му даде пари на заем, първата работа на всеки от нас е да си осигури дискретност. И стига градът да не разбере за затрудненията му, готов е да отиде и при най-долнопробния лихвар в Рим.

— Аз и до ден-днешен не мога да си обясня защо Сулпиций изведнъж се нахвърли върху всички ни! — недоумяваше на глас Антоний Оратор.

— Таце! — срязаха го всички, на които също не им беше ясно.

— Марк Антоний, ние не само че не знаем какво го подтиква, но и навярно никога няма да узнаем — заключи Сула. — Но което е по-важно, никого не го интересува защо се е нахвърлил върху нас. Важното е, че той е нашият най-жесток враг в момента.

— И как ще успеем да изплатим дълговете на закъсалите сенатори? — попита Прасчо.

— Вече дадохме съгласието си да създадем фонд. Ще назначим комисия, която да се грижи за правилното му използване. Квинт Лутаций, теб най те бива за председател. Не мога да си представя как някой сенатор, пък ако ще и затънал до гуша в дългове, би посмял да скрие нещо от теб.

Мерула Фламен Диалис се изкикоти весело, но веднага прикри уста с гузен жест.

— Моля да ми простите — рече той и като едва се сдържаше да не се разсмее повторно, продължи: — Просто ми мина през ума, че трябва да сме големи глупаци, ако помогнем на човек като Луций Марций Филип! Едно, че дълговете му най-вероятно се равняват на всички останали, взети заедно, и второ, едва ли ще ни се представи друг, по-изгоден случай да отървем Сената от присъствието му. В крайна сметка той е сам човек. С него или без него Сенатът би могъл да работи, само дето ще си отдъхнем.

— Мисля, че идеята е добра — съгласи се Сула.

— Проблемът с теб, Луций Корнелий, е, че дори не се опитваш да бъдеш добър политик — възрази му Катул Цезар възмутен. — Това, какво мислим ние за Луций Марций, си е лично наша работа. По-важното е, че той представлява древна и знатна фамилия. Мястото му в Сената не може току-така да бъде дадено на друг. Синът му, който ще го наследи един ден, е изключително свестен човек.

— Прав си, разбира се — въздъхна примирено Мерула.

— Добре тогава, всичко е решено — вдигна рамене Сула и се усмихна. — Не ни остава друго, освен да изчакаме развитието на събитията. Мисля си само, че ще е добре да сложим край на безкрайния празник, който обявихме. Ако целта беше да се спазват религиозните обичаи, то така или иначе законите на Сулпиций са станали невалидни. Мисля, ще е в наш интерес, ако още отсега убедим Гай Марий и Сулпиций в победата. Нека се заблуждават, че сме напълно беззащитни.

— Но ние сме напълно беззащитни.

— Не съм толкова сигурен — възрази му Сула и се обърна към нещастния втори консул, който досега не бе казал дума. — Квинт Помпей, ти имаш достатъчно оправдание да напуснеш Рим. Предлагам ти да отведеш цялото си семейство на морския бряг. И нека всички в Рим разберат, че си заминал.

— Ами ние? — попита Мерула, леко уплашен.

— Вас не ви грози опасност. Ако Сулпиций смяташе да премахне Сената, като изколи членовете му, имаше прекрасен повод да го стори още вчера. За наше щастие си е наумил да ни елиминира по законен път. Дали градският ни претор също не е задлъжнял? Не че има значение. Един куриатен магистрат не може да бъде свален от длъжност, пък дори и да са го изгонили от Сената.

— Марк Юний не дължи нищо никому — увери го Мерула.

— Това поне е добре. Защото тъкмо той ще трябва да управлява Рим в отсъствието на двамата консули.

— На двамата консули ли, Луций Корнелий? Само не ми казвай, че смяташ да напуснеш Рим! — ужаси се Катул.

— Пет легиона пехота и две хиляди конници чакат своя пълководец в Капуа — рече той. — След като толкова внезапно реших да се прибера в Рим, нищо чудно сред войската да са се разнесли слухове. Трябва да се върна, за да успокоя духовете.

— Теб наистина не те е грижа за елементарните правила в политиката, Луций Корнелий! В подобна сериозна ситуация поне един от консулите трябва да остане в Рим!

— И какво ще спечели, като остане? — надигна вежди Сула. — Така и така Рим отдавна е избягал от властта на своите магистрати. В момента целият град принадлежи на Сулпиций, Квинт Лутаций. А пък на мен много ми се иска той и занапред да мисли, че е така.

