Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

златния му венец, фалерите и торковете му и да мечтае как след години в атрия на дома му ще стои свитъкът, където са изброени всичките му подвизи. Защото за Сула годините, прекарани в Африка, бяха своего рода лично отмъщение срещу целия свят: можеше до края на живота си да язди само мулета, но вече си беше извоювал име на един от родените да бъдат войници, а трофеят, който Магий щеше да му изработи, за да го постави в атрия си, само щеше да доказва този неоспорим факт пред цял Рим.

И въпреки всичко… не можеше да забрави напълно предишния си живот. За годините отсъствие от Рим не бе престанал да копнее по Метробий, все така харесваше всичко извратено: джуджета, травестити, разпуснати стари курви, изобщо всякакви скандални личности. Сула още не можеше да се отърси от омразата си към жените, опитващи се насила да влязат в живота му, само и само да наложат своето превъзходство. Той все още притежаваше способността в името на собственото си оцеляване да затрие чуждия живот, не можеше да търпи около себе си глупаци и не се бе отърсил от разяждащата го, преследващата го навсякъде амбиция… Африканската пиеса беше свършила, но антрактът нямаше да продължи дълго; бъдещето криеше още много роли. И все пак… Рим бе първата сцена, на която беше играл; Рим беше един спомен, в който той сякаш се връщаше, за да извади отново на бял свят болката, лишенията, но и откритията, които беше направил за сравнително краткия си живот. Затова Сула бе обзет от противоречиви чувства — Рим щеше да го посрещне едновременно като някой непознат, но заслужаващ уважение герой и като един от своите блудни синове. В момента не знаеше каква роля да играе — усещаше дълбоките промени в себе си и същевременно осъзнаваше, че нищо друго не се е променило.

Юлила също очакваше своя съпруг в далеч по-различно настроение от онова, с което Юлия посрещна Марий. Тя беше убедена, че обича много повече Сула, отколкото сестра й своя дърт проконсул. Юлила тълкуваше всяка проява на самодисциплина и всяко придържане към общоприетите порядки като знак, че нечии чувства са по-слаби от нейните; истинската любов не трябваше да се срамува, тя трябваше да срути всички стени, притискащи духа, да пропъди всякаква рационална мисъл от главата на влюбения, да извика победоносно пред целия свят и да стъпче под тежките си крака и последния жалък предразсъдък, който можеше да й се изпречи на пътя. Юлила чакаше, в плен на истинска треска, неспособна да стои за две минути на едно и също място, освен в компанията на каната вино; по няколко пъти на ден сменяше тоалета си, разпускаше или връзваше косата си, обръщаше я наляво или надясно, побърквайки всички роби в къщата.

И с всичко това тя обгърна Сула като с плащеница, изтъкана от най-фината и прилепваща паяжина. Още щом той се появи на вратата на атрия, Юлила се завтече към него с широко разтворени обятия и разкривено от вълнение лице. Преди дори той да е могъл да я погледне, тя вече се беше хвърлила на врата му и бе впила устни в неговите. Целувката й беше разкъсваща, изпепеляваща, унищожителна… Без да губят време, ръцете се спуснаха надолу, напипвайки гениталиите му, а от гърлото й се изтръгнаха звуци на животинска похот. В следващия миг обви съпруга си с краката си, без дори да се замисли къде се намират и че са обект на наблюдение за дузина роби, повечето от които Сула виждаше за пръв път в живота си.

Той не успя да се сдържи, отблъсна я от себе си, отметна глава и прекъсна целувката.

— Овладейте се, госпожо! Не сме сами!

Тя го зяпна, сякаш току-що й се беше изплюл в лицето, но все пак се окопити и подходи по- предпазливо: с несръчен жест пъхна ръка под неговата и го поведе към перистила, а сетне към дневната си — сиреч в някогашната стая на Никополис.

— Тук струва ли ти се достатъчно интимна обстановката? — попита го леко язвително.

Но още преди тази безвкусна забележка, отдавна беше развалила настроението на любимия си, защото Сула ни най-малко не искаше жена му да го целува, нито да го опипва, където не трябва, без да я е грижа за чувствата, бушуващи в сърцето му.

— Има време! — рече той вместо отговор и седна на най-близкия стол.

