Венец от трева (Част II: Разривът)

Разбирам, че щял да прекара цялата зима у дома си. — Личеше си, че Луций Цезар изпитва пълно безразличие към братовчед си. — Както обикновено го е хванала астмата. За щастие поне брат му Гай му прави компания. От двамата заедно може да се събере един свестен човек.

— Аха! Значи скъпата ми приятелка Аврелия ще прекара известно време с мъжа си — усмихна се нежно при тази мисъл Сула.

— Знаеш ли, Луций Корнелий, ти си доста странен човек! Какво толкова важно има в това?

— Абсолютно нищо. Но иначе си напълно прав, Луций Юлий. Аз съм странен!

И понеже лицето на Сула се беше превърнало в доста смущаваща маска, Луций Цезар побърза да смени темата.

— Двамата с теб потегляме съвсем скоро на поход.

— Така ли? В каква посока? Кого ще освобождаваме?

— Походът ти към Езерния ме убеди, че тъкмо тя е ключовата позиция в целия южен фронт. Щом беше бит тук, Мутил веднага се запъти за натам; така поне твърдят осведомителите ти. Мисля, че е време и ние да отидем да видим какво става. Не бива да позволяваме градът да падне в италийски ръце.

— О, Луций Юлий! — отчаяно вдигна ръце Сула. — Езерния е трън в очите на италийците, но само толкова! Докато градът се държи, италийците ще се съмняват в способността си да ни победят. В това се състои цялата му роля! Жителите имат достатъчно провизии да издържат дълга обсада, а началникът на гарнизона Марк Клавдий Марцел е изключително способен и решителен мъж. Нека го оставим сам, да натрие носовете на самнитите, а ние да се заемем с други задачи! Ако Мутил се е прибрал в Самниум, единственият път, по който можем да минем, е отново по течението на Мелфа. Защо умишлено да насочваме войниците си към капана?

Луций Цезар почервеня от недоволство.

— Но ти мина оттам, нали?

— Да, но с хитрост. Втори път няма да се хванат.

— С хитрост или не, и аз ще мина — отсече сухо той.

— С колко легиона смяташ да тръгнем?

— С всички, с които разполагаме. Осем общо.

— О, Луций Юлий, по-добре изобщо забрави! — горещо го посъветва Сула. — Много по-разумно би било от наша страна да изгоним самнитите веднъж завинаги от Западна Кампания! Ако впрегнем и осемте легиона в една армия, ще отнемем пристанищата от ръцете на Мутил, ще подсилим Ацера, ще си върнем Нола. За италийците Нола е много по-важна, отколкото Езерния за нас!

Но Цезар прехапа устни в несъгласие.

— Аз командвам тук, Луций Корнелий, не ти! И аз казвам, че ще тръгнем към Езерния.

Сула вдигна рамене в знак, че се предава.

— Както кажеш, разбира се.

Седем дни по-късно Луций Юлий Цезар и Луций Корнелий Сула напуснаха Ацера и начело на осемте легиона, с които разполагаха римляните на целия южен фронт, потеглиха към Теанум Сицинум. Сула, който открай време се доверяваше най-вече на предчувствия и суеверия, по никакъв начин не можеше да се отърси от обхващащата го паника. И все пак друго, освен да следва навсякъде главнокомандващия, не му оставаше. Луций Цезар казваше кое как да бъде за голяма жалост на Луций Корнелий, застанал начело на двата легиона, с които вече бе отишъл веднъж до Езерния, и вперил тъжен поглед в точещата се далеч напред колона на войската. Луций Цезар умишлено го бе сложил в края на строя, за да е сигурен, че вечер, когато войниците издигнат укрепените лагери за през нощта, легатът няма да бъде в неговия, за да му натяква грешките. Мястото му на пръв помощник на главнокомандващия беше заето от Прасчо Метел Пий, който никак не се чувстваше щастлив от оказаната му чест. Предпочиташе да остане при Сула.

Едва в Аквинум Цезар лично изпрати да повикат Сула и презрително му хвърли някакво писмо. „Как се обръщат нещата на този свят!“ — помисли си с горчивина и отново си спомни началото на този поход, когато в Рим именно той даваше съветите на консула Цезар и от негово име играеше ролята на „експерт“ пред Сената. Но онова паметно за Сула заседание отдавна бе забравено от Луций Цезар, сметнал се за твърде умен, за да търси още съвети.

— Прочети, ако обичаш — подкани го Цезар. — Току-що пристигна от лагера на Гай Марий.

Римската офицерска куртоазия задължаваше получателят на кореспонденцията да не я подхвърля небрежно на подчинените си, а лично да им я прочете на глас. Добре запознат с този елементарен акт на уважение, Сула пое свитъка и усмихвайки се кисело, се захвана да разчита почерка на Марий.

„Луций Юлий, в качеството си на главнокомандващ северния театър на действия мисля, ще е редно да те уведомя за предстоящите си планове. Писмото е написано на Секстилските календи в лагера на войската ми край Реате.

Възнамерявам да нахлуя в земите на марсите. Най-сетне мога да твърдя, че моята армия е достатъчно добре обучена и е време войниците да докажат по същия безапелационен начин както предшествениците им в другите походи, водени от мен, на какво е способен римският легионер. В името на Рим и в името на своя пълководец!“

„Брей, брей! — зачуди се Сула и усети как му настръхва кожата. — Досега не бях чувал старото момче да се изразява с подобни думи! «В името на Рим и името на своя пълководец.» Каква ли нова идея се беше вселила в главата му? Защо е трябвало да обвързва собствената си личност с Рим? Моята армия, не римската армия, а моята собствена! Разбира се, това всички го казваме с или без повод, но защо ще набляга толкова на факта, че тъкмо той е пълководецът? Защото след войната писмото ще остане с векове в архивите ни, а името на Марий ще стои наравно с това на Рим!“

Бързо надигна глава да улови изражението на началника си, но дори Луций Цезар да бе прозрял смисъла на въпросното изречение, не го показваше. „А Луций Цезар — продължаваше да разсъждава Сула, — не е толкова прикрит човек, че да не му проличи, ако е забелязал подобно нещо!“ След което продължи нататък с написаното.

„Мисля, ще се съгласиш с мнението ми, Луций Юлий, че се нуждаем от победа, от пълна и решителна победа, в този край на Италия. Рим нарича официално войната ни с италийците Марсийска война и тъкмо затова марсите трябва да са тези, които първи да победим, и ако е възможно — да изхвърлим завинаги от съюза срещу нас.

Това аз мога да постигна, Луций Юлий, но за да бъде успехът ми сигурен, нуждая се от услугите на своя стар приятел и колега Луций Корнелий Сула. Както и от още два легиона. Разбирам с какво нежелание би се разделил с такъв безценен помощник като Луций Корнелий, да не говорим с цели два легиона. Но ако не смятах искането си за изключително наложително, никога не бих посмял да ти го отправя. Също така не бива да смяташ евентуалното прехвърляне на легионите за постоянно. Нека приемем, че ти ги взимам назаем. След два месеца ще си ги получиш обратно.

Ако сметнеш за възможно удовлетворяването на молбата ми, Рим ще научи за твоята загриженост и ще знае как да ти се отплати. Ако ли пък не можеш, ще трябва да оставя всичко, както е сега, и да измисля друг план за постигане на целите си.“

Сула надигна вежди и изгледа Луций Цезар.

— Какво ще кажеш? — попита той и остави внимателно писмото на писалището пред консула.

— Ти самият ще отидеш при него, Луций Корнелий — рече с привидно безразличие Цезар. — Ще успея да се справя с Езерния и без теб. Гай Марий е напълно прав. Нуждаем се от категорична победа над марсите. Тъй или иначе тук се лутаме като в лабиринт. Нито можем да спрем напора на самнитите и съюзниците им, нито можем да ги съберем на едно място, за да им дадем генерално сражение. Единственото, което ми остава, е да демонстрирам сила и да докажа издръжливост. Видяло се е, че до