Пръв сред римляните (Част I: Коварни планове)

— И къде отидоха осъдените? — заинтересува се Рутилий Руф.

— Повечето решиха, че най-прекрасното място за изгнаници като тях е Масилия, но Луций Опимий например предпочете да замине за Западна Македония.

— А Авъл Албин е все още сред живите.

— Да. Спурий Албин реши да поеме цялата вина върху себе си и Сенатът му направи удоволствието да му и предостави — въздъхна Марий. — Друго си е да се облягаш на законите.

Около мартенските иди започнаха и родилните мъки на Юлия. Щом акушерките съобщиха на Марий, че раждането няма да бъде никак лесно, той от своя страна незабавно повика родителите на жена си.

— Кръвта ни е твърде стара и слаба — тревожеше се Цезар на глас, докато двамата с Марий чакаха в кабинета на зетя. Баща и съпруг бяха еднакво в плен на любовта си към родилката и в същото време на страха за здравето й.

— Моята не е — отвърна Марий.

— Но това не може да й помогне на нея! Ако Юлия на свой ред се сдобие с дъщеря, за което ни остава само да се молим, може би бащината й кръв ще вдъхне повече сили на малката. Надявах се, че като се оженя за Марция, във вените на децата ми ще потече и малко повече плебейска жизненост… но Марция се оказа повече патрицианка, отколкото предполагах. Майка й е Сулпиция, не знам дали знаеш. Някои патриции все още държат кръвта на децата им да е също толкова синя, колкото тяхната, но съм забелязал, че почти всички девойки от благороден произход дойде ли им време да раждат, стават жертва на жестоки кръвоизливи. Защо иначе патрицианските дъщери ще умират толкова по-рано от останалите? — Прокара Цезар пръсти през сребристо — златистите си коси.

Марий не го свърташе на едно място; скочи на крака и закрачи напред-назад из стаята.

— Е, не може да се отрече, че за нея се грижат най-добрите лекари и акушерки в цял Рим — кимна той към помещението, превърнато специално за случая в родилна стая, откъдето и в момента се чуваха болезнените стенания на младата му съпруга.

— Миналата есен същите тези лекари не можаха да сторят нищо за племенника на Клитумна — отбеляза мрачно Цезар.

— На кого? А, говориш ми за досадната си съседка, нали?

— Именно, казва се Клитумна. Племенникът й почина миналия септември след доста продължително боледуване. Беше съвсем млад, а и дотогава не беше давал вид нещо да му има. Лекарите направиха всичко, за което можеха да се сетят, но не можаха да го спасят. Оттогава все за това мисля.

Марий изгледа неразбиращо тъста си.

— Защо изобщо ти трябва да мислиш за това? Аз лично не виждам никаква връзка.

Цезар прехапа устни.

— Смъртта идва винаги на три пъти едно след друго — каза той с тъжен глас. — Племенникът на Клитумна умря прекалено близо до нас самите. В скоро време има да умират още двама.

— Дори да е така, най-много да умрат и останалите ти съседи.

— Не е задължително да са точно те. Писано е, че ще умрат трима, които са обвързани по някакъв начин. Но докато не умре и вторият от белязаните, дори и гадателите не биха могли да познаят кой ще е той и кой ще е третият.

Марий направи с ръце жест хем на раздразнение, хем на отчаяние.

— Гай Юлий, Гай Юлий! Моля те, нека бъдем по-големи оптимисти! Никой още не е дошъл да ни каже, че Юлия е пред смъртна опасност. Знаем само, че раждането няма да бъде леко. Така че те извиках да ми правиш компания, за да ме поразведриш малко, а ти, напротив, само гледаш да ме хвърлиш в още по- голяма тревога.

Цезар като че ли се засрами от забележката и се опита да оправи донякъде положението.

— Иначе трябва да ти кажа, че това, дето Юлия най-сетне ще ражда, по-скоро ме радва — рече той малко рязко. — Напоследък все не ми се иска да я безпокоя с домашни тревоги, но тайно се надявам, след като детето се появи на бял свят, тя ще поотдели малко време за Юлила.

На Марий му мина през ума, че въпросната Юлила, ако изобщо създава някакви неприятности, вместо да говори насаме със сестра си, може би се нуждае повече от едно родителско нашляпване по задника. Все пак се въздържа да изкаже на глас какво мислеше. Понеже досега не бе имал деца, но най-после му се очертаваше сам да стане родител, не беше сигурен дали един ден и той няма да се превърне в такъв любящ баща, какъвто беше Гай Юлий Цезар.

— Какво става с Юлила? — попита той.

Цезар въздъхна.

— Не иска да яде. Известно време все пак успявахме да я убедим да се храни кажи-речи нормално, но през последните четири месеца положението само се влошава. Много е отслабнала! А напоследък започнаха да я спохождат и припадъци — ей тъй, пада, както си ходи. Но лекарите не могат да й открият нищо.

„О, дали наистина ще стана като него?“ — запита се Марий. На една глезена девойка най-добре би й се отразило, ако известно време всички престанеха да се интересуват от нея, вместо да я обграждат с внимание, което по никой начин не е заслужила. Но това все пак беше сравнително приятна тема за разговор и Марий не виждаше защо да не се поинтересува повече за балдъзата си.

— И очакваш Юлия да изкопчи нещо от сестра си?

— Друго просто не виждам!

— Най-вероятно се е влюбила в неподходящ човек — предположи Марий, който, макар да нямаше и понятие за случая, позна съвсем правилно.

— Глупости! — тросна се Цезар.

— Откъде знаеш, че са глупости?

— Защото и лекарите се сетиха за същото, а аз поразпитах — обясни бащата.

— И кого поразпита? Нея?

— Естествено!

— Може би щеше да е по-добре да се обърнеш към робинята й.

— Но, Гай Марий!

— Надявам се да не е забременяла?

— Но, Гай Марий!

— Виж, скъпи ми тъсте, крайно време е да престанеш да гледаш на мен като на чужд човек, който само си вре носа, където не му е работата — рече равнодушно той. — Вече не съм кой да е, а част от семейството. Ако аз, дето почти не съм имал случай да общувам с шестнайсетгодишни момичета, се сещам за подобни неща, не виждам защо не се сещаш ти, който все пак си й баща. Ще извикаш робинята в кабинета си, ще й теглиш един здрав пердах, а тя ще ти изпее всичко… Мога да се обзаложа, че Юлила я държи в течение на нещата, а също така и че ако я подхванеш както трябва, няма да скрие нищо от теб. Като казвам „както трябва“, имам предвид малко мъчения и смъртни закани, нали разбираш!

— Гай Марий, как ме виждаш мен да прибягвам до такива средства? — изпълваше се с ужас Цезар само като си помислеше за драконовите мерки, които зет му предлагаше.

— Според мен пръчката ще свърши работа — държеше на своето Марий. — Ще я нашляпаш по задника и само като й намекнеш, че ако продължава да мълчи, я чака повече, тя ще си каже всичко, което знае.

— Никога не бих сторил подобно нещо — поклати глава Цезар.

Марий въздъхна.

— Прави, както си знаеш! Но не си мисли, че щом си разговарял с Юлила, значи си научил цялата истина.

— Между дъщерите ми и мен винаги е съществувало пълно доверие — настояваше бащата.

Зет му не отговори, само го изгледа невярващо.

В този миг на вратата се почука.

— Влез! — извика Марий, доволен, че му се е предоставил случай да приключи с този разговор.

Беше дребничкият сицилийски грък Атенодор.

— Домине, жена ти би искала да те види — обърна се той към него, — а и аз самият мисля, че ще е по- добре, ако отидеш при нея.