги беше забравил, че има дълги крака.
— Направи ми впечатление, че младежът говори най-прекрасния латински, който някога съм чувал, а при това е надарен и с глас за оратор. „А, някой нов“ — си казах и се поспрях да видя кой ли ще е той. И кой мислиш, ако не племенникът ти Друз! Въпреки че трябваше да поразпитам, за да науча името му, а и още ми е неудобно, дето и през ума ми не мина да го свържа с рода на жена ти.
— Кого обвинява? — попита Рутилий Руф.
— Интересното е, че не обвинява, а защищава, и то не пред друг, ами пред самия чуждестранен претор! Делото е от особена важност; свикано е съдебно жури.
— Убийство на римски гражданин?
— Не. Банкрут.
— Доста необичайно — вече едва си поемаше дъх Рутилий Руф.
— Предполагам, че настоящият процес ще трябва да послужи за пример — продължаваше все така да крачи Марий. — Ищецът е банкерът Гай Опий, а обвиняемият предприемач марсиец от Марувиум; казва се Луций Фравк. Според човека, когото разпитвах — а на него зяпането по съдебни процеси се оказа едва ли не професия, — на Опий му било омръзнало от лоши кредити по италийските му сметки и решил, че е крайно време да даде пример за назидание, и то насред Рим. Целта му е, като спечели сега делото срещу марсиеца, занапред да държи в ръцете си всички останали италийски длъжници, които, ако се окажат верни подозренията ми, имат да връщат направо астрономически лихви.
— Лихвата — дочу се пухтенето на Рутилий Руф — винаги е била десет процента.
— Да, но само ако си римлянин — поправи го Марий, и при това от по-горните икономически класи.
— Ти продължавай с тези си изказвания, Гай Марий, пък ще свършиш като братята Гракхи.
— Глупости!
— Аз… предпочитам да се върна вкъщи — започна да се колебае Рутилий Руф.
— Много лесно омекваш — изгледа отвисоко Марий едва тътрещия си се приятел. — Една хубава военна кампания ще ти се отрази по-добре.
— Най-добре ще ми се отрази, ако взема да си почина малко — възрази му Рутилий Руф и забави крачка. — Изобщо не виждам защо трябва да ходим на процеса.
— Заради едно. Когато си тръгвах от Форума, племенникът ти имаше още два часа и половина да прегледа свидетелските показания и да произнесе заключителната си реч. Делото се води по нова, експериментална процедура. Първо се изслушват свидетелите, след това обвинението има право на два, а защитата на три часа за обобщение на позицията си и най-накрая чуждестранният претор подканва журито да произнесе присъдата си.
— Не виждам какво толкова й имаше на старата процедура.
— О, и аз не знам. Най-вероятно новата превръща делото в зрелище за публиката.
Двамата слизаха по Кливус Сацер и насреща им вече се показваше празното пространство на Форума. Скоро излязоха на самия площад и се озоваха на заседанието на съда на чуждестранния претор, където, доколкото Марий можеше да прецени, никой не беше помръднал от мястото си.
— Много добре, дошли сме точно за заключителната част — зарадва се той.
Марк Ливий Друз не беше свършил с речта си и всеки човек от публиката се бе превърнал целият в слух, за да го чуе какво още ще каже. По едва поникналата му брада отдалеч си личеше, че адвокатът
