равен. Ти самият се грижи повече за себе си и внимавай при пътуването си обратно за Рим Надявам се да се върнеш възможно по-скоро.“
2
Панеций почина в Тарс в средата на февруари и на Публий Рутилий Руф почти не му оставаше време да се прибере у дома, преди да е започнал сезонът на военните кампании. В началото си беше правил планове голямата част от разстоянието до Рим да я пропътува по суша, но в последния момент се видя принуден отново да се осланя на морето.
— И се оказах късметлия — похвали се той на Гай Марий, щом двамата се срещнаха за пръв път в Рим точно преди мартенските иди. — За пръв път в живота ми ветровете духаха в желаната от мен посока.
Приятелят му се усмихна.
— Казвах ти, Публий Рутилий, дори татко Нептун не би имал дързостта да се противопостави на Прасчовите планове! В действителност ти дори не подозираш наистина какъв късметлия си се оказал. Ако през цялото това време беше тук, щеше да се видиш начело на някоя наборна комисия, която да обикаля цяла Италия в търсене на доброволци.
— Което, доколкото разбирам, си правил ти досега?
— От началото на януари, когато жребият даде на Метел управлението на африканската провинция. Всъщност, ако ставаше дума просто да се наберат хора, нямаше да имаме никакви проблеми, понеже цяла Италия гори от желание да отмъсти за позора от минаването под хомота. Но напоследък все по-рядко се срещат истински мъже, които да отговарят на изискванията за водене на успешна война.
— Тогава най-добре да се надяваме, че бъдещето ще спести на римляните подобни унизителни поражения — въздъхна Рутилий Руф.
— Прав си, не ни остава нищо друго, освен да се надяваме.
— Как се държа Прасчо с теб?
— Ако трябва да сме честни, доста любезно — отговори му Марий. — Дойде да ме посети още на другия след встъпването си в длъжност и беше достатъчно откровен да ме запознае с истинските си мотиви да държи на помощта ми. Аз самият не пропуснах да го попитам защо толкова настоява двамата с теб да влезем в щаба му, след като навремето в Нуманция го бяхме направили за смях. Но той твърди, че вече дори не си спомнял какво е ставало в Нуманция. В момента единствено го занимавало как най-бързо да спечели африканската война, а според думите му за целта е имало по-добър начин от това да вземе на служба при себе си двамината офицери, най-добре запознати с характера и военните познания на Югурта — именно те най-лесно биха разгадали стратегията му.
— Като се замислиш, идеята му никак не е лоша — каза Рутилий Руф. — Като главнокомандващ той ще обере всички лаври. Какво толкова го интересува кой ще му спечели войната, след като той ще се вози на триумфалната колесница и ще бъде обект на всеобщите хвалебствия? Нито на мен, нито на теб ще се падне шансът да си притурим някое Нумидик към името; „Нумидик“ ще бъде само Прасчо.
— Но пък и той се нуждае много повече от това, отколкото аз или ти. Прасчо Метел, Публий Рутилий, все пак си остава един Цецилий! Което означава, че трябва повече да използва главата си, отколкото да се поддава на гласа на сърцето си, особено щом става въпрос за собствената му кожа.
— О, това никой не му го отрича! — съгласи се Рутилий Руф.
— Още отсега се е заел да си търси съмишленици, та пълномощията му в Африка да бъдат продължени и догодина.
— Което пък показва, че му е повече от ясно какви са истинските възможности на Югурта. Дал си е сметка, че за пълното подчиняване на Нумидия ще е необходимо време. Колко легиона взима със себе си?
— Четири. Два римски и два италийски.
— Заедно с частите, разположени отсега в Африка, да речем шест. Да, Гай Марий, мисля, че мястото ни е там.
— И аз съм на същото мнение.
Марий стана иззад писалището си и разля вино по чашите.
— Какви са тези слухове, които се носят за Гней Корнелий Сципион? — пое чашата си гостът тъкмо навреме, защото в следващия миг Марий се затресе в такъв буен смях, че разля цялото съдържание на своята.
— О, Рутилий Руф, да можеше да си представиш! Да си призная, сигурно никога няма да свикна със старите римски порядки, на които толкова държат някои патриции. Та значи Сципион е избран съвсем законно за претор и при тегленето на жребия за разпределението на преторските провинции му се пада управлението на Далечна Испания. И тогава, познай какво прави той? Изправя се пред целия Сенат и тържествено се отказва от оказаната му чест! „Защо?“ — пита недоумяващият Скавър, който естествено съблюдава редовността на жребия. „Защото — отговаря му Сципион с чистосърдечие, за което съм убеден, че не е било подправено, — ако ми се връчи управлението на Далечна Испания, ще разоря цялата страна.“ Целият Сенат си умира от веселба: смехове, подвиквания, тропане, ръкопляскане. И когато най-сетне присъстващите се успокояват, Скавър просто заявява: „Съгласен съм, Гней Корнелий, ти сигурно ще разориш цялата страна.“ Та сега на мястото на Сципион за Далечна Испания заминава Квинт Сервилий Цепион.
— Който също ще разори цялата страна — усмихна се Рутилий Руф.
— Разбира се, разбира се! Съмнявам се някой да не го знае, с изключение на Скавър. Но ако не друго, Цепион поне даде вид, че няма подобни намерения. Така Рим ще може да загърби Испания и спокойно да се занимава с делата си — седна отново зад писалището си Марий. Обожавам това място, Публий Рутилий, наистина го обожавам.
— Аз пък се радвам, че Силан си е останал у дома.
— Да. За щастие изведнъж се оказа, че Рим задължително се нуждае някой да го управлява по-изкъсо! Иначе не знам как щяхме да се измъкнем! Сенатът едва не почна да пълзи пред Минуций Руф да се съгласи и занапред да управлява Македония. И след като той се съгласи, на Силан просто не му остана какво друго да управлява, освен самия Рим, където нещата малко или много се повтарят все същите. Но нямаше как: дори Марс би побелял от ужас, ако видеше Силан начело на някоя армия.
— Естествено! — кимна Рутилий Руф.
— Не може да се отрече, че като цяло се очертава добра година — продължи Марий. — Не само, че Испания беше спасена от нежните пръсти на Сципион, а Македония — от тези на Силан, но и самият Рим успя да се отърве от някой и друг разбойник — нека ми бъде простено, задето наричам така бившите ни консули.
— Имаш предвид Мамилианската комисия?
— Именно. Бестия, Галба, Опимий, Гай Катон и Спурий Албин, всички бяха осъдени. Още няколко дела висят, но пък и в това няма нищо изненадващо. Гай Мемий беше много активен при снабдяването на Мамилий с доказателства за влизането на всички изброени в тайни отношения с Югурта, а Скавър от своя страна като председател на съда остана непоклатим до самия край. Въпреки че говори в защита на Бестия, това не му попречи като съдебен заседател сам да гласува против него.
Рутилий Руф се усмихна.
— Човек трябва да бъде гъвкав. Скавър се е видял задължен да говори в подкрепа на един бивш римски консул, но това не е причина да не си свърши работата като съдия. Скавър си е Скавър.
— Да, Скавър си е Скавър!
