двете железца в устата си пред неудобните мундщуци, с които обикновено го мъчеха, харесваше мълчанието и простотата в движенията на този човек и най-вече спокойния му нрав. Затова когато можеше, потегляше в тръс, а щом се измореше, забавяше ход, но гледаше никога да не спира на едно място. Изчакваше да насъбере отново сили и да дръпне напред, оставяйки далеч зад себе си облаците пара, които се носеха от козината му. Но в крайна сметка какво знаеше това муле за жената със счупения врат, която беше блъсната, вече мъртва, върху морските скали, какво знаеше то за голямата й бяла вила и доведения й син, който щеше да я наследи заедно с всичко останало. За него Сула си беше такъв, какъвто му се показваше, а именно изключително благ и разбиращ.
Като стигна на километър-два от римските предградия, Сула слезе от мулето, разседла го, хвърли всичко в храстите край пътя, шляпна добичето по задницата и го подгони напред, убеден, че ще може само да си намери пътя към конюшнята. Но когато се отправи към Капенската порта, мулето продължи упорито да го следва, докато накрая любимият му човек взе да го замерва с камъни, за да го вразуми. Някъде по средата на пътя животното разбра какво се иска от него, подви си тъжно тънката опашка и си тръгна към дома.
Загърнат в плаща с качулка, Сула влезе в Рим едновременно с появата на първите червеникави сияния на хоризонта на изток; само за девет часа беше успял да прекоси цялото разстояние между Цирцеи и Рим — безспорно завидно постижение за едно муле и за човек, който допреди ден-два почти не е знаел да язди.
Каковите стълби, които тръгваха от Големия цирк и излизаха на Палатинския Гермал, минаваха през парчето земя, считано за най-свято в цял Рим — там, където се знаеше, че живее духът на основания от Ромул град, и където във всеки случай и досега се виждаше поточето и малката пещера до него, в която вълчицата беше откърмила изоставените на произвола на съдбата Ромул и Рем. За Сула мястото изглеждаше твърде удобно да изостави част от облеклото си, така че откраднатото наметало и окървавената превръзка бяха натъпкани в една хралупа точно зад паметника на Гения Лоци. Раната започна отново да кърви, но течеше най-вече лимфа; което не попречи на комшиите на Клитумна, имащи навика да излизат рано от домовете си, да изгледат с любопитство как изгубилият се преди два дни и облечен в женски дрехи техен съсед се тътри едва-едва по улицата, целият в кръв и мръсотия.
Цялата прислуга у Клитумна беше на крак и никой в къщата не беше мигнал от мига, в който Херкулес Атлас напусна победоносно празненството на Сула тридесет и два часа по-рано. Когато вратарят му отвори, едва не припадна от ужас при вида му и в същия миг от всички страни се завтекоха роби да помагат на господаря си. Той беше сложен да си легне, бе измит, превързан, а след няколко минути при него дотича и повиканият спешно Атенодор Сицилийски, за да прегледа раната на главата му. Самият Гай Юлий Цезар дойде да провери какво се е случило със съседа му, когото цял Палатин беше търсил напразно тези ден и половина.
— Ще ми разкажеш какво ти се случило, стига да си в състояние, разбира се — надвеси се Цезар над ранения.
Явно Сула си беше придал достатъчно отчаян вид, щом сенаторът нито за миг не се усъмни в истинността на белега върху челото му. Устните му бяха посинели от болка и изтощение, по принцип млечнобялата му кожа беше пребледняла като на мъртвец — впечатление, което само се допълваше от изцъклените му, зачервени очи под окървавените клепачи.
— Глупава работа — отговори той на съседа си, предъвквайки мъчително думите. — Защо ли ми трябваше изобщо да се занимавам с този Херкулес Атлас? Но какво да се прави, винаги съм се чувствал достатъчно силен, за да се страхувам от когото и да било. Никога не съм предполагам, че ще се сблъскам с такава канара — мислех си, че просто изпълнява номера си. Беше пиян-залян и… и просто ме грабна и ме отнесе! Нищо не можех да направя, за да го спра. Дори не знам къде ме е оставил. През цялото време се опитвах да се освободя от хватката му и най-накрая ще трябва да ме е ударил. Така и не съм сигурен кога, къде и защо. Но се свестих насред някаква уличка в Субура. Сигурно съм лежал върху паветата цял ден. Но ти знаеш какво е в Субура — на никого няма дори да му мине през ума да провери жив ли съм. Когато успях да се изправя на крака, първата ми работа беше да се върна у дома. Това е всичко, Гай Юлий.
