Венец от трева (Част III: Омразата)

спечели тази война, ти и само ти! Нали на теб беше връчен венецът от трева! Нали ти накара италийците да преклонят глави!

Той вече се канеше да извика същото и към оратора Сулпиций, но Сула навреме го дръпна за ръката и го накара да замълчи.

— Остави го на мира, Публий Лициний! Ако сега почнем да им викаме в лицето, най-много тълпата да се обърне срещу нас и да ни линчува. Искам всичко да си дойде на мястото по мирен и законен път.

Сулпиций продължаваше от трибуната:

— Би ли могъл този Луций Корнелий Сула да се обърне лично и пряко към теб, народе — властник? Разбира се, че не би могъл! Та той е патриций! Твърде много струва, за да се занимава с такива нищожества като вас! За да му връчат обаче върховното командване във войната срещу Митридат, Сенатът и конническото съсловие на драго сърце пренебрегнаха друг, много по-способен и заслужил човек! Пренебрегнаха не друг, а Гай Марий! Оправдават се с това, че уж бил болен, че уж бил стар! Но питам те аз теб, народе — властник, кого срещаше ти всеки ден на улицата през последните две години, кой обикаляше безспирно алеи и площади, за да може по-бързо да си възвърне здравето? Кой се упражняваше постоянно, за да бъде всеки ден по-силен, по-дееспособен? Гай Марий! Който може и да е на възраст, но със сигурност не е болен! Гай Марий, който може и да е на възраст, но си остава най- достойният сред римляните!

Отново избухнаха овации, този път обаче не по адрес на Сулпиций. Тълпата изведнъж се раздели на две, за да покаже в цялото му величие току-що дошлия Гай Марий. Третият основател на Рим тъкмо слизаше по трибуните, непридружаван от никого; момчето, на което се беше подпирал толкова време, вече не му беше нужно, а с бързата си крачка Марий сякаш искаше да докаже, че никога и не му е било.

— Народе на Рим, искам твоето одобрение по отношение на четвъртия законопроект, който ти предлагам! — изрева Сулпиций и кимна по посока на Гай Марий. — Предлагам върховното командване във войната срещу цар Митридат Понтийски да бъде отнето от високомерния патриций Луций Корнелий Сула и да бъде предадено на твоя побратим Гай Марий!

Сула повече не желаеше да слуша. Като помоли Сцевола и Мерула да го придружат, си тръгна към къщи.

Въведе тримата в кабинета си, настани ги по столовете и изпитателно ги изгледа:

— Е, сега какво ще правим? — попита консулът.

— Защо повика точно Луций Корнелий и мен? — на свой ред го запита върховният понтифекс.

— Защото вие двамата стоите начело на римското жреческо съсловие — обясни Сула. — Защото покрай тънкостите на римския религиозен живот най-добре сте усвоили и тънкостите на римските закони. Намерете начин да вържа Сулпиций за трибуната, да не му позволя да слезе от нея, преди на народа да му е дотегнало от него.

— И в същото време да не предизвика допълнителни неразбории — замисли се Мерула.

— Да бъде някое нежно законче, приемливо за почтените избиратели — подкрепи го Сула и обърна до дъно чашата си с неразредено вино. — Ако се стигне до открит бой на Форума, днес се уверихме, че победителите няма да сме ние. Сулпиций не е Сатурнин! Мен ако ме питате, е много по-умен човек от него. Иска му се наистина да прибегнем до сила, че да ни размаже главите о земята. Докато го слушах, си направих труда да преброя охраната му и стигнах до четири хиляди, при това въоръжени. Наглед носят само сопи, но според мен под дрехите си крият мечове. Няма откъде да намерим достатъчно смелчаци, че да ги научим веднъж завинаги. — Млъкна и направи кисела гримаса. Студените му очи се впериха в празното пространство пред него. — Нека знаете, върховни понтифексе и фламен Диалис, че по-скоро бих пренесъл планината Пелион върху планината Оса, отколкото да позволя някой да отнеме законните ни привилегии! Ако ще дори заради самия себе си, но съм готов да се бия докрай! И все пак нека видим не можем ли да победим Сулпиций със собственото му оръжие — народа.

