Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

да повярва той. — Само през трупа ми!

Рутилий Руф гневно тропна с крак и сви заканително юмрук.

— Богове, ето ви пак с вашите глупости! Квинт Цецилий, Квинт Цецилий, толкова ли не можеш да проумееш в каква беда сме изпаднали? Трябва ни не друг, а само пълководец с качествата на Гай Марий!

— Трябват ни легионите му — извика Скавър Принцепс Сенатус. — Той самият изобщо не ни е нужен! Има и други хора не по-малко способни от него.

— Имаш предвид приятеля си Квинт Цецилий Прасчо, нали така, Марк Емилий? — изсумтя презрително Рутилий Руф. — Това са пълни идиотщини! В продължение на две години Квинт Цецилий само се чудеше къде да се дене в Африка… Да, знам го, защото, за разлика от всички вас бях там с него. Работил съм с Квинт Цецилий и ако сега го наричам пред всички вас Прасчо, то е, защото умът му е колкото на едно прасе, не повече! Но съм работил и с Гай Марий. А навярно няма да прозвучи нескромно, ако напомня на уважаемите си колеги, че и аз самият не бях лош военачалник, но кой знае защо върховното командване в Трансалпийска Галия беше връчено не на мен, а на Гней Максим! Или смятате, че е по-добре да не бъркам в стари рани?

Това, в което се опитвам да ви убедя сега, назначени отци, е, че Рим е изпаднал в пълна безизходица, така че не му е времето шепа аристократи да бранят честта си за сметка на цял един народ! Искам да кажа на всички вас, назначени отци, които седите на втория и на третия ред от двете страни на тази зала, че има само един човек, способен да ни изведе от безизходицата! И този човек е Гай Марий! Какво толкова, че името му го няма в списъците на патрициите? Какво толкова, че не се е родил в Рим? Квинт Сервилий Цепион е родом от Рим, но това попречи ли му да ни натика там, където сме сега? Право в лайната!

Рутилий Руф крещеше, колкото му глас държи, едновременно от гняв и от страх, че хората насреща му просто не искат да погледнат действителността в очите.

— Достопочтени членове на Сената, бони, колеги сенатори! Умолявам ви поне веднъж в живота си да изоставите предразсъдъците си! Трябва да дадем на Гай Марий проконсулски империум за Трансалпийска Галия за толкова време, колкото ще му е нужно да върне нашествениците обратно в Германия!

Като че ли с този си последен изблик най-сетне успя да ги склони. Рутилий Руф беше спечелил. И Скавър, и Метел Нумидик трябваше да се признаят за победени.

В този миг от мястото си стана преторът Маний Аквилий. Той беше човек от стар аристократичен род, но мнозина от фамилията му бяха донасяли повече зло на Рим, отколкото добро. Именно неговият баща беше онзи, който, след като цар Атал III умря и завеща цял Пергам на римския народ, беше пратен да отвоюва царството от претендентите, но вместо това продаде цяла Фригия на понтийския цар Митридат V срещу огромна сума в злато и по този начин отвори вратите на Западна Мала Азия за непредвидимия Ориент.

— Публий Рутилий, искам думата — обърна се той към консула.

— Имаш я — показа му с жест Рутилий Руф и се отпусна изтощен на стола си.

— Аз искам думата! — обади се разгневен Скавър Принцепс Сенатус от другата страна.

— След Маний Аквилий — усмихна му се победоносно Рутилий Руф.

— Публий Рутилий, Марк Емилий, назначени отци — обърна се по правилата към всички Аквилий. — Напълно съм съгласен с консула, че има само един човек, който притежава нужния гений да ни изведе от трагичното положение, в което сме изпаднали, и че този човек е Гай Марий. Но далеч не мисля, че предложението, което току-що уважаемият ни консул направи, е най-правилното. Да ограничим империума на Гай Марий само за територията на Трансалпийска Галия би било все едно да вържем едната му ръка. На първо място, какво ще стане, ако войната се прехвърли извън пределите на Трансалпийска Галия? Ако театърът на военните действия се пренесе в Италийска Галия, Испания или дори в самата Италия? Излиза, че в такъв случай върховното командване автоматично ще мине в ръцете на местния управник или пък на действащия консул. Гай Марий има много врагове в Сената и аз самият никак не съм сигурен дали тези врагове няма да обърнат повече внимание на собствените си отношения с него, отколкото на интересите на Рим. Отказът на Квинт Сервилий Цепион да сътрудничи на Гней Малий Максим е красноречив пример на какво е способен един представител на старата аристокрация, когато държи повече на собствената си дигнитас, отколкото на общоримската.

