засуетиха, сигурно защото се бяха сетили, че всеки момент ще дойдат ликторите, за да вземат табличките с присъдата им.
Чуждестранният претор лично преброи гласовете. Всички други можеха само да таят дъх в очакване каква ще се окаже окончателната присъда. Преторът имаше два коша пред себе си и според съдържанието си всяка една от табличките биваше пусната в единия или другия, но отдалеч си личеше, че предпочитанията клоняха към първия. Когато всички петдесет и една таблички отидоха по предназначението си, преторът вдигна глава към присъстващите.
— АБСОЛВО — отсъди той. — Четиридесет и трима за, осем против. Луций Фравк от Марувиум, по народност марсиец и съюзник на Рим, съдът обявява обвиненията срещу теб за несъстоятелни. Но единствено при условие, че според твоите собствени обещания възстановиш дължимите суми. Оставям ви двамата с твоя кредитор Гай Опий до края на деня да уредите всички сметки помежду си.
Това беше всичко. Марий и Рутилий Руф търпеливо изчакаха тълпата да привърши с поздравленията към младия Марк Ливий Друз и площадът да се опразни. Най-накрая останаха само приятелите на Друз, които всички до един бяха развълнувани от случилото се. Но когато високият мъж с хищните вежди и човекът с него, за когото всички знаеха, че е чичо на адвоката, групичката около младежа изведнъж се разпръсна и лека-полека всеки си намери извинение да не остане повече при приятеля си.
— Поздравления, Марк Ливий — протегна ръка на младежа Марий.
— Благодаря, Гай Марий.
— Справи се отлично — на свой ред го похвали Рутилий Руф.
Тримата се насочиха към другия край на Форума, откъдето да поемат по Велия.
Рутилий Руф не се включи в разговора на племенника си с Гай Марий, щастлив, че младият Друз започва кариерата си на адвокат толкова млад и с такъв шеметен дебют. Но като истински загрижен чичо той не можеше да не се замисли за слабостите, които скоро може би щяха да запрозират под наглед непробиваемата набита фигура на племенника му. Защото младежът бе лишен кажи-речи от всякакво чувство за хумор и макар да бе надарен с проницателен ум, имаше слабостта да се зарича, че винаги и на всякаква цена трябва да печели, което му отнемаше възможността точно да преценява ситуациите и да се предпазва от изкушенията на фалша и палячовщината. Марк Ливий Друз щеше да се сблъска с много болка и страдание през живота си, но характерът му нямаше да му позволи да се отърси по-безболезнено от тях. Взимаше нещата твърде насериозно, беше упорит до твърдоглавост, амбициозен до главозамайване; вкопчеше ли се в някоя жертва, нямаше да я изпусне за нищо на света. „Но все пак — мислеше си чичо Публий, — младият Друз винаги щеше да си остане честно момче.“
— За Рим щеше бъде много по-зле, ако италийският ти клиент беше изгубил делото — говореше Марий.
— И аз мисля така — съгласи се Друз. — Фравк е един от големците в Марувиум и изобщо е сред най- знатните марсийци. Разбира се, за да се издължи на Гай Опий, ще трябва да се раздели с голяма част от състоянието си, което ще намали и общественото му влияние. Но рано или късно ще си възвърне изгубеното.
Вече бяха излезли на Велия, когато Друз се спря пред храма на Юпитер Статор и попита Марий, дали смята да продължи нагоре към Палатина.
— В никакъв случай — прекъсна го Публий Рутилий Руф, който най-после се беше върнал духом при тях двамата — Гай Марий ще бъде така добър да вечеря у нас, племеннико.
Младият Друз се поклони почтително на чичо си и приятеля му и заизкачва склона на Кливус Палатинус. Зад Марий и Рутилий Руф изскочи не кой знае колко предразполагащата фигура на Квинт Сервилий Цепион Младши, най-добрият приятел на Друз, който се завтече да го застигне. Младият Друз сигурно бе чул как го викат да изчака, но така и не се спря.
— Приятелството помежду им никак не ме радва — оплака се Рутилий Руф, докато наблюдаваше как двамата младежи се изгубват в далечината.