— Иде ми наум — рече Сцевола, — че има един начин да се справим със ситуацията. Нека обявим всички дни, подходящи за събрания, от днес до когато пожелаеш за празнични.

— Да, това е добра идея! — светна изведнъж Мерула.

Но Сула се навъси.

— Дали е законно?

— Абсолютно законно. Консулите, върховният понтифекс, както и цялата колегия на понтифексите имат правото да определят кои дни от годината са за празник и почивка и следователно кога не може да се провеждат заседания на плебейското и народното събрание.

— Тогава нека още този следобед на рострата и Регията бъдат окачени списъците с всички празнични дни оттук до декемврийските иди. Нека глашатаите ги обявят из целия град. — Сула се усмихна злорадо. — Мандатът на Сулпиций привършва три дни преди идите. В момента, в който напусне служба, аз лично ще го извикам на съд по обвинение в държавна измяна и подстрекателство към физическа разправа с управляващите.

— Процесът ще трябва да бъде по възможност потулен — каза Сцевола.

— Ами си и ти, Квинт Муций! Как си представяш подобен процес да бъде потулен? — попита го Сула. — Ще го извикам на съд, пък ще видим! Единственото, на което може да разчита, е меденият му гласец, с който да печели тълпата на своя страна. Но ако и с това прекали, ще го изкарам на трибуната упоен.

Двамата му събеседници го зяпнаха в почуда и недоумение. Пък и нямаше как иначе, щом първият консул говори за упояване. В подобни моменти всички се убеждаваха, че да се проумее мисленето на Сула не е лесна работа.

Сула свика Сената още на следващата сутрин, за да съобщи на колегите си, че двамата консули и колегията на понтифексите единодушно са обявили два месеца празници, в които никакви събрания не могат да се провеждат на Форума или където и да било другаде. Вестта беше посрещната с всеобщо одобрение, а Гай Марий отсъстваше, та дори нямаше кой да възрази.

След закриването на заседанието Катул Цезар излезе веднага след Сула и го настигна на стълбите.

— Как можа Гай Марий да постави цялата държава под опасност, само и само да получи върховното командване?

— О, навярно старостта го плаши все повече и повече. Мозъкът му вече не е способен на големи усилия, а мечтата да стане за седми път консул замъглява всичко останало — обясни кратко и сухо Сула.

Изведнъж Сцевола Понтифекс Максимус, който беше излязъл най-напред от всички, се обърна назад и се затича насреща им.

— Сулпиций! — извика той. — Пренебрегнал е обявяването на празничните дни. Обвинява Сената в заговор и има наглостта да свика поредното концио!

Сула обаче не изглеждаше изненадан.

— Така и предполагах, че ще направи.

— Тогава какъв беше смисълът на всичко? — възмути се Сцевола.

— По такъв начин ще можем по всяко време да обявим законите му за нищожни. Щом са били гласувани на празник, значи могат да бъдат зачеркнати. Всъщност в това е и целият смисъл от празниците.

— Но ако той успее да прокара закона си за сенаторите — длъжници — напомни му Катул Цезар, — няма да има кой да обяви законите му за невалидни. Сенатът дори не би могъл да събере кворум, за да реши каквото и да било. С други думи, Сенатът ще изчезне веднъж завинаги като политическа институция.

— Тогава предлагам да се съберем с Тит Помпоний, Гай Опий и останалите едри заемодатели и да ги убедим да се откажат формално от дължимите им кредити. Разбира се, само за пред очите на хората, всеки ще си плати по-късно.

— Да, ама не можем! — вдигна безпомощно ръце Сцевола. — Лихварите, които са давали на сенатори, държат на всяка цена да съберат заемите си, а ние нямаме с какво да им ги върнем! Никой сенатор не заема пари от почтени банкери като Помпоний и Опий! Те са твърде известни и сделките им са публична тайна. Всеки цензор би научил, ако някой се обърне за помощ към тях.

— Тогава ще осъдя Гай Марий в държавна измяна и ще му отнема имотите — закани се Сула. — Така ще има с какво да си платим дълговете.