Венец от трева (Част II: Разривът)

твърдина, кацнала в полите на Централните Апенини, обкръжена с високи стени и с постоянен достъп до вода, което я правеше най-привлекателна. Крепостта се наричаше Корфиниум и се намираше на Валериевия път при устието на река Атерн. Държаха я пелигните, които почти си я оспорваха с маруцините.

Съветът в Корфиниум се проведе осем дни след смъртта на Друз. Присъстваха водачите на осем от италийските племена, придружени от множество последователи — марси, самнити, маруцини, вестини, пелигни, френтани, пиценци и хирпини. Всички до един бяха възбудени и решени на велики дела.

— Отговорът е един: война — заяви Мутил пред съвета почти веднага, щом се започна работа. — Трябва да воюваме, братя италийци, това е единственото, което ни остава! Рим продължава да ни отказва достойнството, което заслужаваме, продължава да си затваря очите пред всички благодеяния, които му сторихме. Но ние ще създадем своя независима държава, който не ще има повече нищо общо нито с Рим, нито с римския народ. Вместо това ще премахнем всички римски и латински колонии, основани в пределите на земите, и ще изковем сами бъдещата си съдба — със собствени сили и собствени средства!

Подобна войнствена декларация не можеше да бъде посрещната другояче, освен с бурни овации и тропане с крака. Мутил беше като пиян, докато Силон си повтаряше, че това е добро начало за славното им дело. Първият се опияняваше от омразата си към римляните, вторият се опитваше да се раздели с всякаква мисъл за помирение с Рим.

— Нека не плащаме повече данъци на римляните! Да не пращаме повече войници! Да не им даваме повече земите си! Да не подлагаме голите си гърбове на камшика им! Да не се оставяме да ни заробват за дългове! Да не се кланяме повече на нищо римско! — крещеше обезумял Мутил. — Отсега нататък ние ще бъдем самостоятелна сила! Ние ще заместим Рим! Защото, приятели, на Рим му е писано в най-скоро време да изчезне сред ужасни пламъци!

Понеже в цял Корфиниум не се бе намерила нито една зала или що-годе просторно помещение, което да побере всички присъстващи, събранието се провеждаше на градския пазар. Самнитът имаше за публика около две хиляди души луди глави, които ентусиазирано подеха втората част от речта му и мощните им възгласи се разнесоха из цялата долина, плашейки птиците и всявайки недоумение у местните жители.

„Цялата работа свършихме за две минути — мислеше си Силон, докато слушаше виковете на събратята си. — Най-важните решения вече ги взехме.“

И все пак оставаха много други, които тепърва трябваше да се обсъдят. Най-напред — как щеше да се казва новата държава.

— Италия! — предложи Мутил.

Италия вече си имаше столица — Корфиниум, но на него му трябваше ново име…

— Италика! — предложи пак Мутил.

Оставаше да се разберат кой ще ги управлява.

— Ще създадем съвет от петстотин души, избрани по равно от всички народи, които се присъединят към Италия — на свой ред взе думата Силон с пълното одобрение на Мутил. Ако Мутил беше душата на бъдеща Италия, то Силон беше нейният мозък. — Гражданските ни закони, също както и самата конституция на държавата ни ще бъдат изготвени и приведени в действие от този италийски съвет, който ще заседава постоянно тук, в новата столица на Италия. Но както всички добре разбирате, за да можем да придадем плът на нашата Италия, първо ще трябва да победим Рим на бойното поле. Ето защо, докато войната не бъде спечелена напълно — а че ще я спечелим, не ще и съмнение, — Италия ще се управлява от вътрешен, или по-добре военен съвет, състоящ се от дванайсет претори и двама консули. Названията са римски, признавам, но ще свършат работа, още повече че лесно се помнят. Военният съвет ще действа единствено със знанието и съгласието на италийския съвет. Негово главно задължение ще бъде да организира войната срещу Рим.

— Но кой римлянин ще ни повярва? — на свой ред се провикна Тит Лафрений, предводител на вестините. — С какво разполагаме? С две имена. Това е всичко, което можем да предложим в замяна на Рим. Името на една несъществуваща държава и новото название на един стар град!

