Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

стои срещу законно избрания консул Гней Малий Максим. И Квинт Сервилий имаше всички основания да се държи по този безотговорен начин, уважаеми назначени отци! Ако наистина възнамерявахте да сложите край на неговото неподчинение, делегацията щеше ли да се състои от бивши консули? Но не го сторихте. Съвсем умишлено пратихте петима педарии и един бивш претор да се разправят с един от най-самонадеяните членове на Сената, човек, който едновременно заема високо положение в обществото и се възползва от всеки предоставил му се случай да го натяква на околните!

Никой не посмя да надигне глава; дори все повече и повече бяха сенаторите, които жално хлипаха и си мечтаеха земята да ги погълне. Но Скавър Принцепс Сенатус нямаше да се остави толкова лесно. Продължаваше да седи гордо изпъчен на стола си и нито за миг гневният му поглед не се откъсна от лицето на Кота.

— Конфликтът между Квинт Сервилий Цепион и Гней Малий Максим съвсем естествено доведе до обезсилването на техните армии. Вместо здрава войскова част от седемнайсет легиона, подкрепени от пет хиляди души конница, ние разполагахме с две напълно откъснати една от друга армии, от които тъкмо по- малобройната стоеше под носа на германите, и отделно цялата конница, обречена на пълно унищожение. Квинт Сервилий Цепион лично ми заяви, че нямало да позволи на някой си Малий Максим да се намесва в неговата битка.

Кота си пое дълбоко въздух, при което се задави толкова силно, че чак Рутилий Руф подскочи на стола си. Но не и Скавър. Метел Нумидик най-сетне се престраши да повдигне глава и да покаже каменното си лице.

— Но дори ако оставим настрана конфликта между двамата пълководци, истината, уважаеми назначени отци, е, че нито Квинт Сервилий Цепион, нито Гней Малий притежаваха нужния талант, за да спечелят това сражение срещу германите! И все пак от двамата злополучни консул и проконсул, без никакво съмнение Квинт Сервилий е този, който трябва да поеме по-голямата част от вината. Защото той се оказа също толкова неспособен като Гней Малий, но за разлика от него престъпи римските закони. Постави се по-високо от закона, позволи си дързостта да покаже пред всички, че смята законите да важат единствено за по-простосмъртните от него! Един истински римлянин, Марк Емилий Скавър Принцепс Сенатус — обърна се Кота директно към сенатския първенец, — винаги смята закона за най-висша истина, но пред закона не съществува никакво обществено разделение, а само една сложна система, създадена единствено в името на това никой римлянин да не се смята за по-висш от съгражданите си. Квинт Сервилий Цепион се опита да се държи като Пръв сред римляните, но според закона Пръв сред римляните не може да има! Ето защо открито заявявам пред всички вас, че докато Гней Малий просто се е проявил като един напълно некадърен пълководец, то Квинт Сервилий, доказвайки същото за себе си, едновременно с това престъпи римските закони.

И този път никой от сенаторите не се осмели да му възрази. Кота въздъхна.

— Араузио е много по-тежко поражение за нас от битката при Кана, колеги — сенатори. Цветът на нашата армия загина. Твърдя го, защото присъствах и лично наблюдавах сражението. Предполагаме, че около тринадесет хиляди римски войници са оцелели след битката — най-вече новобранци, които предпочетоха да отстъпят безразборно, да захвърлят оръжията и доспехите си на бойното поле и да потърсят спасение във водите на Родан. Те все още се скитат безцелно някъде на запад от реката, но от това, което ми беше доложено, преди да тръгна за насам, научавам, че всички са толкова наплашени от германите, че по-скоро биха се скрили в миша дупка, отколкото да се оставят отново да бъдат записани в армията и изправени срещу варварите. В опита си да възпре бягащите, трибунът Секст Юлий Цезар е бил съсечен от собствените си войници. За щастие е оживял — аз лично го открих сред труповете на бойното поле; германите го помислили за мъртъв и не го довършили. Моите спътници и аз — общо двадесет и девет души с робите — бяхме единствените хора, намерили се да помогнат на ранените, а в продължение на почти три дни никой не ни се притече на помощ на нас самите. Въпреки че голяма част от ранените вече не бяха между живите, когато ние стъпихме на бойното поле, мнозина можеха да бъдат спасени, ако се бяха намерили достойни мъже да ги измъкнат изпод разлагащите се трупове.

