сега да ви представя. Но преди това, нека ви отправя тържествено предупреждение. При най-малък признак, че сред вас има хора, готови да спорят, да критикуват или по какъвто и да било начин да внасят раздор в Сената, ще си взема плана и ще го занеса право пред плебейското събрание, където народът да го гласува. И така ще лиша всички вас, назначени отци, от един от основните ви прерогативи, а именно грижата за защитата на Рим. Поведението на Квинт Сервилий Цепион извади на бял свят една от най- големите слабости, характерни за нас, сенаторите, а именно: упорито да отказваме правото на Случайността и Късмета да помогнат на хора от по-ниските обществени прослойки, които обаче с личните си качества превъзхождат всички тук присъстващи, да се издигнат на равна нога с онези, сиреч пак с нас, които се смятаме упълномощени да решаваме съдбата на римския народ — и да командваме римската армия — единствено по правото на благородния си произход.
Консулът нарочно се беше обърнал към отворените врати, за да може тъничкият му гласец да се чуе възможно най-далеч по трибуните на Кладенеца на Комициите.
— Сега обаче сме изправени пред неоспорим факт: нужни са ни силата и способностите на всички физически здрави мъже в цяла Италия, независимо дали спадат към пролетариата, или заседават в Сената! Повтарям:
В целия Сенат не се намери човек, който да възрази на това искане: нито Скавър Принцепс Сенатус, нито Метел Нумидик, нито Метел Далматик Понтифекс Максимус, нито Ахенобарб Старши, нито Катул Цезар, нито Сципион Назика. „Добре — каза си Рутилий Руф. — Поне този закон няма да го отхвърлят.“
— Целият наличен персонал на наборните комисии ще се захване с издирването на способни хора, които да запълнят нужния офицерски състав. Въпросните хора също могат да бъдат всякакви — от пролетарии до сенатори. Което означава, назначени отци, че и сред вас всички онези, които още не са навършили тридесет и пет години, независимо в колко военни кампании са участвали, ще трябва да се върнат в легионите. Само ако приложим този закон, можем да наберем нужната армия, а ако трябва, ще го приложим и с насилствени методи. Но дори и с подобни мерки, страхувам се, пак няма да смогнем да съберем нужната сила, за да се справим с нашественика. Квинт Сервилий кажи-речи ликвидира цялата средна и дребна собственическа класа в Италия, а Гней Малий прати на заколение близо седемдесет хиляди души пролетарии — въоръжени или невъоръжени. Затова трябва да обърнем поглед към всички останали военни части, с които все още разполагаме. В Македония държим само два легиона, и двата съставени изключително от съюзници, които явно не можем да извикаме обратно в Италия. В Испания имаме още три легиона: два в далечната провинция, един — в близката; от тях два легиона са римски, един — съюзнически. Но не само че тези легиони трябва да останат в Испания, ами ще трябва да получат и силни подкрепления, ако германите удържат на думата си и нахлуят в Испания.
Тук Рутилий Руф се спря да изчака каква ще е реакцията.
Най-сетне Скавър Принцепс Сенатус се осмели да се обади:
— Продължавай, Публий Рутилий! Говори за Африка… и за Гай Марий!
Рутилий Руф примигна озадачено, сякаш го бяха сварили неподготвен.
— Ами да, благодаря ти, Принцепс Сенатус. Току-виж бях забравил. Добре, че ми напомни. Неслучайно са те нарекли кучето — пазач на Сената. Какво
— Можеш да си спестиш сарказма, Публий Рутилий! — сопна му се Скавър. — Просто чакаме да продължиш нататък.
— Именно! Мисля, че би било редно, ако сега спомена трите основни аспекта на проблема с Африка, които намирам в случая за важни. Първият, това е успешно завършилата за нас война в този регион; врагът е разгромен напълно, вражият владетел и цялото му семейство в момента очакват дължимото си тук, в Рим, гости на дълбоко уважавания ни колега Квинт Цецилий Метел Прасчо… ъ-ъ-ъ, моля за извинение, Квинт Цецилий, исках да кажа
Вторият аспект, това е нашата армия от шест легиона — все пак да не забравяме, че става дума за легиони, сформирани изцяло сред пролетариите. Тя имаше време да се обучи и да се научи как се печелят войни, армия, която показа що е храброст и която при това има за свои офицери едни от най-блестящите военни таланти в Рим, като се започне от най-младшия центурион или трибун — кадет и се стигне до висшите легати. Да не забравяме за двете хиляди души конница, които също имаха случай да докажат качествата си.
Тук Рутилий Руф отново се спря, премести тежестта си от единия си крак на другия и широко се усмихна.
— Третият аспект, назначени отци, за който искам да ви говоря, е един човек. Един-единствен, но затова пък особен човек. Разбира се, става дума за проконсула Гай Марий, главнокомандващ африканската армия, който спокойно може да се обяви за архитект на нашата категорична победа в Нумидия, която по своето значение може да се сравнява с успехите на Сципион Емилиян. Нумидия повече никога няма да се вдигне на бунт. Всички заплахи за Римска Африка, за римските граждани в тази част от света, за тяхната собственост, както и за снабдяването на самия Рим със зърно, са премахнати веднъж завинаги. В действителност Гай Марий ни остави една спокойна и умиротворена Африка, в която дори няма нужда да се разполагат гарнизони.
Рутилий Руф слезе от подиума и закрачи по черно-белите плочки, с които беше застлан подът. Спря се пред широко отворените врати и се обърна по такъв начин, че гласът му да се чува повече на Форума, отколкото в самия Сенат.
— Нуждата на Рим от един способен и талантлив пълководец е дори още по-голяма от нуждата от войници и центуриони. Защото, както самият Гай Марий заяви веднъж в същата тази зала, десетки хиляди римски войници загинаха през последните няколко години, или по-точно след смъртта на Гай Гракх, и то
Консулът отново спря да си почине, сетне гласът му закънтя с все сила из залата:
— Гай Марий е единственото решение на проблема, пред който е изправена римската армия.
За миг нисичкият Рутилий Руф се обърна към наблъскалите се пред стълбите на Курия Хостилия слушатели, после отново се насочи към подиума си, откъдето се готвеше да прочете заключителните думи от речта си.
— Вие всички чухте от устата на Марк Аврелий Кота, че между германите е настъпил разрив и че в момента те като че ли са се отказали от намеренията си да продължат своя поход през териториите на Римска Галия. Но не можем облекчено да въздъхнем само защото някой си ни е подшушнал подобно нещо. Вместо да се мислим за защитени и неуязвими, което би било пълна глупост, трябва да гледаме още по- скептично на нещата. Така или иначе един факт, мисля, е безспорен. Трябва да използваме цялата задаваща се зима в подготовка за нова война. И първото, което трябва да направим за тази подготовка, е да назначим Гай Марий за проконсул в Галия с империум, който да не може да му бъде отнет преди окончателното завършване на войната с германите.
Чак сега сред заседаващите се чуха недоволни мърморения, знак, че всеки момент може да избухне буря от негодувание. Над всички се извиси гласът на Метел Нумидик:
— Какво? Да връчим на Гай Марий управлението на Трансалпийска Галия заедно с проконсулски империум за една война, която може да се проточи с