Юлила замръзна на мястото си и в погледа й се прочете такава уплаха и неразбиране, сякаш й бяха казали, че иде свършекът на света. Беше по-красива от всякога, макар и изтъняла още повече от последния път, когато Сула я беше видял — ако можеше да се съди по тънките й ръчички, подаващи се изпод дрехата. За набитото му око беше лесно да открие, че жена му е облечена според последна мода — човек от потекло, какъвто си оставаше той, не можеше да изостава от вкусовете на времето си, но най-голямо впечатление му направиха двете й огромни, ококорени като на луда очи, които бяха хлътнали в орбитите си, а под тях имаше тъмни сенки.

— Аз… не разбирам! — извика Юлила, без да посмее да мръдне от мястото си. Очите й не се откъсваха от неговите, но вече не го поглъщаха така лакомо, като преди малко, ами по-скоро го гледаха, както мишката гледа котката; сякаш се пита дали е приятел или враг.

— Юлила — опита се да я успокои Сула, събирайки цялото търпение, на което беше способен. — Уморен съм. Още не съм имал време да си отпочина от дългия път, а забелязвам, че не познавам почти никого в къщата си. И като напълно трезвен човек имам известни резерви, когато жена ми тръгне да ме разсъблича пред очите на околните.

— Но аз те обичам! — запя старата си песен тя.

— Надявам се, защото и аз изпитвам същото към теб. Но колкото и да се обичаме, има известни норми, които трябва да спазваме — смъмри я той, защото не му се нравеше никак, че заради малоумието на жена му можеше да се помрачи обликът му на представителен и благопристоен римски патриций. Сула нямаше право на грешки дори в собствения си дом, ако се надяваше да постигне някаква кариера.

През двете години, когато беше далеч от Юлила, той нито веднъж не бе размишлявал какъв човек е тя. Сещаше се само колко е красива и колко възбуждащо преживяване е да бъдеш с нея в леглото. Всъщност сега си даваше сметка, че през цялото си отсъствие е мислил за Юлила не като за съпруга, а като за една от многобройните си любовници. Такава каквато му се представяше сега, наистина много по-лесно би изпълнявала ролята на жадната за секс любовница, отколкото на грижещата се за дома и семейството съпруга. Юлила не беше жената, с която човек в положението на Сула би желал да споделя цялото си време, нито която да представя пред приятели и съдружници като своя любяща съпруга.

„Защо ми трябваше да се женя за нея? — мислеше си в този миг той. — Бяха отнесен от някакво видение за бъдещето си, видяно през нейните очи… Това беше всичко, което тя направи за мен — послужи на Фортуна да се добере по-лесно до своя избраник. Дори не се замислих, че може би има десетки млади благородни девойки, които биха ми подхождали много повече от това глупаво създание, което едва не се умори от глад само заради любовта си към мен. Самият факт вече говори много. Не че упреквам онези, които прекаляват… Просто би ми се искало да не съм причината за подобни налудничави постъпки. Защо цял живот трябва да търпя около себе си жени, които се опитват да ме задушат?“

Лицето на Юлила скоро се изкриви от неприкрито разочарование. Погледът й се отклони от безмилостните му очи, които я изследваха по-скоро с клинично любопитството, отколкото с любов. Без дори да се замисля какво ще си каже мъжът й за нея, тя отиде до масичката и си наля пълна чаша неразредено вино, за да я изпие на един дъх; едва тогава си спомни, че не е сама, и се обърна да предложи и на Сула.

Но той я гледаше навъсен.

— Веднага да махнеш това от очите ми! Всеки ден ли се наливаш по този начин?

— Пиеше ми се мъничко — опита да се оправдае Юлила. — Ти се държиш толкова студено, че ми стана много мъчно.

Сула въздъхна.

— Навярно наистина не съм се проявил като любящ съпруг. Както и да е, Юлила, ще гледам скоро да се оправя. Пък може би… защо не? Налей ми и на мен.

Той буквално грабна чашата от ръцете й и отпи на големи глътки.

— Когато чух за последен път какво става с теб… Между другото, ти май не си много по писмата, а?

По лицето й започнаха да се стичат сълзи, но тя все пак успя да се въздържи да не заридае.

— Мразя да пиша писма!

— Чак пък толкова, че да не ми драснеш два реда… — отсече сухо Сула.

— Все едно, какво искаше да кажеш? — попита на свой ред Юлила и си наля втора чаша вино, която