Колкото и да си налагаше железен самоконтрол, при тези думи Метел Нумидик неволно потръпна, а ръката му направи недвусмислен жест, не останал незабелязан от оратора. Кота изгледа заклетия враг на Гай Марий, който му се падаше личен приятел; нямаше да е Кота онзи, който би целувал краката на човек като Гай Марий.

— Синът ти, Квинт Цецилий Метел Далматик, е оцелял невредим, макар и да не се е проявил като страхливец. Той лично е помогнал на Гней Малий и неколцина от личния щаб на консула да се спасят. Синовете на Гней Малий обаче и двамата са загинали. От двадесет и четиримата изборни военни трибуни само трима са останали живи: Марк Ливий Друз, Секст Юлий Цезар и Квинт Сервилий Цепион Младши. И Марк Ливий, и Секст Юлий са тежко ранени. Квинт Сервилий Младши, който е командвал най-слабо обучения легион, избегнал смъртта чрез плуване, при какви обстоятелства, нямам представа, както нямам представа и дали не трябва да го считаме за дезертьор.

Кота спря и се покашля. Питаше се дали облекчението, изписано в погледа на Метел Нумидик, се дължи на факта, че синът му е жив, или на това, че не се е проявил като страхливец.

— Но в случай като този броят на жертвите не е толкова важен в сравнение с факта, че в двете армии не е оцелял нито един центурион с известен боен опит. Рим е напълно лишен от своите офицери, назначени отци! А великата армия от Трансалпийска Галия вече не съществува. — Тук той изчака за момент, после допълни: — Ако изобщо е съществувала някога, имайки предвид поведението на Квинт Сервилий Цепион.

Навън, пред широко разтворените бронзови врати на Курия Хостилия, стояха тълпи от слушатели, които непрекъснато предаваха на стоящите зад тях думите на Кота. Вестите минаваха от уста на уста и вече достигаха Аргилетум, Кливус Аргентариус и долната част на Форума, зад Кладенеца на Комициите, където продължаваха да се стичат хора. В центъра на Рим се беше събрало неописуемо множество, което пазеше дълбока тишина. Отвсякъде се чуваха само сподавени ридания. Рим беше изгубил най-важната битка в историята си. Италия беше отворена за германите.

Преди Кота да е седнал на мястото си обаче, Скавър се обади:

— И къде са германите в момента, Марк Аврелий? Колко на юг бяха стигнали, когато ти тръгваше, за да ни съобщиш новините? И колко по на юг биха могли да се намират сега, в този момент?

— Честно казано, нямам представа, Принцепс Сенатус. Защото щом битката приключи — а тя продължи не повече от час, — германите се обърнаха обратно на север, по всяка вероятност, за да приберат обоза, жените и децата, оставени пред завзетия лагер на римската конница. Когато заминавах, все още не се бяха върнали. Разпитах един германец, преводач, когото Марк Аврелий Скавър беше използвал при преговорите си с германските първенци. Човекът бил заловен от сънародниците си, които го разпознали като техен и го пощадили. Според него германите се били изпокарали и поне за момента били разделени на три групи. Изглежда, никоя от тези три групи поотделно не е достатъчно уверена в силите си, за да продължи сама на юг в римските територии. И едните, и другите възнамеряват да се насочат към Испания, но по различни пътища. Все пак трябва да имаме предвид, че скарването е било следствие от злоупотребата с римското вино, така че никой не може да каже със сигурност колко време германите ще останат разделени. Нито мога да съм сигурен, че човекът, когото разпитвах, ми е казал цялата истина. Или дори част от истината. Той самият твърди, че е избягал и че се е върнал при нас, защото не му се искало да става отново германец. Но не е изключено германите сами да са го пратили, за да ни залъжат с напразни надежди и в бъдеще да ни хванат съвсем неподготвени. Това, което мога да ви кажа със сигурност, е, че когато се качвах на кораба за Остия, все още те не бяха дали признаци, че смятат да продължават похода си на юг — заключи Кота и седна.

На свой ред Рутилий се надигна от стола си.

— Сега няма място за дискусии, назначени отци. Нито пък има място за обвинения или излишни пререкания. Днес трябва да се действа.

— Слушайте, слушайте! — обади се нечий глас от дъното на залата.

— Утре са октомврийските иди — продължи Рутилий Руф. — Което означава, че приключва сезонът за водене на военни действия. Остава ни съвсем малко време, ако искаме да попречим на германите да нахлуят в Италия, когато пожелаят. Изготвил съм цял подробен план за действие, който имам намерения