Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

обясняваше Меминий.

— Не знам къде са германите — рече Кота, — нито имам представа защо се обърнаха отново на север. Но вече цял ден не съм видял никакви признаци, че са наоколо. За нещастие няма кого да пратя на разузнаване, всички хора, с които разполагам, са ми нужни да претърсваме бойното поле.

— А! — Плесна се по челото Меминий. — Като каза „разузнаване“, та се сещам нещо. Преди около четири часа при мен дойде някакъв непознат. Доколкото можах да разбера, бил един от германските ви преводачи, прикрепени към конницата. Говори латински, но акцентът му е неразбираем за човек като мен. Би ли се срещнал с него? Може би ще се съгласи да разузнава за вас?

Кота веднага прати да повикат германеца, а това, което научи от него, промени всичко.

— Между тях избухна жесток спор, съветът на тановете се разпадна, и всеки от трите народа тръгна по свой път — обясни накратко човекът.

— Искаш да кажеш, че тановете са се изпокарали? — попита Кота.

— Е, по-точно се скараха Тевтобод от тевтоните и Бойорикс от кимврите. Или поне от тях започна всичко — уточни преводачът. — Всички бойци се бяха върнали обратно при обоза и тановете се събраха да разпределят плячката. От трите лагера на римляните се беше събрало доста вино, така че всички в съвета се бяха изпонапили. Изведнъж Тевтобод заяви пред останалите, че докато яздел обратно към обоза, където го чакали жените и децата, му се явило знамение. Сам великият бог Зиу му се показал и го предупредил да не води народа си на юг в земите на римляните. Те щели да им нанесат жестоко поражение и всички тевтони — мъже, жени и деца, щели да бъдат избити, или продадени в робство. Затова сега Тевтобод настояваше да заобиколят земите на римляните и да се насочат към Испания през земите на галите. Но Бойорикс не искаше и да чуе. Той направо обвини Тевтобод, че е страхливец, и се зарече, че каквото ще да става, заедно с кимврите ще продължи на юг, през римските територии, независимо от решението на тевтоните.

— Сигурен ли си във всичко, което казваш? — изгледа го с недоверие Кота. — Ти самият откъде знаеш? Чул си слухове? Или си бил там?

— Слушах какво се приказва на съвета, домине.

— Защо си слушал? Как са те пуснали?

— Чаках да ме приберат при кимврите, защото съм един от тях. Но те всички бяха пияни, така че никой не ми обръщаше внимание. Не ми трябваше много време да установя, че нямам никакво желание да ставам пак германец, така че си казах: „Да разбера каквото мога и да се махам, докато е време.“

— Продължавай, слушам те! — подкани го Кота, който изгаряше от любопитство.

— Та така. Останалите танове също се включиха в спора и най-накрая Геторикс, който води всички маркомани, херуски и тигурини, предложи спорът да се разреши по най-лесния начин — сиреч да останат по земите на хедуите и амбарите. Но само неговите съплеменници бяха съгласни. Тевтонските танове застанаха на страната на Тевтобод, а кимврийските — на Бойорикс. Накрая съветът се разпадна, понеже и трите народа искаха различни неща. Тевтобод нареди на тевтоните си да се насочат към вътрешността на Галия и да заобиколят през земите на кардурците и петрокориите. Геторикс и неговите съплеменници ще останат сред хедуите и амбарите. А Бойорикс възнамерява да преведе хората си на другия бряг на Родан и да продължи към Испания, но без да минава през самата римска провинция, а по-скоро като следва границите й.

— Ето защо няма никакви следи от тях! — възкликна Кота.

— Да, домине. Нито едните, нито другите ще продължат на юг — обясни германецът.

Кота се върна при Марк Аврелий Меминий и му съобщи усмихнат радостната вест.

— Нека новината се разпространи възможно най-бързо, Марк Меминий! Защото трябва да се заловите с изгарянето на труповете — иначе разлагащите се тела ще отровят и заразят с всевъзможни болести както земята, така и водата ви. Мисля, че това ще е много по-страшно, при това сигурно бедствие за Араузио, отколкото една възможна среща с германите — намръщи се Кота и задъвка устната си. — А къде е Квинт Сервилий Цепион?

