Венец от трева (Част II: Разривът)

си да си вървят по домовете.

Тъкмо в този момент на един разочарован италиец, който беше клиент на Гай Марий, до такава степен му причерня пред очите, че без да обръща внимание на никого, дори на апатичните ликтори, застана право пред консула и с добре премерен удар му разби носа. Преди дори да са го запомнили как изглежда, той се шмугна обратно в множеството и изчезна, докато Филип се опитваше да спре рукналата кръв, която бе оплискала снежнобялата му тога.

— Така ти се пада — усмихна се доволно Друз и се обърна на другата страна.

— Добре сторено, Марк Ливий — похвали го Скавър, който бе наблюдавал зрелището от стълбите пред Сената. — Сега накъде?

— Отново към Сената.

Когато на седмия ден от септември Друз отново се яви да говори в Сената, за негова голяма изненада беше посрещнат далеч по-дружелюбно; сподвижниците му бивши консули бяха сторили, каквото могат, и сенаторите бяха повече настроени да слушат от миналия път.

— Това, което римският Сенат и народ трябва да проумее — започна той твърдо, — е, че колкото по-дълго време отказваме да дадем римско гражданство на народите в Италия, толкова повече увеличаваме шансовете си да влезем в открита война с тях. Повярвайте ми, това го казвам напълно отговорно. И понеже предполагам, че мнозина от вас биха се изсмели над воинските качества на съседите ни, нека ви напомня, че всички те в продължение на четиристотин години са се сражавали рамо до рамо с нас, разбира се, когато не сме воювали помежду си. Те добре знаят какво означава Рим да воюва, но също така добре знаят как воюва Рим и от много време насам са се научили да воюват като него. В миналото на Рим му се е налагало да впрегне всички свои сили, за да се справи със съпротивата на един или два от италийските народи — нима някой от вас е забравил за Каудинските теснини1? При това тогава воювахме единствено със самнитите. Преди Араузио най-тежките поражения, които римските легиони са претърпявали, са били тъкмо от самнитите. Питам ви, ако днес същите тези самнити се съюзят с останалите италийски народи и излязат против нас, дали Рим ще може да ги победи?

Отново сякаш вятърът влезе в залата да развее белите тоги на сенаторите, които неспокойно потрепериха от въображаемия хлад. Друз се умълча да чуе сподавените въздишки, които се разнесоха по редовете от двете му страни.

— Знам, голямата част от вас не вярват, че война с Италия е възможна. И то най-малко по две причини. Първата: защото не вярвате, че италийските съюзници могат да намерят достатъчно сериозна причина да се обединят помежду си срещу общия враг. Втората: защото не вярвате, че който и да е от съседните ни народи е готов за война. Дори сред онези, които открито ме подкрепят, има такива, които не могат да си представят, че италийските ни съюзници са готови за война. Всъщност по-правилно ще се изразя, ако кажа, че никой от поддръжниците ми в тази зала не може да си представи една действително въоръжена Италия. Откъде ще намерят италийците оръжие? — чувам ги да питат. Откъде ще намерят екипировка, откъде ще съберат войници? Но аз ви казвам, че те вече са ги намерили! Италия е готова за война, само чака да й се предостави повод да я започне. Ако ние не дадем на италийците гражданство, те ще ни унищожат.

Друз замълча и разпери лице в красноречив жест.

— Дълбоко съм убеден, че всеки от вас, римски сенатори, би нарекъл подобна война гражданска. Да, гражданска, защото ще представлява сблъсък между братя. Сблъсък, който ще се води на нашата земя — същата земя, която и италийците смятат за своя. С какво ще оправдаем пред потомците си тази война, която ще ни разори, ще ги лиши от наследството, което иначе биха получили? Нима ще им прозвучат убедително доводите, които ми представяте, за да ме оборите? В гражданските войни победители няма. И плячка няма. Няма и пленници, които бихме могли да продадем в робство. Чуйте какво ви казвам и се замислете над него с цялата сериозност, която въпросът изисква. Никой не ни пита как чувстваме нещата, на какви принципи трябва да се подчиним, за да ги приемем или не. Това, което се опитвам да направя, е да спася Рим от назряващата гражданска война.

