Един римлянин никога не плаче. Или поне не трябваше да плаче. Младият Цезар отдавна смяташе този начин на поведение за изключително погрешен, но пак успя да овладее сълзите си и да се отдръпне, за да седне на близкия стол, без да изпуска сбръчканите пръсти на баща си.
— Може би Атенодор ще открие някакъв лек — промълви той.
— Атенодор просто ще открие това, което всички ние знаем отдавна — възрази му Цезар. — А именно, че в гърлото ми е заседнал неизлечим тумор. Но понеже майка ти все още се надява на чудо, а аз тъй и тъй съм достатъчно зле, за да не ми предлагат безполезни рецепти, нищо не ми струваше да го повикам. Не че се плаша от участта си; цял живот съм имал една цел: да осигуря бъдещето на всички от семейството си и да умра спокоен, че всяко от децата ми се е задомило и гледа с надежда в бъдещето.
Цезар млъкна и със свободната си ръка се пресегна към чашата с неразредено вино, което от известно време се бе превърнало в единствената наслада, която можеше да изпита. Преглътна един-два пъти и продължи:
— Ти си последният, Гай. Какво да очаквам от бъдещето ти? Преди много години ти обещах онова единствено право, което всеки от семейството ни можеше да си поиска — сам да избереш жена си. Мисля, че дойде времето да се възползваш от него. Ще си отида от този свят доволен, ако знам, че и ти си създал свой дом.
Младият Гай Цезар повдигна ръката на баща си и я опря до бузата си, като в същото време се приведе към него.
— Вече я открих, татко. При това я срещнах тъкмо тази вечер, не е ли странно?
— У Публий Рутилий? — попита с известно недоверие Цезар.
Младежът се усмихна.
— Мисля, че той нарочно беше уредил така нещата.
— Доста странна роля за един консул.
— Да — пое дълбоко дъх младият Цезар. — Чувал ли си за племенницата му, — за Аврелия, доведената дъщеря на Марк Кота?
— Дали съм чувал за красавицата на Рим? Че то всички само за нея приказват.
— Е, нея имам предвид. Тя е моята избраница.
Цезар го погледна смутен.
— Според майка ти младата Аврелия имала толкова кандидати, че чакали на опашка пред къщата й; при това сред тях личели имената на най-богатите и благородни ергени в цял Рим. Имало дори женени мъже.
— Напълно вярно — съгласи се младият Гай. — Но женихът ще бъда аз, имаш думата ми!
— Ако това ти предчувствие се окаже вярно, то ще излезе, че сам си пуснал вълка в кошарата — поклати глава баща му. — Красавици като Аврелия никога не са били добри съпруги, Гай. Те са глезени, капризни и устати егоистки. Защо не я оставиш да съсипе живота на друг, а сам не си потърсиш някоя по- скромна съпруга? — чудеше се той какво утешително да каже. — За щастие в сравнение с Луций Лициний Оратор или Гней Домиций Младши ти си буквално никой, макар и патриций. Сигурен съм, че Марк Аврелий Кота дори няма да те вземе насериозно. Така че съветът ми е да не отдаваш изцяло сърцето си на една недостижима цел, ами да се огледаш за друга жена.
— Тя ще се омъжи за мен, татко, дано само дочакаш сам да видиш!
А това беше увереност, в която Гай Юлий Цезар нямаше нужната сила да разколебае сина си; затова и сложи точка на разговора и го помоли да му помогне да се настани в специално донесеното в кабинета му легло. От известно време държеше да спи сам, за да не буди жена си, докато неспокойно се мята в съня си.
Аврелия се беше излегнала по корем в закритата си носилка и докато носачите я лашкаха из римските улици, водещи от къщата на чичо Публий до тази на чичо Марий, си мислеше за тази неочаквана среща. Гай Юлий Цезар Младши! Какъв прекрасен човек, колко съвършен младеж! Но дали би я поискал за жена? Какво ли би си помислила за нея сега Корнелия, майката на Гракхите?