— На път към Рим, Марк Аврелий.

— Какво?

— Двамата със сина му тръгнаха за Рим, за да занесат възможно най-бързо новината — обясни му Меминий, който явно не разбираше къде е грешката.

— Разбира се, че така ще направят! — навъси се Кота. — По суша ли ще пътуват?

— Разбира се, Марк Аврелий. От собствената си конюшня им дадох две двуколки с мулета.

Кота стана от стола си. Вярно, че няколкото последни дни го бяха изтощили, но сега изведнъж бе усетил прилив на сили.

— Аз ще занеса в Рим новината за битката при Араузио — закани се той. — Ако трябва, ще ми пораснат криле, но ще стигна преди Квинт Сервилий! Кълна се пред боговете! Марк Меминий, ще ми дадеш най-добрия си кон. При изгрев-слънце потеглям.

Кота се втурна в галоп към Масилия, без да вземе никаква охрана със себе си. В Гланум смени веднъж коня си, в Аква Секстия — втори път. Само седем часа, след като беше напуснал Араузио, вече беше в Масилия. Голямото пристанище, основано от гърците преди векове, все още не беше чуло нищо за битката отпреди четири дни. Кота завари града, който като всички гръцки колонии блестеше чистота, в напрегнато очакване да научи какво става с германите.

След като помоли някакви минувачи да му покажат пътя към дома на етнарха, само за миг Кота се намери пред вратата й, нахълта вътре с типичната за всеки римски управник наглост и веднага мина по същество. Понеже Масилия се радваше на приятелски връзки с Рим, но не се подчиняваше на римска власт, той най-спокойно можеше да бъде изпъден, при това без право да се оплаква. Но, разбира се, подобно нещо нямаше да се случи, особено след като етанрхът и служителите му чуха какво има да им съобщи сенаторът.

— Искам да ми дадете най-бързия кораб в Масилия, с най-добрите моряци и най-добрите гребци — нареди той без заобикалки. — На кораба да няма никакъв товар, който да ни бави, а аз ще взема със себе си още два екипажа гребци, в случай, че ни се наложи да плаваме при насрещен вятър или насрещно течение. Защото имаш думата ми, етнарх Аристид, че ще стигна Рим до три дни най-късно, пък ако ще и да гребем през целия път! Няма да следваме крайбрежието, ще плаваме право към Остия, така че ще ми дадете и най-добрия навигатор в града. Кога е следващият прилив?

— Корабът ще бъде готов при изгрев-слънце, Марк Аврелий — увери го любезно етнархът. — Тъкмо тогава е и приливът — покашля се той, за да прикрие неудобството си. — А кой ще плаща?

„Това се вика грък от Масилия“ — помисли си Кота, но не го каза на глас.

— Напишете ми сметката. Ще плащат римският Сенат и народ.

Сметката беше изготвена. Кота погледна главозамайващата сума и не се сдържа.

— Та това си е живо кожодерство — обърна се той към Аристид, — особено когато ни предстои да се готвим за нова война с германите. Не можете ли да махнете някоя и друга драхма от сметката?

— Съгласен съм, че изглежда като кожодерство — ловко се измъкна етнархът, — но война или не, работата си е работа. Цената си остава, Марк Аврелий. Или си съгласен, или не си.

— Съгласен съм — нямаше какво да прави Кота.

Цепион и синът му не си направиха труда да посетят Масилия, защото за тях това би означавало излишно отклонение. А и Цепион знаеше по-добре от всеки, та нали беше прекарал цяла година като консул в Нарбон, без да се смята мандатът му на претор в Испания, че в Галския залив ветровете винаги духат в обратната на желаната от него посока. Затова щеше да хване удобния Домициев път, който послушно следваше долината на река Друенция, да прехвърли Алпите през прохода Монс Генава и веднъж озовал се в Италийска Галия, само да върви по Емилиевия и Фламиниевия път, и ще се озове в Рим. Ако имаше шанс да сменя животните си достатъчно често, нищо не му пречеше да изминава по сто — сто и двадесет километра на ден, а притежавайки проконсулски империум, на нито една