Венец от трева (Част II: Разривът)

няма!

Друз се обърна към деветте си колеги трибуни, които го бяха последвали на рострата; никой от тях не можеше да гледа с добро око на Цепионовата провокация, независимо от собственото си несъгласие с предложенията на Друз. Вярно, Цепион беше свикал трибутните комиции, не плебейското събрание, но го бе направил, преди Сената да прекрати заседанието си, а освен това по най-просташки начин бе отнел изконната територия на всеки себеуважаващ се народен трибун. Дори Миниций скърцаше със зъби от недоволство.

— Смятам да сложа край на този фарс — захапа устни Друз. — Вие всички с мен ли сте?

— С теб сме — увери го Сауфей, който беше негов човек.

Друз се изправи отпред на рострата.

— Събранието е свикано незаконно и аз налагам своето вето върху продължаването му!

— Разкарай се от събранието ми, предателю! — ревна в лицето му Цепион.

Но той не му обърна внимание.

— Вървете си по домовете, граждани на Рим! Току-що наложих своето вето над това събрание, което е напълно незаконно! Сенатът още не е разпуснат!

— Предател! Граждани на Рим, ще се оставите ли да ви заповядва човек, който иска да ви лиши от най-скъпоценната ви собственост? — не се отказваше противникът му.

Друз вече губеше търпение.

— Колеги трибуни, арестувайте този нещастник! — даде той знак на Сауфей.

Деветте трибуни оградиха Цепион и с лекота го свалиха от рострата; Филип, който наблюдаваше събитията от дъното на Кладенеца, изведнъж се сети за някаква важна работа и побърза да си тръгне от Форума.

— Достатъчно, Квинт Сервилий Цепион! — извика Друз, така че въпреки врявата всички на Форума да го чуят. — Аз съм народен трибун, а ти си позволи да ми пречиш в изпълнението на задълженията ми! Вземи си бележка, докато е време, втори път няма да те предупреждавам. Или ще напуснеш Форума веднага, или ще наредя да те хвърлят от Тарпейската скала.

Кладенецът на комициите си оставаше негова територия, а по погледа му Цепион разбра, че бившият му зет не се шегува; възраждаше се вековната вражда между патриции и плебеи и ако Друз наистина наредеше на колегите си да хвърлят Цепион от Тарпейската скала, те щяха да го сторят без колебание.

— Не си мисли, че си победил! — закани се той, щом го пуснаха да си върви, и се завтече да настигне Филип.

— Започвам да се чудя — сподели Друз пред Сауфей, докато двамата гледаха отдалечаващия се Цепион, — дали на Филип вече не му е дотегнало от гост като Цепион?

— На мен вече ми е дотегнало и от двамата — въздъхна тежко той. — Предполагам, разбираш, Марк Ливий, че ако Сенатът бе продължил заседанието си, щеше да гласува в твоя полза?

— Разбира се, че щеше. Защо иначе Филип щеше да разиграва такива трагикомични сцени? Голям актьор, пусто опустяло! — рече Друз и се засмя. — Да си съблече тогата… какво ли ще следва?

— Не си ли разочарован?

— Много. Но няма да позволя да ме спрат. Не и докато съм жив.

Сенатът възобнови работата си на септемврийските иди. Денят беше празничен и народното събрание по принцип не можеше да бъде свикано. Цепион не можеше да напусне заседанието.

Секст Цезар изглеждаше напълно изтощен от случилото се през последните две седмици, тежкото му дишане се чуваше в цялата зала, въпреки това изпълни всички задължителни церемонии, след които лично се обърна към сенаторите:

— Отсега нататък няма да остана безучастен към нито едно нарушение на правилника — заяви той така, че всички да възприемат думите му напълно сериозно. — А като се има предвид фактът, че източник на постоянните безредици са хора, седящи до мен на подиума на магистратите, иде ми да потъна в земята от срам. Луций Марций и Квинт Сервилий Цепион, отсега нататък ще се държите така, както повеляват ръководните постове, които заемате. Нека знаете, че в моите очи и двамата се държите по най-позорния начин, по който мога да си представя! Ако и занапред продължите да вършите беззакония и да светотатствате, ще пратя фасциите обратно в храма на Венеа Либитина и ще поискам народът преждевременно да ни избере заместници. — След което кимна на Филип. — Имаш думата, Луций Марций. Но нека те предупредя: поведението ти ми дотегна! Също както и на Принцепс Сенатус.