Свила се до нея в носилката, Кардикса я наблюдаваше с голямо любопитство; за пръв път господарката се представяше в такава светлина. Облегнала се в единия ъгъл, за да държи по-добре свещта в алабастровата чаша, която осветяваше, макар и твърде оскъдно, закритата носилка, робинята откриваше ясни симптоми, че у Аврелия настъпва коренна промяна. Стопанката й, която допреди бе ходила права като свещ, сега се беше отпуснала и превила на две, устата й още малко и да провисне, а бледите й клепачи се спуснаха над големите й очи и криеха всичко, което беше в душата й. Кардикса беше твърде интелигентна и много добре разбираше причините за подобна промяна: те можеха да се крият единствено в онзи ослепително красив млад мъж, когото Публий Рутилий бе поднесъл на племенницата си като основно ястие във вечерята. Какъв хитрец беше този старчок! И все пак Гай Юлий Цезар Младши бе странна личност, пък и твърде подходящ за жена като Аврелия. В това робинята беше сигурна.
Независимо че Корнелия, майката на Гракхите, не се яви в сънищата й, за да й даде тъй желаните наставления, на другата сутрин Аврелия вече знаеше как трябва да постъпи. Първото, което направи, бе да прати Кардикса до дома на Цезарите, където да предаде на Гай Юлий Цезар Младши бележка от нейно име.
В бележката пишеше само следното: „Поискай ръката ми.“
По-нататък не й оставаше нищо друго, освен да се скрие в работната си стаичка, откъдето излизаше само за да се храни със семейството си; на масата се държеше възможно най-незабележимо, за да не си проличи пред родителите й промяната, която беше настъпила тъй изненадващо у нея, не и преди да е направила своя решаващ ход.
На другия ден тя издебна клиентите на Марк Кота да се разотидат и като изчака час-два — за всеки случай беше питала секретаря му за дневното му разписание и той я беше уверил, че чичо й няма да ходи на заседание нито на Сената, нито на народното събрание, — почука на вратата му.
— Татко?
Той вдигна глава от писмата, които преглеждаше.
— О, днес сме на „татко“, така ли? Влез, дъще, влез — усмихна й се топло. — Искаш ли да повикаме и майка ти?
— Да, ако обичаш.
— Ами тогава иди я намери.
Аврелия излезе от таблиния и след минута се върна с Рутилия.
— Седнете — покани ги Кота.
Двете Се разположиха една до друга на кушетката.
— Е, Аврелия, какво имаш да ни кажеш?
— Да са се появявали нови кандидати в списъка ти? — отвърна на въпроса му с въпрос девойката.
— В интерес на истината, да. Вчера ме посети младият Гай Юлий Цезар и понеже не виждам какво мога да имам против него, включих го и него към останалите. С гордост мога да ти заяви, че официалните кандидати за ръката ти са вече тридесет и осем.
Неочаквано девойката се изчерви. Кота я изгледа недоумяващо, тъй като за дългите години, в които двамата живееха под един покрив, никога не му се беше случвало да я види тъй смутена. Розовото й езиче се показа, за да овлажни пресъхналите й устни, а и Рутилия, която се беше дръпнала малко встрани, та по- добре да наблюдава дъщеря си, не по-малко изненадана от мъжа си се взираше в избилите розови петънца по бузите на момичето.
— Взех решение — рече Аврелия.
— Прекрасно! Ще ни кажеш ли кой е той? — зарадва се Кота.
— Гай Юлий Цезар Младши.
— Какво? — стресна се бащата.
— Кой? — смаяно попита Рутилия.
— Гай Юлий Цезар Младши — бавно повтори Аврелия.
— Брей! Ето, че последната колесница спечели състезанието — каза Кота развеселен.
— Да не забравяме, че това е колесницата на
