двамата е в когномена им. Мен ако ме питаш обаче, в способностите си на военен Марк Аврелий далеч превъзхожда прословутия си съименник. Дано това се окаже от полза на Гней Малий и най-вече за доброто на Рим!
Освен това на Гней Малий не може да се отрече, че се справя доста добре с работата си. Подобно на теб и той избра да наеме войници из средите на пролетариите — за това си решение естествено се опря на примера с африканската ти армия. В края на април, когато се чу вестта, че германите са се насочили на юг към Римска Галия, Гней Малий вече беше сформирал шестте си легиона — все от римски и латински пролетарии. И изведнъж пристигна втора делегация от страна на хедуите, които донесоха приблизителни цифри за броя на преселващите се варвари — за пръв път на Сената му стана ясно с кого си има работа. Така например, разбра се, че германите, които убиха Луций Касий в Аквитания — за тях знаехме, че са около четвърт милион, — са всъщност само около една трета от всички, ако не и по-малко. Ако вярваме на хедуите, излиза, че срещу нас са се изправили осемстотин хиляди германи мъже, жени и деца. И сега всички те са се насочили към южното крайбрежие на Галия. Звучи направо невероятно…
Сенатът даде позволението си Гней Малий да сформира още четири легиона, което значи, че цялата му армия ще наброява десет легиона и пет хиляди души конница. Освен това, колкото и да се мъчеше Сенатът да потули цялата работа, новината за истинския брой на германите се разнесе из цяла Италия. Всички ние сме безкрайно разтревожени, най-вече заради това, че при всичките ни сблъсъци с нашествениците нито веднъж не ни се е удало да ги победим. От битката при Карбон насам германите са ни нанасяли поражение след поражение. Сред народа не са малко онези, които могат да направят елементарната сметка, че две и две прави четири и следователно да се говори, че шест римски легиона са способни да се разправят с четвърт милион, пък ако ще и недисциплинирани варвари, са бабини деветини. Казвам ти, Гай Марий, цяла Италия е обхваната от ужас! И не виждам в какво можем да упрекнем населението й.
Вероятно заради тази всеобща паника много от съюзниците ни изведнъж промениха следваната от няколко година политика и доброволно предложиха войски на Гней Малий. Самнитите пратиха цял легион от лековъоръжена пехота, а марсите — още един, въоръжен по римски образец. Сформиран бе и трети, смесен легион от Умбрия, Етрурия и Пиценум. Така че представяш си какви настроения царят сред назначените ни отци — всички са доволни като котараци, току-що уловили голямата риба. Излиза, че от четирите допълнителни легиона три ще бъдат изцяло за сметка на италийските ни съюзници.
Това е голям успех. Но, разбира се, медалът си има и обратна страна. Изведнъж се почувства ужасяващ недостиг от центуриони, което означава, че новозаписалите се в армията пролетарии са били лишени от всякаква възможност да се обучат, както трябва, и че на всеки четири от новосформираните легиони един е напълно негоден за поход. Легатът Аврелий предложи на Гней Малий да разпредели наличния офицерски състав по равно между всичките седем «бедняшки» легиона, което означава, че по-малко от четиридесет процента от центурионите в даден легион ще притежават реален боен опит. Военните трибуни си струват, но няма нужда да ти казвам, че единствено от центурионите зависи бойният дух и доколко ще е способна всяка една центурия или кохорта да се справя с възникналите ситуации.
Да си призная честно, страхувам се какъв ще бъде краят на тази история. Не мога да упрекна в нищо Гней Малий, но не мисля, че точно той ще се окаже способен да проведе победоносна война срещу германите. Това мое убеждение само се подсили, когато в края на май колегата ми излезе пред Сената и заяви, че не може да гарантира в случай на сражение всеки един от войниците му да знае какво да прави! Вярно е, че винаги ще се намерят хора, които не знаят какво да правят на бойното поле, но кой е този, дето ще го заявява пред Сената!
И какво, мислиш, направи Сенатът? Прати заповед на Квинт Сервилий в Нарбон да се изтегли незабавно заедно с цялата си армия на левия бряг на река Родан, където да се съедини с войските на Гней Малий. За пръв път целият Сенат беше на мнение, че трябва да се бърза, и посланието беше връчено на куриер на кон, който измина цялото разстояние от Рим до Нарбон за по-малко от две седмици Квинт Сервилий също не ни накара да чакаме дълго отговора му! Получихме го вчера, и то какъв отговор!
Естествено в заповедите на Сената изрично се казваше, че Квинт Цепион трябва да предаде върховното командване над легионите си на действащия консул. Какво по-нормално от това, така е било винаги. Миналогодишният консул може и да е получил проконсулски империум, но в едно съвместно начинание с действащия консул естествено, че не той, а консулът ще поеме върховното командване.
