сиреч когато заплахите за масово въстание се превърнат в действителност. Ако ли пък те се окажат само празни думи, тогава просто ще забравим за всякакви изключителни мерки.
— Когато Рим се окаже, че се нуждае от войници, Квинт Лутаций — възрази му веднага Скавър, — те ще трябва не просто да излязат на полето, но и да могат да се бият! За това е нужна предварителна подготовка. — И за да подкрепи думите си, се обърна към човек вдясно от себе си. — Гай Марий, колко време е нужно на един новобранец да стане добър войник?
— За да бъде пуснат в сражение, трябват сто дни. Но това не значи, че е станал добър войник, Марк Емилий. Едва като оцелее след първото сражение, би могъл да се смята за такъв — каза Марий.
— А не би ли могло подготовката да отнеме по-малко от сто дни?
— Може, но само ако новобранците са хора на място, а центурионите им — над средното равнище.
— Тогава ще е добре отсега да се поразтърсим за центуриони над средното равнище — заключи Скавър.
— Предлагам все пак да се върнем на въпроса, който обсъждахме — настоя Луций Цезар. — Доколкото си спомням, говорех за това, как по принцип снабдяването на войската спада към задълженията на
И така задачата получи синът на някогашния висш легат в армията на Гай Касий, който заедно с началника си бе загинал в германската засада пред Бурдигала — Луций Калпурний Пизон Цезонин. Жертва на онази необяснима болест, която се нахвърляше върху децата през летните горещини, Пизон куцаше лошо с левия си крак и по тази причина никога не бе ходил войник. Женен за дъщерята на живеещия в изгнание Публий Рутилий Руф, той бе интелигентен човек, който доста беше изпитал покрай преждевременната смърт на баща си — особено в парично отношение. Щом се разбра, че му предстои да купува бойно снаряжение в огромни количества и че сам ще назначава помощниците си, очите му заблестяха от радост. Ако не успееше да се възползва от случая хем да изпълни дълга си пред родината, хем да напълни собствената си кесия, значи наистина заслужаваше да умре в неизвестност… Но Пизон тихичко си се подхилкваше и знаеше, че няма такава опасност.
— Сега остава да решим кой да поеме командването — мина на следващата тема Луций Цезар; започваше да се уморява да говори, но твърдо възнамеряваше до края на заседанието да е свършил с всички по-важни въпроси.
— Как ще е най-добре да организираме войската си? — попита той сенаторите.
По принцип въпросът трябваше да е насочен лично към Гай Марий, но Луций Цезар нито беше сред почитателите на великия пълководец, нито смяташе, че на тази възраст и след този мозъчен удар той щеше да се покаже на някогашната си висота. Освен това Марий бе взел пръв думата и повече нямаше какво да каже. Затова погледът на консула се местеше от лице на лице и се чудеше кой от всички присъстващи може да му е от помощ. И понеже най-важното беше да му отговори друг, а не Марий, веднага повтори въпроса си:
— Луций Корнелий Сула, бих искал да чуя твоето мнение — бе подчертал последното му име, за да не стане объркване с градския претор — Луций Корнелий Цина.
Подобен въпрос, зададен лично към него, бе най-малкото неочакван, но Сула имаше готов отговор.
— Ако сред враговете ни влизат всички осем народи, участвали в делегацията до Сената, то твърде вероятно е да бъдем нападнати от две страни едновременно — от изток, по Вия Салария и Вия Валерия с двете му разклонения, и от юг, където самнитите упражняват повече или по-малко влияние върху цялата територия между Адриатическо море и залива Кратер на Тосканско. Нека първо погледнем на юг, ако апулите, луканите и венузините се присъединят към самнитите, хирпините и френтаните, то войната се очертава не само като неизбежна, но и като изключително тежка за нас. Нека наречем този театър на действия южен. Другия можем да кръстим северен, имайки предвид земите на север и изток от Рим, или централен, което е все същото. В този централен или северен театър ще си имаме работа с марсите, пелигните, маруцините, вестините и пиценците. Навярно забелязвате, че не включвам нито етруските, нито умбрите, нито жителите на Северен Пиценум.
Той си пое въздух и продължи бързо; целият план на действията му се беше разкрил като на карта.
— На юг врагът ще се опита на всяка цена да ни лиши от Брундизиум, Тарент и Региум. На изток и на север целта ще е да се прекъснат комуникациите ни с Италийска Галия, сиреч да се овладеят Вия Фламиния и по възможност Вия Касия. Ако враговете ни успеят, то единствената ни връзка с Галия ще остане Вия Аврелия до Дертона, заедно с продължението Вия Емилия Скаври до Плаценция.
Луций Цезар го прекъсна.
— Ако обичаш, излез да говориш отпред, Луций Корнелий.
Сула излезе от мястото си на първия ред и като че ли намигна в движение на Марий; това, че бе навлязъл така дръзко в неговата територия, хем го натъжаваше, хем го радваше. Радваше го дотолкова, доколкото бащината злоба шепнеше, че синът на Марий е жив и здрав; доколкото още не можеше да се заличи споменът как никой в Сената, дори Гай Марий не го покани навремето да докладва за подвизите си на изток; но най-вече, доколкото ако сега успееше да каже всичко, което знае, му се отваряше път към несънувани висини… „Жалко за теб, Гай Марий — мислеше си Сула. —
— Мисля — продължи той, след като зае място по средата на залата, — че както Луций Юлий предложи, ще е от жизнена необходимост да връчим върховното командване на двамата консули едновременно. Единият ще тръгне на юг, за да защитава Капуа, без чийто контрол бихме били обречени. Изгубим ли Капуа, изгубваме възможността и занапред да обучаваме войниците си, лишаваме се от услугите на цял един град, свикнал да изпраща римските легиони на война. Разбира се, освен самия консул, който ще води бойните действия, ще е добре да изпратим в Капуа друг сенатор с консулски ранг, който да се занимава с обучението на новобранците. Консулът, който поеме южния фронт, ще трябва да поеме върху себе си целия удар на самнитите и техните съюзници. Несъмнено самнитите ще искат да овладеят всички територии западно от земите си. От Ацера и Нола те ще се опитат да разпространят властта си до южния бряг на залива Кратер и всички там намиращи се пристанища — Стабия, Салернум, Сурент, Помпей, Херкулан. Достатъчно им е само едно от тях, за да получат излаз на Тосканско море — от много по-голямо стратегическо значение, отколкото собствените им пристанища на Адриатическо. И което е още по-важно — така ще ни откъснат от римските владения в южния край на полуострова.
Сула не беше голям оратор, знанията му по риторика бяха оскъдни, а почти цялата си кариера на сенатор всъщност бе прекарал далеч от Рим. Но пък и никой не го слушаше заради стила на изказа. Целта бе Сенатът да се запознае с една лесно изпълнима и проста за разбиране стратегия.
— Северният или централният театър на действие ни поставят пред повече неизвестни. Трябва отсега да приемем, че Северен Пиценум, Апулия, както и Апенините са попаднали в ръцете на врага. Ако държим на Етрурия и Умбрия, то трябва от самото начало да покажем на италийците с кого си имат работа. Ако обаче превесът мине на тяхна страна, то и двете области ще се присъединят към нашите противници, а ние ще бъдем напълно откъснати от Галия. Ето защо другият консул трябва да поеме командването на този фронт.
— И все пак, предполага се, че ще имаме един общ главнокомандващ — обади се Скавър.
— Напротив, Принцепс Сенатус, точно това не бива да допускаме. Двата театъра на действие, които току-що описах, се разделят от нашите собствени земи — наблегна Сула. — Разстоянието от северния до южния край на Лациум е голямо, още повече че Северна Кампания едва ли ще отхвърли нашата власт и ще трябва да пазим и нея. Виж, за Южна съм почти сигурен, че ще въстане срещу Рим. Стига италийците да спечелят някое сражение срещу нас и всички самнити и хирпини, населяващи областта, ще се вдигнат на оръжие. В Нола дори може да се каже, че са го сторили. От изток Лациум е защитен от Апенините, а също и Помптинските блата. Ако връчим върховното командване на един-единствен човек, той ще трябва постоянно да обикаля от единия фронт до другия, да губи излишно време по пътищата и в крайна сметка никога няма да оцени отблизо обстановката. Трябва да разберете, че ни предстои война на два напълно отделни фронта! А може да се окажат и три. На юг ще водим една кампания, защото Апенините стават проходими