— Тук бъркаш, Маний Аквилий — възрази му Скавър. — Квинт Сервилий просто сметна своята дигнитас за идентична с тази на цял Рим.

— Благодаря ти за поправката, Принцепс Сенатус — поклони му се Аквилий с жест, който не можеше да се определи точно като ироничен. — В случая си абсолютно прав. Достойнството на Рим е наистина идентично с дигнитас на Квинт Сервилий Цепион! Но защо тогава да смятаме, че достойнството на един Гай Марий е по-ниско от това на Квинт Сервилий Цепион? Нима можем да твърдим, че по личните си заслуги Гай Марий му отстъпва? Дори напротив, превъзхожда го във всичко, с изключение на името си, което преди някое и друго поколение се е носело от напълно неизвестни люде. Гай Марий постигна зашеметяваща кариера. А има ли сред вас, сенатори, хора, които все още мислят, че Гай Марий поставя интересите на родния си Арпинум по-високо от интересите на Рим? Има ли член на Сената, който сериозно да вярва, че Гай Марий смята Арпинум като нещо друго, освен като част от Рим? На нас всички тук присъстващи предците ни някога са били нови хора! Вземете дори Еней, който е дошъл не от другаде, ами от далечен Илион. Не е ли бил за времето си също един нов човек! Гай Марий вече е бил избиран веднъж за претор и втори път за консул. С това той сам се е превърнал в нобил и отсега нататък неговите потомци ще имат право да се считат за хора от благороден произход.

Той се опита да обгърне с поглед редиците насядали хора, облечени в бели тоги.

— Виждам сред вас, назначени отци, поне няколко души, които носят името Порций Катон. Дядо им също беше един нов човек. Но нима днес не смятаме неговите внуци, Порций Катоните, за едни от стълбовете на Сената, нима те не са достойните представители на една благородна фамилия, чийто предшественик за своето време е представлявал в сравнение с Корнелий Сципион кажи-речи същото, което днес Гай Марий представлява в сравнение с един Цецилий Метел?

Аквилий изпъна рамене и слезе от преторския подиум. По примера на Рутилий Руф и той се насочи сега към вратите, за да могат стълпилите се пред Сената да чуят какво има да каже.

— Само и единствено Гай Марий може да поеме върховното командване за войната срещу германите. Независимо от това, къде ще се води тази война! Ето защо не е достатъчно той да бъде облечен с проконсулски империум, ограничаващ се на територията на Трансалпийска Галия.

Сетне се обърна с лице към всички сенатори едновременно и гласът му прогърмя в залата:

— Ясно е, че няма как Гай Марий да се яви лично в тази сграда и да даде мнението си. Времето лети и няма място за отлагане. Гай Марий трябва да бъде избран за консул. Това е единственият начин да получи всичката власт, от която се нуждае. Той трябва да бъде предложен за предстоящите избори за консул — кандидат ин абсенция!

Сенаторите започваха лека-полека да надигат гласове на недоволство, но Маний Аквилий продължи да говори и думите му ги накараха да замлъкнат.

— Ще отрече ли някой, че именно чрез гласа на центуриатните комиции се защищава мнението на най- достойните римски граждани? Ето защо ви казвам: оставете на центуриатните комиции да решат вместо вас! Те ще изберат Гай Марий за консул ин абсенция или няма да го изберат изобщо и така ще го отхвърлят като алтернатива веднъж завинаги! Решението кой да застане начело на римската армия надвишава пълномощията на Сената. Това е задача, твърде непосилна и за плебейското събрание, дори за народното1. Чуйте ме какво ви казвам, назначени отци, решението кой да води римската армия във войната срещу германите трябва да бъде оставено на онази прослойка от римския народ, която по принцип има най-голямо значение в обществения живот, а именно първите две състоятелни класи, които, гласувайки в своите центурии, ще поемат изцяло отговорността за бъдещето на своя град.

„Ето този спокойно може да се нарече Одисей! — мислеше си Рутилий Руф. — Никога не би ми хрумнало. Пък дори да беше, сам никога не бих приел подобна идея. Важното сега обаче е, че Скавър и поддръжниците му са притиснати до стената. Не, нищо не би излязло, ако Аквилий или който и да бил друг представеше