„Явно не си се и съмнявал, че Прасчо ще бъде избран за консул, и, разбира се, си бил прав. Но трибутните комиции и Плебейското събрание проведоха своите избори преди центуриатните, без да се стигне до някакви изненади. Квесторите встъпиха в длъжност на петия ден от декември, а народните трибуни — на десетия. Единственият народен трибун, който според мен заслужава интерес, е Гай Мамилий Лиметан. А и сред квесторите има три обещаващи имена: на първо място, двамата млади оратори, които се прочуха напоследък като адвокати — Луций Лициний Крас и неговият най-добър приятел Квинт Муций Сцевола; третият обаче е още по-любопитен: един доста нахакан и пробивен младеж, произхождащ от сравнително неизвестна плебейска фамилия — Гай Сервилий Главка, за когото съм сигурен, че го помниш от годините, прекарани в съда. Никой в Рим не може да се сравнява с него в изготвянето на законови текстове. Не го харесвам. Прасчо пръв получи необходимите гласове, което означава, че догодина ще бъде първи консул. Но пък и Марк Юний Силан не изостана много след него. Да не пропусна да отбележа, че гласуването мина в силно консервативен дух. Сред шестимата претори няма нито един нов човек. Затова пък има двама патриции плюс още един, осиновен от плебейско семейство — не друг, а самият Квинт Лутаций Катул Цезар. Естествено от гледна точка на Сената изборите бяха успешни и всички очакват само радостни събития през задаващата се Нова година.
И изведнъж, скъпи Публий Рутилий, гръм от ясно небе. По всичко изглежда, че Авъл Албин се е поддал на някакви слухове как в нумидийския град Сутул било натрупано несметно съкровище. Затова изчакал, колкото да е сигурен, че брат му няма изненадващо да се появи, преди да са се провели изборите, и нахлул в Нумидия! Начело на трите си малобройни легиона, представяш ли си? Разбира се, от обсадата на Сутул нищо не излязло: местните просто затворили портите и му се изсмели от градските стени. И вместо да се примири с факта, че е неспособен да води дори краткотрайна обсада, да не говорим за по-дълга, какво мислиш направил Авъл Албин? Че се е прибрал в римската провинция? Чувам как на глас си задаваш този въпрос и знам какво би отговорил, ако сам беше представен пред него. Да, знам много добре как всеки като теб и мен би постъпил на мястото на Авъл Албин, но явно самият той не е бил на същото мнение. Прекратил обсадата, но вместо това нахлул още по-навътре в Нумидия начело на трите си малобройни легиона, които дотогава изобщо не са влизали в бой, камо ли да са способни да водят продължителна война! Югурта го нападнал посред нощ някъде близо до град Калама и му нанесъл такова тежко поражение, че малкият брат на консула ни се видял принуден да капитулира безусловно. А Югурта от своя страна принудил всички римски и съюзнически войници да минат под хомота. След което Авъл Албин сложил подписа си върху договор, според който Югурта получава всичко онова, което допреди му беше отказвал Сенатът!
И за всичко това научихме в Рим дори не от Авъл Албин, ами от самия Югурта, който взел, че пратил копие от подписания договор до Сената, придружавайки го с писмо, в което остро се жалвал от римското предателство: как така легионите ни щели да нахлуват в една мирна и добронамерена съседска държава, която досега и пръст не е вдигала срещу Рим. Като ти пиша, че Югурта е пратил посланието си до Сената, разбирай, че е имал наглостта да го прати не на друг, а на своя най-стар и върл враг Марк Емилий Скавър, в качеството му на принцепс сенатус. Разбира се, твърде добре премерена обида по адрес на консулите, да се обърне не към тях, а към председателя на Сената. Да не ти разправям каква беше реакцията на Скавър! Незабавно свика Сената и принуди Спурий Албин на глас да признае всичко онова, което дотогава бе съумявал да прикрие. Стигна се дотам да разберем, че Спурий съвсем не бил толкова незапознат с плановете на брат си, колкото е твърдял. Всички бяха изумени. А след това започнаха такива грозни сцени, че чак ми е неприятно да ти ги описвам: само за броени минути цялата проалбиновска партия се обърна на сто и осемдесет градуса и консулът трябваше да признае, че всъщност брат му го е известил за случилото се седмица по-рано. От думите му се разбра, че Югурта е заповядал на Авъл Албин незабавно да се връща в Римска Африка, забранявайки му занапред кракът му да стъпи на нумидийска територия. И така, стои си сега Авъл Албин в римската провинция и чака от брат си директиви какво да прави по-нататък.“
Марий въздъхна и раздвижи пръстите си: това, което за Рутилий Руф представляваше удоволствие, за него се превръщаше в истинско мъчение. „И все пак, Гай Марий, трябва да продължиш“ — каза си той и отново грабна перото:
„Естествено това, от което всички най-много ни боли, е унижението, което римските войници е трябвало да преглътнат, минавайки под хомота. Такива неща се случват рядко и затова винаги разтърсват из основи целия град, бедни и богати — всички. На мен лично за пръв път ми се случва да съм свидетел на подобни сцени, но мога да кажа, че се чувствам не по-малко унижен, не по-малко смазан или ограбен, отколкото всеки друг роден римлянин. Сигурен съм, че и на теб случилото се ще ти се стори болезнено и мъчително, затова се радвам, че те няма да видиш как хората са се облекли в черно, как скубят косите си от мъка, как конниците са си сложили най-обикновени тоги, а сенаторите ходят вместо с широките пурпурни ръбове по своите само със съвсем тънки ивици. Цялата вражеска територия пред храма на Белона5 е покрита с оръжия, с което римляните се заканват да дадат добър урок на Югурта. Фортуна направи добър подарък за Прасчо, който вече има достатъчно поводи да започне кампания срещу Нумидия догодина, както и за нас самите, защото бойните полета ни зоват отново, стига, разбира се, да можем да се оправим с началник като Прасчо!
