Венец от трева (Част II: Разривът)

— Настоявам.

— Тогава бъди така любезен да ни кажеш всичко, което искаш да ни кажеш. Имаш ли нещо против втория консул да говори преди теб, Принцепс Сенатус?

— Не естествено — примири се Скавър и невъзмутимо седна на мястото си.

— Предлагам — подчерта всяка сричка поотделно Филип — Сенатът да отхвърли като неприемливи всеки един от законите, които Марк Ливий Друз е прокарал досега. Никой от тях не е бил приет по закона.

— Абсолютни глупости! — възмути се Скавър. — Никога в историята на Сената не се е случвало друг народен трибун да отдаде такова внимание на законодателните процедури, както това стори Марк Ливий Друз!

— И все пак законите си остават незаконно приети — държеше на своето Филип, който заради подутия си нос се задъхваше, а с едната си ръка постоянно опипваше удареното място. — Самите богове дадоха воля на своето несъгласие.

— Всяко едно от заседанията, които съм свикал, беше одобрено от боговете.

— Напротив, всяко от тях е било възприето като светотатство, както добре личи от събитията, случили се през последните десет месеца на територията на цяла Италия — съобщи на всеослушание Филип. — Научавам, че целият полуостров е изпитал под една или друга форма гнева на боговете!

— Ама наистина, Луций Марций, прекаляваш! Та кога ли Италия не е изпитвала гнева на боговете — обади се отегчено Скавър.

— Никога в такава степен! — заяви той. — Настоявам Сенатът още днес да препоръча на народното събрание да анулира всички закони на Марк Ливий Друз на основание проявите на божествен гняв. Секст Юлий, държа Сенатът още сега да гласува.

Скавър и Марий се загледаха намръщено. И двамата усещаха, че се готви нещо, но не можеха да си обяснят какво точно. Това, че Филип нямаше да постигне своето, беше сигурно. Тогава защо държеше непременно да се премине към гласуване?

Сенатът се раздели на две. Огромното мнозинство беше против предложението на Филип, който така се разбесня и разкрещя, че слюнка хвърчеше от устата му. Градският претор Квинт Помпей Руф, който седеше най-близо до него на подиума, чак се скри под тогата си да не го наплюе.

— Алчни неблагодарници! Достолепни тъпаци! Овце! Гадини! Боклуци! Кълцани мръвки! Гъсеници! Педерасти! Фелатори! Изнасилвачи на малки момиченца! Мърши! Извор на пороци! — това бяха само част от определенията, които Филип даде на колегите си.

Секст Цезар му остави достатъчно време да излее яда си, сетне даде знак на главния ликтор, който започна да блъска с пръчките си по пода, докато не загърмя цялата зала над главата му.

— Достатъчно! — извика Цезар. — Седни на мястото си и си затвори устата, Луций Марций, преди да съм наредил да те изхвърлят!

Филип седна, преви гърди в знак на пълно изтощение и отчаяние.

— Светотатство! — сложи точка той на словоизлиянията си, но така, че всички добре да го чуят. След което се умълча.

— Какви ли ги замисля? — подшушна Скавър на ухото на Марий.

— Нямам представа — измърмори той. — Би ми се искало обаче да разбера!

Следващият, който стана, бе Крас Оратор.

— Мога ли да говоря, Секст Юлий?

— Имаш думата, Луций Лициний.

— Нямам намерение да ви занимавам с италийците, нито с гражданството, което така много ценим, още по-малко със законите на Марк Ливий — започна импровизираната си реч Крас Оратор, който можеше да спечели всички с медения си глас. — Бих искал да поговоря за службата на римския консул и нека, преди да кажа какво мисля за тази служба, споделя някои наблюдения; а именно, че никога през дългите години, които съм прекарал в този Сенат, не съм бил свидетел как консулското звание може да бъде до такава степен принизено — да, принизено, — както успя да го принизи през последните няколко дни Луций Марций Филип. Никой досега не е посмял да се отнесе толкова безотговорно със службата си — а консулският пост е най-висшият в римското управление, — колкото Луций Марций Филип. И затова мисля, че не би било редно човек като него да продължи да заема подобна почетна длъжност. И все пак, щом човек е бил издигнат на управленски пост по волята на народа, то той има право да не се съобразява с нищо друго, освен със собствения си интелект и добро възпитание, без да забравяме, разбира се, дълговековния опит на предците ни в защитата на римските мос майорум.