— Рим ще ни повярва — възрази му без капка колебание Силон, — когато започнем да сечем собствени монети и поканим архитекти да проектират новия център на столицата ни! От едната страна на новите монети ще бъдат изобразени осем въоръжени мъже — в чест на осемте народа, представени на това паметно събрание, — готови да заколят жертвеното прасе Рим. От другата страна ще гледа ликът на новата богиня в италийския пантеон — самата Италия! За животно — символ ще изберем самнитския бик. За бог — покровител — Либер Патер, Бащата на свободата, който ще води пантера на каишка като символ за опитомяването на пантерата Рим! До една година нашата нова столица Италика ще има своя форум, не по- малък от този в Рим; ще има своя храм на богинята Италия, по-внушителен от дома на Церера в Рим, ще има и своя храм на Юпитер Италийски, пред който светилището на Юпитер Оптимус Максимус в Рим ще изглежда като кучешка колибка! В най-скоро време римляните ще се убедят, че повече нищо не им дължим!

Отново избухнаха аплодисменти; Силон млъкна на трибуната, усмихваше се предизвикателно на невидимите римляни и чакаше шумът да утихне.

— Рим ще разбере, че ние сме едно цяло! — провикна се той. — Това е клетвата, която полагам сега пред вас и пред всички граждани на свободна Италия! Нека знаят враговете ни, че няма да пожалим нито думи, нито сили, нито храна, нито пари, нито хора в името на победата! В цялата военна история няма да има друг случай, когато всички съюзници да са се сражавали срещу общия враг в такива стегнати редици като нашите. В цяла Италия смелите и горди мъже чакат с оръжие в нозете да бъдат призовани на бой! За броени дни можем да вдигнем на крак не по-малко от сто хиляди души войници, а ако потрябва, техният брой дори ще се увеличи! — Замълча и дръзко се изсмя по адрес на враговете си. — До две години, братя италийци, римляните ще са тези, които със сълзи на очи ще ни молят да им дадем италийско гражданство!

И понеже каузата беше колкото справедлива, толкова и обща за всички присъстващи, понеже цяла Италия бе чакала с десетилетия мига, в който да я защити, в този паметен ден на никого дори не му хрумна да спори за властта, да води подмолна борба със съратниците си за почести и пълномощия; след броени часове съветът на петстотинте вече се беше събрал, за да мисли над бъдещите граждански закони, докато вътрешният съвет обсъждаше как да се води войната срещу Рим.

Членовете на този вътрешен съвет бяха избрани по гръцки маниер с вдигане на ръце. Предвидливо сред преторите бяха избрани и представители на луканите и венузините, които засега отсъстваха, но за които никой не се съмняваше, че всеки момент ще се присъединят към останалите.

Двамата консули бяха самнитът Гай Папий Мутил и марсът Квинт Попедий Силон. Сред преторите личаха имената на Херий Азиний от племето на маруцините, на Публий Ветий Скатон — от марсите, на Публий Презентей — от пелигните, на Гай Видацилий — от пиценците, на Марий Егнаций — от самнитите, на Тит Лафрений — от вестилите, на Тит Херений — отново от пиценците, на Гай Понтидий — от френтаните, на Луций Афраний — от венузините и на Марк Лампоний — от луканите.

Веднага щом бе попълнен съставът му, военният съвет се събра в скромната зала за делови срещи, с която разполагаше в момента Корфиниум — Италика — и се захвана с належащата работа.

— Трябва да включим в редиците си етруските и умбрите — рече Мутил. — Ако те не се присъединят към нас, няма да можем да блокираме Рим от север. А ако не успеем да прекъснем връзките му със север, то той ще продължи да разчита на помощ и суровини от Галия.

— И етруските, и умбрите са странни люде — сподели марсът Скатон. — Наивниците никога не са гледали на себе си като на италийци, нищо че Рим се е отнасял с тях по същия начин, както с нас!

— И все пак те дръзнаха публично да протестират срещу раздаването на агер публикус напомни му Херий Азиний. — Нима това не е признак, че биха застанали на наша страна?

— По-скоро е признак, че няма да го сторят — поклати глава Силон. — От всички жители на полуострова жителите на Етрурия живеят в най-близки връзки с Рим, докато умбрите във всичко са се научили сляпо да ги следват. Питам ви сега, познавате ли лично поне един по-известен жител, на която и да е от двете области? Никого! Виновни са Апенините, които открай време са пречели на контактите им с източните краища на полуострова. На север етруските граничат с Италийска Галия, на юг — с Рим и Лациум. Всичко, което отглеждат или произвеждат, го продават на римляните — не на съседите оттатък планината.