Венец от трева (Част I: Предсказанието)

Друза, свали дрехите си. Искам да видя какво ти е направил този злосторник.

— В никакъв случай, жено! — заповяда Цепион, възмутен от подобна мисъл. — Да се покажеш гола пред чужд мъж? Забранявам ти!

— Съблечи се, Ливия Друза — повтори брат й.

Ливия Друза нито помръдна, нито каза нещо.

— Скъпа, трябва да го сториш — подкани я любезно Друз и се приближи до нея. — Трябва да видя.

Прегърна сестра си с една ръка, но при самия допир тя извика от болка и се отдръпна настрани. Като се стараеше да не я докосва, Друз внимателно развърза презрамките на робата й и дрехата започна бавно да се смъква по тялото й.

Сред сенаторското съсловие открай време бяха свикнали да гледат на биенето на жените като на най- позорно деяние. И макар да го знаеше много добре, Цепион не посмя да спре Друз в разсъбличането на жена му. Робата се смъкна под гърдите на Ливия Друза, които, вместо да радват мъжкия поглед със закръглените си форми, го ужасяваха с огромните, незараснали белези, оцветили се с времето в синкавомораво и бледожълто. В следващия миг Друз развърза и колана. И горната, и долната дреха паднаха на земята и сестра му остана гола. Последния път мъжът й я беше налагал по бедрата, та затова те сега бяха покрити с кървави резки. Също тъй грижливо, както я беше разсъблякъл, Друз помогна на сестра си да се облече отново, хвана треперещите й от напрежение пръсти и я подкани да върже отново колана си. Обърна се отново към Цепион.

— Веднага да напуснеш дома ми — заповяда му той, без да променя леденото си изражение.

— Жена ми е моя собственост — напомни му Цепион. — Като неин съпруг съм упълномощен да се отнасям с нея, както сметна за необходимо. Ако пожелая, мога дори да я убия.

— Жена ти е преди всичко моя сестра, а аз няма да позволя някой да издевателства върху един Ливий Друз, също както сам никога не бих издевателствал над животните във фермата си. Махай се от къщата ми!

— Ако ще се махам, ще се махаме двамата с нея — упорстваше Цепион.

— Тя ще остане при мен. А сега си върви, биячо на жени!

Изведнъж зад гърбовете им се разнесе нечий пронизителен писък.

— Тя го заслужава! Тя го заслужава! — Отнякъде се бе появила малката Сервилия, която сега се завтече към баща си и предано го погледна. — Не я бий, татко! Убий я!

— Я се връщай в детската стая — рече отегчено Друз.

Но племенницата му се хвана за ръката на Цепион и както бе застанала разкрачена, предизвикателно го стрелна с искрящите си очички.

— Тя заслужава да умре! — крещеше детето. — Аз знам защо й харесваше в Тускулум! Аз знам какво правеше всъщност в Тускулум! Аз знам и защо детето й се роди червенокосо!

Изведнъж баща й се отскубна като опарен от ръката й. В погледа му заблестя неочаквано просветление.

— Какво искаш да кажеш, Сервилия? — раздруса я той грубо за рамото. — Хайде, момиче, говори каквото знаеш!

— Тя си имаше любовник, аз много добре знам какво значи любовник! — оголи заканително зъбки Сервилия. — Майка ми си имаше любовник. Червенокос! Срещаха се всяка сутрин в една къща в имението му. Знам, защото съм я следила. Виждала съм ги какви ги вършат на леглото му! И знам, че мъжът се казва Марк Порций Катон Салониан и че прадядо му е бил роб! Това го научих от леля Сервилия! — Малката отново се обърна към Цепион. С колкото злоба и омраза гледаше допреди малко майка си Ливия, с толкова обич и преданост сега се опитваше да погълне всеки жест на любимия си баща. — Татко, ако не искаш да я убиеш, защо не я оставиш тук! Тя не те заслужава! Изобщо не си струва! В крайна сметка коя е тя? Някаква си плебейка, докато ние с теб сме истински патриции! Ако сега я изоставиш, обещавам ти, че аз ще се грижа за теб!