Да бъдеш избран за римски консул, означава да се издигнеш в самите крака на боговете, да стоиш по- високо от всеки земен монарх. Защото консулската служба се поверява безвъзмездно, а заемащият я не управлява нито със сила, нито чрез възнаграждения за послушните. В продължение на една година консулът стои над всичко и всекиго. Империумът му надвишава този на всеки провинциален управител. Консулът е главнокомандващ на римската армия, той стои начело на управлението, на хазната, той трябва да ръководи всяко начинание, предприето в името на римската република! Дали е патриций, дали е нов човек, дали е баснословно богат, или е по-скоро беден, консулът е по-важен от всеки друг римлянин. Един-единствен човек може да се сравнява с него — другият консул. Затова и имената на двамата се записват едно до друго в консулските фасти, където да блестят до края на света.

Аз съм имал случай да бъда консул. Навярно поне трийсет души от тук седящите на свой ред са били консули, неколцина от тях са били и цензори. Бих искал да ги попитам как се чувстват в миг като днешния… Как се чувствахте, господа бивши консули, докато слушахте словоизлиянията на Луций Марций Филип през целия този месец? Не се ли чувствате омърсени, унизени, опозорени? Смятате ли за редно този човек, заел кажи-речи случайно консулския пост, да продължи и занапред да хвърля мръсотия, без да му се държи сметка за това? Не, нали? Чудесно! Защото и аз не смятам!

Крас Оратор отмести очи от предните редици на сенаторските трибуни, за да хвърли убийствен поглед на Филип, седнал на мястото си в средата на залата.

— Луций Марций Филип, ти си най-лошият консул, който е бил избиран! Ако сега бях на мястото на Секст Юлий, не виждам откъде бих намерил неговото търпение да не те изхвърля от тази зала! Как не те е срам да вървиш по улиците на нашия любим град, придружен от дванайсетте си ликтори, и да се наричаш консул? Ти не си никакъв консул! Не заслужаваш дори обувките на римските консули да лижеш. Ще си позволя да използвам израза на Принцепс Сенатус и да повторя вместо него, че човек като теб не заслужава дори да чисти помията по улиците! Вместо да бъдеш пример за подражание в очите на по- младите си колеги тук, в Сената, на съгражданите си на Форума, ти се държиш като последния демагог, който някога е дръзнал да говори от рострата, като най-пощръклелия оратор, който е имал смелостта да храчи в лицето на народа! Как смееш да използваш заемания пост, за да сипеш хули и обиди по адрес на членовете на този Сенат? Как смееш да твърдиш, че други са действали противозаконно? — Крас го посочи с пръст и като си пое дълбоко дъх, заключи:

— Твърде дълго се примирявах с напаст като теб, Луций Марций Филип! Или ще се научиш да се държиш, както подобава на един консул, или отсега нататък ще си седиш вкъщи!

Щом Крас Оратор се върна на мястото си, цялата зала гръмна от аплодисменти; Филип бе забил поглед в земята, така че никой да не вижда лицето му, а Цепион се опитваше с поглед да изпепели оратора.

Секст Цезар многозначително се покашля.

— Благодаря ти, Луций Лициний, че напомни на мен и на всички останали, на които предстои да заемат поста ми, какво означава да си консул. Надявам се и Луций Марций да си е взел бележка от словата ти. И понеже разбирам, че при настоящата атмосфера никой от нас не би бил способен да се държи нормално, разпускам днешното заседание. Нека Сенатът се събере отново след осем дни. Намираме се и разгара на римските игри и аз поне съм на мнение, че е редно да измислим друг начин за отдаване почит към Рим и основателя му Ромул от този да се засипваме с ругатни и недостойни приказки под покрива на Курия Хостилия. Приятна почивка, назначени отци, и гледайте добре да се забавлявате.

Скавър Принцепс Сенатус, Друз, Крас Оратор, Сцевола, Антоний Оратор и Квинт Помпей Руф се насочиха към къщата на Гай Марий да пийнат чаша вино и да обсъдят случилото се през деня.

— Е, Луций Лициний, здраво натри и без това смачкания нос на Филип! — радваше се като дете Скавър, докато жадно пиеше виното си.