— Ти наистина си късметлия — присви устни Цезар. Да те беше занесъл Херкулес Атлас у дома си и току-виж можеше да споделиш съдбата му.
— Съдбата му?
— Икономът ти идва вчера сутринта у нас да ми каже, че цяла нощ не си се прибрал, и да ме пита какво да прави. След като разбрах каква е работата, наех няколко гладиатори и с тях отидох право у дома на гиганта. Намерихме жилището му напълно опустошено. Защо го е сторил, не знам, но факт е, че Херкулес Атлас беше направил на трески всяка мебел в къщата си, а с юмруците си беше издълбал дупки в стените. Останалите обитатели на инсулата му са били до такава степен изплашени от неистовите му крясъци, че никой не е посмял дори да доближи апартамента му. Намерихме го насред всекидневната мъртъв. Лично аз мисля, че му се е спукал някой кръвоносен съд в мозъка и в агонията си е побеснял от болка. Или е това, или просто някой негов враг го е отровил. — По лицето на Цезар се изписа гримаса на дълбоко отвращение. — При смъртта си е обърнал всичко с главата надолу. Предполагам, че робите му са го намерили първи, но когато отидохме, от тях вече нямаше и следа. Не открихме никакви пари, така че най-вероятно е те да са отмъкнали всичко, което им е било по силите да носят, и да са изчезнали вдън земя. Ти самият плащал ли си му да играе на празненството ти? Ако е така, каквото и да си му дал, нямаше го у дома му.
Сула затвори очи. Дори не му трябваше да се прави на уморен.
— Платих му предварително, Гай Юлий, така че не знам дали е имало пари в къщата или не.
Цезар стана от стола си.
— Е, аз направих каквото можах — изгледа той строго неподвижния Сула, но от това нямаше особен смисъл, след като раненият лежеше със затворени очи. — Дълбоко ти съчувствам, Луций Корнелий — допълни той, — но така или иначе, знаеш, че подобно поведение от твоя страна няма да те отведе доникъде. Дъщеря ми едва не умря от глад заради необмисленото си привързване към теб и все още не е успяла да се възстанови напълно. Което, уви, те превръща в доста нежелан съсед за мен, дори и да признавам, че не си сторил нищо, за да подтикнеш или дори окуражиш момичето, и не само това, ами напротив — тя самата ти е причинила доста неприятности. Но това единствено доказва, че и за теб самия ще е по-добре, ако се пренесеш да живееш другаде. Вече писах на мащехата ти в Цирцеи, за да я уведомя какво се е случило в нейно отсъствие, но също така и да й съобщя, че отсега нататък може да се смята за нежелана от всички обитатели на улицата. Най-добре би било за нея да си потърси нов дом в Карине или на Целийския хълм. Всички съседи сме кротки люде, които, колкото и да ми е неприятно да ти го кажа, по-скоро биха се обърнали с жалба до градския претор, отколкото да позволят и занапред да ги лишават от правото на спокойствие и заслужена почивка. Повтарям, Луций Корнелий, би ми било много неприятно, но още едно увеселение като онзиденшното и лично ще внеса жалба до градския претор. И на мен като на всички мои съседи ми е дошло до гуша от вас.
Сула нито удостои с някакъв жест посетителя си, нито дори благоволи да си отвори очите. Цезар вече се чудеше дали изобщо нещо от тирадата, която току-що му беше произнесъл, е стигнала до ушите му, когато събеседникът му юнашки захърка. Разговорът като че ли трябваше да се отложи за друг път.
Но не Гай Юлий Цезар получи пръв писмо от Цирцеи, а Сула. Още на другия ден дотича пратеник, който му донесе съобщение от иконома на Клитумнината вила, че господарката му е била намерена мъртва върху морските скали, граничещи с имението й. При падането й се бил строшил вратът, но нямало следи от предумишлено убийство. Както Сула добре знаел, в последно време господарката била изпаднала в дълбоко униние и по всичко изглеждало, че сама е сложила край на живота си.
Той се надигна и спусна нозе на пода, после нареди на един от робите:
— Приготви ми банята и извади от раклата тогата ми.
Раната на слепоочието му беше започнала да заздравява, но все още кожата около нея беше насинена и подута. Като се изключи това, видът му с нищо не подсказваше за премеждията му отпреди два дни.
— Ще отидеш при Гай Юлий Цезар и ще го помолиш да дойде — заповяда Сула на иконома Ям, след като излезе от банята и се облече.
Той твърде добре разбираше, че от тази среща зависи цялото му бъдеще. За щастие след празненството Сцилакс беше отвел Метробий със себе си, въпреки че момчето настояваше да изчака