Друз и Цепион се бяха вкаменили от удивление, докато неочаквано Ливия Друза си възвърна разсъдъка. Набързо завърза колана на дрехата си и се наведе към дъщеря си.

— Малка моя, нещата изобщо не са такива, каквито си мислиш — рече тя нежно и понечи да погали дъщеря си по бузата.

Но Сервилия я удари с все сила през пръстите и се долепи още по-плътно до баща си.

— Знам много добре, че са точно така, както си ги мисля! И няма защо ти да ми обясняваш! Ти сложи петно върху нашето име… върху името на баща ми! И заслужаваш да умреш! А момчето не е от баща ми!

— Малкият Квинт е от баща ти — отрече Ливия Друза. — Той е твой брат.

— Не, той е син на червенокосия и е жалък роб по произход! — Сервилия се хвана за туниката на Цепион. — Татко, моля те, отведи ме оттук!

Вместо отговор обаче Цепион я сграбчи за врата и я блъсна толкова грубо, че тя падна на пода.

— Какъв глупак съм бил — промърмори той. — Момичето е право, заслужаваш да умреш. Жалко, че не използвах колана си по-често.

В следващия миг той напусна стаята, стиснал заканително юмруци, а детето му, обляно в сълзи, се втурна подире му и напразно го молеше да го изчака.

Друз остана насаме със сестра си.

Усещаше, че краката му не го държат; едва стигна до стола си и уморено се отпусна. Ливия Друза! Кръв от неговата кръв, плът от неговата плът! Единствената му сестра! Уличена в изневяра! И все пак, именно след този потресаващ разговор той си даваше сметка колко много значи Ливия за него. И какъв непоносим живот е трябвало тя да води толкова дълги години единствено заради него самия.

— Всичко е по моя вина — заключи най-накрая той и устните му нервно затрепериха.

Сестра му седна на кушетката встрани от писалището.

— Нищо подобно, виновна съм си само аз.

— Истина ли е? Имаш ли си любовник?

— Имах си, Марк Ливий. Пръв и единствен. Откакто съм се върнала от Тускулум, нито съм го виждала, нито съм получавала вест от него.

— Но не той е бил причината Цепион да те бие.

— Не.

— Защо тогава?

— Откакто се запознах с Марк Порций, не можех повече да се правя на любяща съпруга — обясни Ливия Друза. — Безразличието, с което се отнасях към Цепион, го подлудяваше, затова започна да ме бие. А по-късно откри, че това просто му доставя удоволствие.

За миг на Друз му призля и той се уплаши, да не би да повърне от погнуса. Но сетне вдигна безпомощно ръце.

— Богове, в какъв свят живеем ние! — възкликна той. — Много зло ти причиних, Ливия Друза.

Сестра му се премести от кушетката на стола за клиентите.

— Ти винаги си действал според разбиранията си, Марк Ливий — успокои го тя. — Трябва да ми вярваш, Марк Ливий, вече от години не ти се сърдя за нищо. Толкова добрини си сторил за мен, че не можех да не те обикна — теб и Сервилия Цепионида.

— Жена ми! — сети се най-после Друз. — Като си представя как всичко това може да й се отрази.

— Трябва да се постараем да научи възможно най-малко — съгласи се Ливия. — Тъкмо е забременяла, не можем да си позволим да я тревожим излишно.

Друз вече беше скочил на крака.

— Ти стой тук — заръча той на сестра си и хукна към вратата. — Искам да се уверя дали брат й вече не е отишъл да й разкаже всичко. Пийни си вино, аз ще се върна веднага.

Но Цепион дори не бе помислил за сестра си. Щом напусна кабинета на Друз, първата му работа бе да се прибере в покоите си, без да обръща внимание на дъщеря си, която плачеше и напразно се опитваше да се улови за дрехата му. Най-накрая се видя принуден да я удари и да я заключи в спалнята си. Там я намери Друз малко по-късно, обляна в сълзи.

Робите бяха извикани обратно на етажа, Друз вдигна племенницата си от земята и я изведе на двора,