— Не ти благодаря, Секст Юлий, също както не благодаря на Принцепс Сенатус и на всички останали тук присъстващи, които са си сложили маските на големи патриоти — заяви нагло Филип, сякаш нищо не му бяха казали. — Как може човек да се представя за патриот, когато иска да подари на чужди хора римското гражданство? Не може хем да си патриот, хем да изменяш на родината си! Римското гражданство е за римляните. То не трябва да се дава на никого, който не е кръвно свързан с Рим или не си го е заслужил по законен път. Ние сме деца на Квирин, италийците не са. Само това е, което искам да кажа, първи консуле.

— Напротив, има още много за казване! — възрази му Друз? — Това, че сме деца на Квирин, никой не може да го отрече. И все пак Квирин не е римски бог! Той е бог на сабините, затова и обитава Квиринала, където навремето се е издигал сабински град. С други думи, Луций. Марций, Квирин е италийски бог! Ромул се е отдал под закрилата му и го е направил римски. Но Квирин принадлежи не по-малко на останалите италийски народи. Как ще предаваме Рим, когато искаме да го направим по-могъщ от всякога? Защото тъкмо това ще постигнем, ако разпространим римското гражданство из цяла Италия. Рим ще бъде Италия и това ще го направи всемогъщ; Италия ще бъде Рим и това ще я направи всемогъща. Онова, което като наследници на Ромул притежаваме до ден-днешен, ще си остане наше за вечни времена. Но не гражданството ни даде Ромул! Иначе щяхме ли ние да го раздаваме толкова щедро на хора, които не са деца на Ромул, на хора, които са дошли от другаде, не от Рим. Ако всички римляни трябва да са родени между седемте хълма, тогава какво търси в нашата августейша институция човек като Квинт Варий Серв Хибрида Сукронензис? Прави ми впечатление, Квинт Сервилий, че когато споменавате имената на неистинските римляни в Сената, него вечно го пропускате! Квинт Варий може да е всичко друго, но не и римлянин по рождение. До двайсетгодишна възраст той не само не е стъпвал в Рим, но дори не е имало с кого да говори на латински! И все пак, ето го — по волята на Квирин той седи сега сред римските сенатори, нищо че в своя говор, в своя начин на мислене, в своя поглед към нещата стои много по-далеч от нас, римляните, отколкото който и да е италиец! Ако наистина се вслушаме в думите на Луций Марций, ако наистина ограничим римското гражданство единствено до онези, които докажат, че родът им води началото си от Рим, то тогава първият, който ще трябва да напусне Сената, е Квинт Варий Север Хибрида Сукронензис! Той е чужденец!

Това, разбира се, принуди Варий здравата да почне да псува от мястото си, нищо че в качеството си на педарий нямаше право на глас.

Секст Цезар пое колкото въздух можеше с болните си гърди и призова към тишина, каквато мигновено се установи.

— Марк Емилий, Принцепс Сенатус, виждам, че искаш да говориш. Имаш думата.

Скавър беше много ядосан.

— Няма да позволя Сенатът да се превърне в пазарище само защото по божие наказание на столовете на висшите магистрати са се настанили хора, които не заслужават дори да бършат помията от улиците на Субура. Нека не споменавам дали всички сенатори наистина заслужават да бъдат такива! Това, което искам да ви кажа, е, че ако искаме Сенатът да оцелее — а оттам да оцелее самият Рим, — ще трябва да се отнасяме към съседите си италийци по същия либерален начин, по който се отнасяме и с неколцина от тук присъстващите.

Но Филип веднага стана на крака.

— Секст Юлий, когато даваше думата на Принцепс Сенатус, ти не пожела да забележиш, че и аз я исках. Като консул имам правото да говоря преди него.

Секст Цезар примигна от учудване.

— Нали от собствената ти уста чух как нямаш какво повече да кажеш, Луций Марций… Но ако толкова настояваш.