Новият народен трибун Гай Мамилий се готви за кървава разправа с Постумий Албините: настоява Авъл Албин да бъде осъден на смърт за предателство, а брат му Спурий Албин също да отговаря на обвинения в държавна измяна, ако ще и само затова, защото е направил глупостта да назначи брат си за управител на свое място. Всъщност целта на Мамилий е да се създаде специален съд, пред който да бъдат изправени всички римски граждани, заподозрени в каквито и да било отношения с Югурта, като се започне още с Луций Опимий. И като знам в какво весело настроение се намират уважаемите Отци на народа, нищо чудно Сенатът да му позволи това удоволствие. Всичко е заради минаването под хомота. Всеки тук е единодушен, че както войниците, така и техният началник е трябвало по-скоро да се оставят да бъдат убити, отколкото да изложат страната си на подобно унижение. С което аз, разбира се, не съм съгласен, а предполагам и ти. От войниците не може да се иска повече, отколкото от началника им, независимо от броя им и личните качества на всеки от тях.
Сенатът изготви и прати на Югурта доста сдържан и в същото време заплашителен отговор. Основното в него е, че Рим не може да признае за действителен договор, който е бил подписан принудително от човек, непритежаващ империум й следователно нямащ необходимата власт пред Сената и народа на Рим да командва армия, да управлява провинция или да сключва договори…
… И накрая, но не на последно място, Гай Мамелий успя да получи от Плебейското събрание пълномощие за съставянето на специален съд за всички заподозрени в тайни отношения с Югурта. Това, което четеш, е послепис, допълнен към писмото в последния ден на старата година. За пръв път Сенатът изцяло застана зад решенията на Плебейското събрание и Скавър лично се заел да изготви списък на лицата, които трябва да отговарят на обвиненията в държавна измяна. За което дейно му помага Гай Мемий, открил най-сетне случай да си го върне на всички. И което е по-важно, сформираният от Мамелий съд е с много по-големи правомощия от традиционния съд на Центуриатните комиции и следователно има далеч по-големи изгледи за успех. Засега се спрягат имената на Луций Опимий, Луций Калпурний Бестия, Гай Порции Катон, Гай Сулпиций Галба, на Спурий Постумий Албин и брат му. Но кръвта вода не става. Спурий Албин е спечелил на своя страна доста известни адвокати, с които смята да излезе пред Сената и да защити брат си Авъл. Става въпрос за това, че щом Авъл не е притежавал империум, то той не може да отговаря пред съда за деянията си. Което означава, че Спурий Албин ще поеме цялата вина на брат си върху себе си и почти със сигурност ще бъде обявен за главен виновник. Ако нещата се развият така, както ги предусещам, колкото и странно да изглежда, нищо чудно да се окаже, че минаването под хомота ни изобщо няма да попречи на по-нататъшната политическа кариера на Авъл Албин!
А, и още нещо. Един от тримата председатели на Мамилийската комисия — както се нарича новосъздаденият съд — ще бъде самият Скавър. Представяш си с каква радост е приел.
Толкова за старата година, Публий Рутилий. Не може да се отрече, че през нея се случиха важни събития. Особено за мен самия. След като вече бях изгубил всякаква надежда, ето, че името ми се спряга повече, отколкото някога съм се надявал, и то само заради сватбата ми с Юлия. Прасчо Метел дори не крие, че ме ухажва, а много други, които доскоро се правеха, че не ме забелязват, сега се държат с мен като с