— О, така ли?
— Вярно, че Сервилий Цепионите са от най-древен патрициански род и са въшливи с пари, но затова пък никой от тях не може да се похвали с кой знае каква интелигентност. Според мен просто дружбата на младежа с племенника ми не е естествена, тъй като двамата не са равни един на друг. Племенникът ми като че харесва младия Цепион Младши най-вече заради почтителното отношение, бих го нарекъл по-скоро подлизурство, с което онзи го обгражда. Но ако се намери приятелство, което повече да му отива и да му дава повече стимули за усъвършенстване, страхувам се, Гай Марий, че малкият Друз ще си състави погрешна представа за способността си да води хората.
— Къде да ги води? В сражение?
Рутилий Руф се закова на място.
— Гай Марий, не знам дали си чувал, но на света съществуват и други дейности, освен войната, както и други институции, освен армията! Имах предвид Форума.
По-късно същата седмица Гай Марий отново се отби при приятеля си Рутилий Руф, когото завари трескаво да събира багажа си.
— Панеций е на смъртно легло — обясни му той, като се опитваше да преглътне сълзите си.
— Наистина неприятно! Къде се намира? Ще успееш ли да стигнеш навреме?
— Надявам се. Бил в Тарс и настоявал да ме види преди смъртта си. Представи си, от всички ученици, които е имал, иска да види тъкмо мен!
Марий го изгледа с известна нежност.
— А защо не? Все пак ти беше най-добрият му ученик.
— Не, не — отговори замислен дребничкият му приятел.
— Тогава най-добре да си вървя — предложи Марий.
— Глупости — спря го Рутилий Руф и го заведе в таблиния. Стаята беше ужасно мръсна и разхвърляна. Човек оставаше с чувството, че домакинът е попрекалил с писалищните маси, които до една бяха покрити с полуразгънати свитъци, някои от които, все от египетски папирус, бяха заковани с пиронче в единия си край и се спускаха като платна надолу до земята.
— По-добре да отидем в градината ти — отбеляза гостът, понеже не виждаше къде из целия този хаос можеше да застане, без да стъпи върху някоя книга или да размести вещите на Рутилий Руф, който несъмнено държеше те да си стоят там, където ги е оставил.
— Какво пишеш? — позаинтересува се Марий, като забеляза върху едно от писалищата дълъг свитък Фаниев папирус, изписан наполовина с красивия и прегледен почерк на Рутилий Руф.
— Нещо, за което ще ми трябва да се консултирам с теб — водеше го към перистила Рутилий. — Наръчник за военния. След онзи наш разговор за неспособността на голяма част от пълководците ни в последните години реших, че е крайно време някой по-компетентен човек да се заеме с написването на полезен трактат по въпроса. Досега съм се спрял на придвижването и снабдяването на войските, както и на изграждането на походните лагери, но ми е време да мина на въпроса за тактиката и стратегията, където ти блестиш много повече от мен. Ще трябва да те поексплоатирам.
— Ами поексплоатирай ме — нямаше нищо против Марий, който се бе разположил върху една от дървените пейки в малката, мрачна и доста изоставена градина на приятеля си и се любуваше на плевелите и разваления фонтан. — Случайно в скоро време да те е посещавал Прасчо Метел?
— Случайно наистина ме посети днес сутринта — седна Рутилий на пейката срещу него.
— Защото идва и при мен.
— Не е ли странно как изведнъж на нашия любим Квинт Цецилий Прасчо Метел му идват такива необичайни идеи — засмя се Рутилий Руф. — Ако случайно отново имаше наблизо някоя кочина или поне фонтанът ми вършеше работа, току-виж отново бих изиграл номер на стария приятел.
— Знам какво ти е, но не мисля, че идеята е добра — не се съгласи Марий. — Какво беше дошъл да ти каже?
— Че се гласи за консул.
— Ако изобщо се стигне до избори! Какво ги прихвана ония двама глупаци да се кандидатират за втори мандат като народни трибуни? Та дори братята Гракхи се провалиха, камо ли те?