И колкото и да го убеждаваха, той не се отказа от странното си решение. Най-накрая събратята му вдигнаха ръце и си тръгнаха. Той самият веднага замина за Капуа.

Сула не бързаше. Както винаги се беше доверил на едно добродушно и кротко муле и без да води охрана със себе си, развяваше сламената си шапка по пътищата на Италия. Навсякъде, където минеше, хората обсъждаха събитията. Новината за новия закон на Сулпиций и разпускането на Сената се бе разнесла със същата бързина, с която преди месеци се бе разчуло за клането в Римска Азия. Понеже си беше избрал Латинския път, Сула беше сигурен, че навсякъде ще попадне на лоялни към централната власт хора; затова не се изненада, когато ушите му дочуха как Сулпиций бил италийски агент или дори по-зле — платен човек на цар Митридат. Най-много го зарадва обаче фактът, че из цял Лациум не се намери един римлянин, който да си представя бъдещето на родината без Сената. Колкото и да се споменаваше магическото име на Гай Марий, провинциалистите си оставаха по душа консервативни и не гледаха с добро око на назначаването му за главнокомандващ. Без да бъде разпознат от никого, Сула посещаваше кръчми и гостилници и подслушваше какво си говорят околните. Ликторите му го чакаха в Капуа, а никой не би помислил, че под селските му дрехи може да се крие римският консул.

Докато се придвижваше с мулето, Сула обмисляше много неща. В едно обаче беше сигурен. Решението му да се върне при легионите се оказваше и правилно, и мъдро. Защото това бяха неговите легиони, или ако не всички, то поне четири от тях. Той ги беше предвождал през последните две години, а те му бяха връчили венеца от трева. Петият легион също бе участвал във войната в Кампания. В началото го бе командвал Луций Цезар, после Тит Дидий, а накрая — Метел Пий. Когато преди месеци му бе дошло времето да избира с кой легион да попълни армията си срещу Митридат, Сула, без сам да знае защо, умишлено се бе отказал от първоначалната идея да открадне войниците на Марий. Нека с тях се занимават Цина и Корнут. „Ето, че имам причина да се радвам за избора си — мислеше си той. — Много е добре, че в Капуа няма привърженици на Марий.“

— Това му е лошото да си сенатор — разсъждаваше на глас преданият помощник на Сула Лукул. — Обичаите задължават всеки член на Сената да влага парите си в земя и недвижимо имущество, но в тези времена кой ще остави парите си да стоят на едно място? И понеже никой от нас не може да разчита на достатъчно пари в брой в случай на нужда, всички сме принудени да разчитаме на лихварите. Превърна ни се в навик да искаме пари на заем.

— Ти самият да нямаш дългове? — попита го изведнъж Сула, който досега не се беше сетил за него. Когато в началото на мандата си Сула бе сритал двамата цензори в задниците и ги бе накарал да попълнят оределите редици на сенаторите, Луций Лициний Лукул бе един от младите, но знатни римляни, намерили място в Курията. Подобно на Гай Аврелий Кота и той още не бе достигнал нужната за целта възраст.

— Дължа всичко на всичко десет хиляди сестерции, Луций Корнелий — отвърна му той, сякаш в това нямаше нищо необичайно. — Все пак се надявам брат ми Варон да се е погрижил да изплати всичко навреме. През последните години той стана човекът с парите. Аз воювам. Ако не бяха вуйчо ми Метел Нумидик и братовчед ми Пий, нямаше да събера достатъчно да покрия сенаторския ценз.

— Е, това не е причина да униваш, Луций Лициний! Когато отидем на изток и разгромим Митридат, ще сложим ръка върху доста злато.

— Какви са ти намеренията? — искаше да знае Лукул. — Ако веднага се качим на корабите и отплаваме, законът на Сулпиций ще ни застигне чак в Гърция. Вече ще е късно да ни връщат.

— Не, мисля, че ще е по-добре да остана и да видя как ще се развият събитията. Би било глупаво да отплавам, без да съм сигурен в пълномощията си. — Въздъхна. — Това, което трябва най-напред да сторя, е да пиша на Помпей Страбон.

Сивите очи на Лукул не се откъсваха от лицето на началника му. Личеше си, че едва се сдържа да не му зададе някакъв въпрос. Само един човек можеше да се справи с подобна ситуация и това беше Сула.

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату