Венец от трева (Част III: Омразата)

— Да, точно така се казваше.

— Брей, брей! — замисли се Сула. — Ето, че Гай Марий ни разкрива още една непозната черта от характера си, Квинт Помпей! Никога не съм си мислил, че би прибягнал до хора като Луций Декумий в политическата борба. Започвам да се питам не беше ли грешка това, че в Сената толкова шумно го обявихме за стар и негоден. Нищо чудно сега на всяка цена да иска да ни докаже противното. Човек като Гай Марий никога не се признава за победен. Ако трябва да се превърне в един нов Сатурнин, за да се наложи, ще го направи, без да му мигне окото.

— Задават се големи неприятности, Луций Корнелий.

— Нямаше защо да ми го казваш!

— Не, имам предвид лудите глави като сина ми и разните други деца на сенатори и конници. Решили са да се съберат и да изгонят насила Сулпиций от Форума.

— Тогава ще е най-добре, когато Сулпиций открие днешното заседание, ние с теб да сме на пост на Форума.

— Въоръжени?

— Със сигурност не. Ако ще се намесваме, трябва да е напълно според закона.

Когато Сулпиций се показа на Форума скоро след изгрев-слънце, по всичко личеше, че е бил овреме предупреден за намеренията на консулския син и приятелчетата му. За да се предпази от юмруците им, той на свой ред бе насъбрал около себе си голяма тълпа от младежи, все представители на втората и третата класа, въоръжени с тояги и дървени щитове. И понеже и това не му се беше сторило достатъчно, допълнително се беше обградил от цяла тълпа бедняци, все от най-долните прослойки на обществото, сред които се забелязваха и бивши гладиатори, и членове на колегиите на кръстопътищата. Толкова беше внушителна охраната на народния трибун, че шепата сенаторски синове, които Помпей Руф Младши бе довел със себе си, бяха като капка в морето.

— Народът — говореше Сулпиций на множеството в Кладенеца на комициите, където телохранителите му заемаха може би половината пространство — държи в ръцете си върховната власт в Рим! Или по-скоро прието е да се мисли, че я държи! Фразата е твърде удобна за разни недобросъвестни сенаторчета и техните събратя от конническото съсловие, които се сещат за народа, когато им трябват гласовете на комициите. Но иначе подобно твърдение е практически лишено от всякакъв смисъл. Това е една глупост, нещо повече — грозна подигравка! Дали наистина народът участва пряко във властта, поема ли той поне част от отговорностите на управляващите? Всички вие зависите единствено от милостта на онези, които благоволят да ви извикат за Съвет, на народните трибуни! Не вие изготвяте законопроектите, не вие ги представяте за гласуване пред собственото си събрание. Цялото ви задължение се състои в това да гласувате текстовете на законопроекти, които са измислени и изготвени от народните трибуни! И като направим няколко изключения, кому принадлежи римският народен трибун? Ами много просто: на Сената и на конническото съсловие! И какво се случва с онези народни трибуни, които се обявят за верни слуги на народа? Нека ви кажа какво им се случва! Закарват ги под строй в Курия Хостилия, където ги убиват с керемиди от покрива!

Сула вдигна рамене в нервен жест.

— Дали да не смятаме това за обявяване на война? Та Сулпиций току-що обяви Сатурнин за герой.

— Бих казал, че това е първата му стъпка да се обяви за герой — поправи го Катул Цезар.

— Слушайте! — прекъсна ги нервно фламен Диалис.

— Дойде време — продължаваше все в същия дух Сулпиций — да покажем веднъж завинаги и на Сената, и на конническото съсловие кой е истинският управник на римската държава! Ето защо съм застанал тук пред вас в качеството си на ваш любимец, на ваш закрилник, но и на ваш слуга! Това, което всички вие се готвите да сторите, е поне малко да отдъхнете след последните три извънредно тежки за всички ни години, години, в които бяхте принудени да понесете огромния дял от данъчните тежести и в същото време да се лишите от основните си източници на доходи. Вие дадохте на Рим парите, от които той се нуждаеше, за да спечели тази гражданска война. Но нима някой от Сената се сети да ви попита какво мислите за тази братоубийствена война, попита ли ви какво чувствате спрямо своите приятели, италийските съюзници?

— Да си отрежа главата, ако наистина не попитахме! — процеди мрачно през зъби Квинт Муций Сцевола. — Народът искаше тази война много повече от Сената!

— Едва ли някой ще благоволи да си го спомни точно сега — отвърна Сула.

— Не, не ви питаха! — ревеше Сулпиций. — Отрекоха на вашите братя италийците елементарното право на гражданство! Защото това гражданство си е само тяхно, то не принадлежи на вас. Вашето гражданство е просто една сянка. Само тяхното гражданство има достатъчно покритие, за да определя съдбините на Рим! Сенаторите не пожелаха да приемат в средите на своите селски, аристократични триби хилядите новопостъпили граждани, не пожелаха да дадат на своите нисшестоящи частица от магическата политическа власт! Макар и с придобито гражданство, италийците бяха лишени от практически политически права, бяха затворени в няколкото градски триби, които не могат да повлияят на никои изборни резултати! Всичко това обаче ще се превърне в минало, когато ти народе — властник, гласуваш моя законопроект, според който римските граждани-освобожденци или такива от италийски произход биват записани по равно във всяка от съществуващите трийсет и пет римски триби!

Отново думите му бяха посрещнати с бурни аплодисменти, които принудиха Сулпиций да замълчи; усмихваше се широко на почитателите си и печелеше сърцата на всички с красивите си черти, младежките си светли къдрици и патрицианската си осанка — нищо, че по произход беше обикновен плебей.

— Има обаче и други начини, по които Сенатът и конническото съсловие в продължение на векове са ви лъгали и мамили — продължи Сулпиций; щом тълпата поутихна. — Крайно време е от ръцете на Сената да бъдат отнети правомощията, казвам правомощия, защото подобен закон не съществува, по назначаването на римските военачалници и направляването общата военна стратегия на страната! Крайно време е вие, гръбнакът на римската държава, основата на всичко, което може да се нарече римско, да поемете правата и задълженията, които ви дават досега само фиктивно римските закони. Сред тези права и задължения едно от най-важните е това вие сами да решавате кога Рим да влезе във война и кога — не; кой да командва легионите и кой — не!

— На ти сега — обади се Катул Цезар.

Сулпиций се обърна на една страна, за да посочи с пръст стоящия на стълбите пред Сената Сула. С необичайно светлите си коси консулът отдалеч се познаваше.

— Ето това е първият консул! Избран обаче по волята на своите събратя, не на вас, представителите на народа! Спомняте ли си кога за последен път в центуриатните комиции се е стигало дотам, че третата класа да решава кой римски гражданин да бъде избран на управленски пост? Да не говорим за четвъртата и петата…

Чак сега, понеже започна да усеща, че излиза встрани от темата, която сам беше подхванал, Сулпиций се спря и бързо се върна на въпроса:

— Първият консул получи от Сената върховното командване в една война, жизненоважна за целия римски народ. Няма да преувелича, като кажа, че ако начело на римската армия не застане най-способният и достоен римски пълководец, то не само ще изгубим войната, но може самата римска държава да преустанови своето съществуване. Кой обаче връчи върховното командване във войната срещу Митридат на първия консул? Кой реши, че тъкмо той е най-способният от всички ни, за да спечели тази война? Ами Сенатът естествено, заедно с мълчаливата поддръжка на своите съюзници от цялото конническо съсловие! Както винаги предпочетоха да решат всичко сами и за себе си. По-добре да оставят просъществуването на държавата под заплаха, но да осигурят начело на легионите един истински патриций! Защото кой е Луций Корнелий Сула? Коя война е спечелил той за Рим? Познаваш ли го изобщо, народе — властник? Ако не го познаваш, нека аз ти кажа кой е той! Луций Корнелий Сула придоби всичко в своята кариера благодарение на Гай Марий! Всичко, което се гордее, че е постигнал, го е постигнал на гърба на Гай Марий! Говори се, че той бил спечелил войната срещу италийците! Но ние всички знаем, че именно Гай Марий нанесе първите, най-жестоки удари върху врага, че ако не беше той да подготви почвата за голямата победа, Сула нищо нямаше да постигне в тази война!

— Как смее! — възмущаваше се Крас Оратор. — Именно ти, Луций Корнелий,