Този път като че ли Сенатът наистина се заслуша. Или поне така му се искаше на Друз. Дори Филип, който не криеше яда си и постоянно си мърмореше под носа, не посмя да прекъсне противника си. И което беше още по-многозначително — дори иначе словоохотливият Цепион мълчеше. Освен ако това не беше някаква нова тактика, възприета от двамата през шестте дни между двете заседания; или пък елементарна предпазливост от страна на претора, който не искаше на свой ред да си отиде с подут нос.

Щом Друз свърши с речта си, в негова подкрепа последователно се изказаха Скавър, Крас Оратор, Антоний Оратор и Сцевола. Те също бяха изслушани внимателно от колегите си.

Но когато думата беше взета от Гай Марий, в залата настанаха същите вълнения като предния път. Друз вече предчувстваше победата си, когато се разбра какъв е бил планът на Филип и Цепион.

Вторият консул като по сигнал скочи на крака и закрещя като обезумял:

— Достатъчно! Достатъчно! Кой си ти, Марк Ливий Друз, който имаш наглостта да водиш към срама и позора най-достойните, най-уважаваните хора сред нас. Това, че италиецът Марий е на твоя страна, е напълно разбираемо, но да повлечеш след себе си самия Принцепс Сенатус. Какво трябваше да чуят ушите ми днес! Дали това, което влезе в тях, беше изречено наистина от устата на най-достойните сенатори в Рим?

— Питай се по-скоро какво е трябвало да помирише носът ти! — подвикна му заядливо Антоний Оратор. — Дали вонята, която цял живот е влизала в него, наистина се е носела от собственика му?

— Мълчи ти, италийски любовнико! — сряза го консулът. — Затваряй си устата, да не стане нещо с усмърдялата ти се на италийка главица!

И понеже последното явно бе намек за онази част от мъжката анатомия, която не бе прието да се споменава в Сената, Антоний Оратор реши, че няма какво повече да чака и заплашително се надигна от стола си. Все пак Марий и Крас Оратор, които седяха от двете му страни, бяха достатъчно бързи да го задържат, преди да е счупил главата на Филип.

— Този път мене ще слушате! — ревеше с цяло гърло Филип. — Събудете се, овчи глави, колко още ще търпите подобни мръсотии! Война ли? Че за каква война говорите? Италийците нямат нито оръжие, нито войници, за да воюват! Та те и срещу едно стадо овци не могат да излязат, дори това да сте самите вие!

Откакто бе превърнал заседанието в поредното цирково представление на Сената, и Секст Цезар, и Скавър напразно се опитваха да възстановят реда; най-накрая първият консул кимна към ликторите, които отново бе повикал за всеки случай в залата. Преди обаче те да се доближат до Филип, застанал в самия център на Курията, той демонстративно съблече консулската си тога и я захвърли в краката на Скавър.

— Дръж я, Скавре, предателю! Дръжте я всички, подарявам ви я! Аз отивам в истинския Рим да потърся истинските му управници!

— Също и аз — подкрепи го Цепион и също напусна подиума на магистратите. — Отивам в Кладенеца на комициите да свикам народното събрание!

В Сената отново настъпи пълен хаос, като огромната част от по-незначителните сенатори се защураха като мухи без глави, докато Скавър и Секст Цезар напразно призоваваха към спокойствие, а повечето от онези на предните редове хукнаха подир Филип и Цепион.

В долния край на Форум Романум се бяха насъбрали доста зяпачи, които чакаха с нетърпение да разберат какво е измъдрил Сенатът по този тъй интересен въпрос. Цепион се запъти право към рострата, откъдето обяви, че свиква трибутните комиции, без да се занимава с формалностите, още по-малко с факта, че Сенатът още е в заседание, което по принцип не позволява да се свикват народното или плебейското събрание. Той се впусна в ожесточени нападки по адрес на Друз, който бе дошъл лично да го изслуша от рострата.

— Погледнете го само, предателя! — размахваше ръце Цепион. — Знаете ли какво си е наумил? Да даде пълно римско гражданство на всички мръсни италийци на полуострова. Само да му позволим и всеки прояден от бълхите самнитски овчар, всеки умствено недоразвит пицентинец, всеки смърдящ разбойник от Лукания и Брутиум ще стане римски гражданин! А пък идиотският ни Сенат дотам е стигнал в идиотията си, че още малко и ще гласува пълната си подкрепа на този предател! Но аз няма да го позволя,