Венец от трева (Част II: Разривът)

Трябва да настъпим още сега!

Но никой не искаше да настъпва и положението си оставаше все същото.

В крайна сметка първите прояви на движения се забелязаха у самнитите. Нито от римска, нито от италийска страна бяха погледнали на трагедията в Аскулум Пицентум като на проява на бунт; на населението просто му бе причерняло от обидите на римското малцинство и му го бе върнало тъпкано. Докато в случая с Кампания нещата стояха другояче — самнитското население тук в продължение на векове бе възпирало омразата си срещу римляните и латините, с които бе принудено да съжителства, и сега му се удаваше сгоден случай да й даде воля.

Първите вести за настроенията сред самнитите достигнаха до Рим един февруарски ден, когато в града се завърна без придружители и в доста окаяно състояние преторът Сервий Сулпиций Галба.

Новият първи консул Луций Юлий Цезар мигновено свика Сената на заседание, за да бъде изслушан докладът на претора.

— В продължение на шест седмици стоях задържан в град Нола — обясни дългото си отсъствие той пред притихналите сенатори. — Тъкмо бях пратил писмото си до вас, за да ви известя, че съм тръгнал за насам, и отседнах в Нола. Първоначално нямах намерение да минавам оттам, но понеже тъй и тъй пътят ми минаваше през града, реших да се позаинтересувам за настроенията и на тамошните самнити. Настаних се у една стара дама, която навремето беше първа приятелка с майка ми — разбира се, римлянка. Тя ми съобщи, че от известно време в Нола се случвали странни неща — изведнъж на римляните и латините станало напълно невъзможно да се ползват от услугите на съгражданите си, търговците по пазарите ги пъдели, не искали да им продават дори храна! За да я снабдяват, робите й трябвало да пътуват с каруца чак до Ацера. Когато излязох да обиколя града, придружен от ликторите и охраната си, навсякъде бях посрещан с хули и освирквания, но така и никой не посмя да ми излезе в лицето.

Галба направи неспокоен жест, сякаш искаше отдалеч да предупреди слушателите си, че разказът му няма да е много приятен.

— През нощта след пристигането ми в Нола самнитите затвориха градските порти и овладяха със сила целия град. Всички римляни и латини бяха поставени под стража в собствените им домове, а наред с тях и аз, ликторите ми, охраната и секретарите ми. Бях заключен в къщата на домакинята си, като предният и задният вход бяха завардени от въоръжени самнити. Там и прекарах допреди само три дни, когато приятелката на майка ми най-после успя да залъже нещо пазачите на задната врата и аз се измъкнах незабелязано. Облечен като търговец самнит, успях да изляза вън от крепостните стени, преди да са се сетили да ме търсят.

Скавър се приведе напред на стола си.

— През времето на задържането ти имаше ли случай да говориш с представител на местната власт, Сервий Сулпиций?

— С никого — отговори Галба. — Само от време на време разменях по някоя приказка с пазачите на вратата, нищо повече.

— И какво ти казаха те?

— Че цял Самниум се е вдигнал на въстание, Марк Емилий. Аз самият нямаше как да проверя истинността на подобно твърдение, а когато най-после се видях на свобода, цял ден се криех като заек от всеки човек с вид на самнит. Едва когато стигнах Капуа, започнах да питам хората около себе си, но никой за никакво въстание не беше чувал, поне за тази част на острова. Според мен в цяла Капуа нямаше човек, който да знае за събитията в Нола! През деня самнитите държаха градските порти отворени и не даваха вид, че нещо се е случило. Затова, когато разказах на управителите в Капуа за инцидента в Нола, те бяха смаяни. И дълбоко разтревожени при това… Дуумвирите на Капуа изрично ме помолиха да питам от тяхно име Сената какво да предприемат занапред.

— По време на пленничеството ти хранеха ли те? Как се държаха с домакинята ти? Позволяваха ли й да ходи на пазар до Ацера? — отново попита Скавър.

— Храната беше малко. Домакинята ми имаше право да пазарува в самата Нола, но можеше да купува само определени храни, при това на астрономически цени. На латините и на римляните не се позволяваше да напускат пределите на града — обясни Галба.

Този път Сенатът беше пълен; ако Варианската комисия бе имала своето благотворно влияние върху обществото, то бе, че заради общия страх сенаторите здраво бяха стегнали редиците си и все по-често се отбиваха в Сената, където да забравят за съдебните разправии.

— Може ли да взема думата? — обади се Гай Марий.

— Само ако никой по-висшестоящ не я поиска преди теб — изгледа го хладно вторият консул Публий Рутилий Луп; понеже беше февруари, той държеше фасциите, а съвсем не бе привърженик на Марий.

Но така и никой друг не пожела да говори.

— Ако наистина в град Нола римските граждани и латините са поставени под надзор и подложени на лишения, то и ние трябва да гледаме на града като на разбунтувал се срещу римската власт. Помислете малко: юни миналата година Сенатът упълномощи двама свои претори да извършат разследвания върху това, което нашият уважаван колега Квинт Лутаций нарече „италийски въпрос“. Преди почти три месеца единият от тези двама претори — Квинт Сервилий — бе жестоко убит в Аскулум Пицентум, също както и всички останали римски граждани, намиращи се по това време в града. Преди почти два месеца другият претор — Сервий Сулпиций — е бил заловен и затворен в Нола, заедно с всички римски граждани в селището.

Двама претори, единият на север, другият на юг, са станали жертва на ужасни инциденти. Цяла Италия, дори и най-затънтените й села, разбира значението, неприкосновеността на римския претор. И все пак, — назначени отци, свидетели сме как в единия случай е било извършено грозно убийство, а в другия е било наложено принудително задържане. Това, че не знаем как би завършило задържането на Сервий Сулпиций, се дължи единствено на щастливата случайност, позволила му да избяга. На мен обаче ми се струва, че и Сервий Сулпиций е щял да сподели рано или късно тъжната участ на Квинт Сервилий. Рим щеше да изгуби двама свои претори, и двамата дарени с проконсулски империум! При това и в двата случая поведението на техните убийци ясно подсказва, че не се страхуват от възмездие. Задавате ли си въпроса какво означава това? Означава само едно, колеги сенатори! Ако Аскулум Пицентум и Нола са достигнали дотам в дързостта си, че да посягат върху живота на римските претори, то е, защото са убедени, че възмездие няма да има! С други думи, в Аскулум и Нола разчитат между Рим и съответните области на Италия да избухне война, която да ни попречи да потърсим сметка на убийците.

Всички в залата застанаха като на тръни; не откъсваха очи от Марий. Той се спря за секунда-две и потърси с поглед неколцина от колегите си: Луций Корнелий Сула например, в чиито очи се четяха забравени искри; или Квинт Лутаций Катул, който гледаше оратора с уважение.

— И аз не по-малко от вас се смятам за виновен, назначени отци. Виновен за това, че откакто Марк Ливий Друз ни напусна и престана да ни предупреждава, аз като че ли отхвърлих всякаква мисъл за наближаващата буря. Рекох си, сигурно е бъркал, сигурно просто така му се е струвало. Когато след похода на марса Силон срещу Рим нищо съществено не се случи, изпаднах в още по-голяма заблуда. Казах си, че цялата работа е била наивен опит да получат с хитрост римското гражданство. Когато след това марсите отправиха до Принцепс Сенатус официален документ, с който обявяваха война на Рим, аз и на това не обърнах особено внимание. Не му обърнах внимание, защото заплахата идваше от един-единствен от италийските ни съседи, нищо че в онази делегация участваха представители на още седем. И което е може би най-показателно, до ден-днешен не мога да повярвам, че който и да е от италийските ни съюзници би имал желанието и смелостта да излезе срещу нас.

Марий закрачи по каменните плочки и застана пред затворените врати на Курията, за да може да гледа двете страни на Сената едновременно.

— И все пак това, което научихме днес от устата на Сервий Сулпиций, променя всичко. Разказът му хвърля съвсем нова светлина върху случилото се в Аскулум Пицентум. Както подсказва името му, Аскулум е пиценски град. Нола пък е самнитски. И двете селища не се ползват със статута на римска или латинска колония. Ето защо твърдя, че имаме пълни основания да се смятаме в състояние на война едновременно с