Но, Гай Марий, да не мислиш, че човек от сорта на Квинт Цепион ще се съгласи с подобно положение! Как изобщо Сенатът си бе помислил, че той, патрицият Сервилий, който произхожда по пряка линия от самия Гай Сервилий Ахала, спасителя на Рим, ще предаде командването на някакъв си нов човек, тръгнал от нищото, който не държи в дома си нито една восъчна маска на славен предшественик? Човек, който в крайна сметка се е добрал до консулството единствено защото на изборите не се е намерил кандидат с благородно потекло. Според Квинт Цепион имало консули и консули. Да, кълна се, точно такива бяха думите му! Когато се бил кандидатирал за консул, в изборите взели участие все достойни мъже, но миналата година най-доброто, което римляните могли да отсеят, били един застаряващ нобил от скромно потекло (разбирай мен) и някакво си амбициозно парвеню, което, освен с парите си, не можело да се похвали с нищо друго (разбирай Гней Малий). Така че, допълваше Квинт Цепион в писмото си, той нямало да се забави нито миг да поеме към Родан, но по времето, когато стигнел там, искал да го чака сенатски куриер, който да му носи съобщение, че върховното командване ще бъде предадено в негови ръце. Ако Гней Малий се съгласял да бъде негов подчинен, Квинт Цепион бил сигурен, че работите можели да вървят само към добро.“
Ръката му започна да се схваща от дългото писане; Рутилий Руф въздъхна и остави тръстиковия писец на масата, за да разтърка пръстите си. Погледът му се заби в някаква точка в пространството, за миг клепачите му се притвориха, главата му се отпусна напред и той аха-аха да заспи; след миг се стресна и подскочи като ужилен на стола си. Ръката му си беше отпочинала и той отново се захвана с писането.
„Доста дълго послание ще излезе! Но понеже никой друг няма да ти представи нещата тъй обективно и подробно, както го правя аз, трябва да продължа, за да научиш всичко по-важно. Писмото на Квинт Цепион беше адресирано до Скавър Принцепс Сенатус, вместо до мен, както би било редно, а ти добре познаваш Марк Емилий Скавър! Той го прочете от край до край на глас пред Сената, без с нищо да прикрива искреното си забавление; може да се каже, че направо умираше от удоволствие да чете глупостите на Квинт Цепион. Представяш си и каква е била реакцията! Няколко десетки изчервили се от възмущение сенатори си размахват един на друг юмруци и се надвикват, та чак да ти спукат тъпанчетата. Гней Малий и Прасчо Метел бяха готови да се сбият, но аз сложих точка на спора им, като повиках ликторите от преддверието на Курията — нещо, което естествено никак не се понрави на Скавър. А в това време сигурно Марс ни е гледал от небесата и подобно на принцепс сенатуса се е забавлявал като малко дете! Ако можехме да съберем цялата злъч, която се изля в залата на Сената, и да я пратим на германите, щяхме да ги изтровим до крак.
В крайна сметка беше решено наистина да се прати куриер до Квинт Цепион, който да го чака на бреговете на Родан — с тази разлика, че заповедите щяха да бъдат същите като преди. Проконсулът трябва безусловно да предаде върховното командване на законно избрания консул Гней Малий Максим. Колко жалко, че пустият му глупак си е прикачил подобен когномен, не мислиш ли? Все едно да си сложиш венец от трева, след като другите е трябвало да спасяват теб, а не ти — тях. Не само че е върховна глупост сам да се тупаш по гърба по този начин, но изобщо, ако не си Фабий, кой ще ти повярва, че си Максим? Разбира се, моят уважаем колега твърди, че прабаба му била Фабия Максима и че дядо му също се казвал Максим, но това, което знам, е, че баща му никога не би си сложил подобно прозвище. В интерес на истината историята за прабабата ми се струва твърде съмнителна.
Както и да е, сега се чувствам като боен кон, който са извели вместо на сражение на паша. През цялото време мечтая да бъда на мястото на Гней Малий, а съм принуден да се занимавам с такива световно значими проблеми като този, дали можем да си позволим тази година измазването с катран на държавните складове за зърно, или въоръжаването на седемте легиона ни е струвало повече от допустимото. Можеш ли да си представиш, че след като цял Рим говори само и единствено за германите, Сенатът намери време да отдели осем дни за този въпрос? Направо да полудее човек!
Но сега му е мястото да ти се похваля, че ми хрумна идея, която рано или късно ще реализирам. Независимо дали в Галия ще победим, или ще бъдем победени, няма да пропусна шанса да се възползвам от
