бе точното му упоменаване и описване. В бъдеще всички обвинения в измяна ще се разглеждат от един- единствен съд, наречен квестион де майестате. Обвинението в държавна измяна, както скоро ще се убедите, ще бъде стриктно ограничено. То ще може да се повдига единствено срещу хора, назначени за провинциални управители или военачалници във войни с чужди държави. Ако цивилно римско лице извърши държавна измяна на територията на Рим или на Италия, подобно дело ще остане единственото от пряката компетенция на народа. Именно срещу него ще бъде повдигнато старото обвинение в пердулион, което ще бъде разглеждано от центуриатните комиции и съответно ще носи старото наказание — смърт чрез разпъване на кръст.
Сула остави на сенаторите време да приемат новината, след което продължи:
— За държавна измяна ще се смята нарушаване на всяко едно от следните законови ограничения:
„Провинциалният управител няма право да напуска провинцията, която управлява.
Провинциалният управител няма право да позволява на войските си да нахлуват на територия извън границите на провинцията.
Провинциалният управител няма право да започва война по собствена инициатива.
Провинциалният управител няма право да напада територията на клиентна държава без официално разрешение от страна на Сената.
Провинциалният управител няма право да плете интриги и сключва тайни споразумения с владетели на клиентни държави или с каквато и да е чуждестранна институция или група хора, с цел да се измени вътрешното положение в чужда страна.
Провинциалният управител няма право да набира допълнителни войски без съгласието на Сената.
Провинциалният управител няма право да взема решения или да издава укази в рамките на управляваната провинция, които биха изменили, по какъвто и да е начин нейния статут без съгласие на Сената.
Провинциалният управител няма право да остава на територията на провинцията повече от трийсет дни след пристигането на неговия заместник.“
— Това е всичко — усмихна се той. — След толкова много забрани да представя и още едно условие: всеки римски гражданин, на когото е бил връчен империум, ще продължи да се ползва от него до мига, в който прекрачи свещената граница на Рим. Така е било винаги, аз просто препотвърждавам принципа.
— Не мога да разбера — нервираше се Лепид. — Защо са всички тези специфични забрани. Каква е ползата от тях!
— О, хайде, Лепиде — рече Сула, — ето те, че стоиш точно срещу
На двадесет и шестия ден от октомври племенникът на Сула Секст Ноний Суфенат (по-малкият син на сестрата на Сула) организира за първи път станалите по-късно традиционни игри на победата — луди Викторие; кулминацията им се състоя на Големия цирк в първия ден от ноември — годишнина от битката при Колинската порта. Игрите не представляваха някакво зрелище. Най-интересното бе провеждането за пръв път след сто и двайсет години на Троянските игри. Зрителите им се зарадваха, защото бяха нещо ново: сложна поредица от номера, извършвани от млади ездачи с благороден произход. Но Гърция не остана доволна. Суфенат буквално бе привлякъл всички талантливи атлети, певци, танцьори и акробати от Гърция, затова олимпийските игри, които се провеждаха по същото време, се провалиха. Освен това избухна скандал: по-малкият син на Антоний Оратор, Гай Антоний Хибрида опозори и себе си, и семейството си, като лично взе участие в надбягване с колесници. Ако на благородните римляни се позволяваше да участват в Троянските игри, смяташе се за абсолютно недопустимо те да се появяват на пистата за надбягвания.
На декемврийските календи Сула обяви имената на магистратите за новата година. Той самият щеше да е първи консул, колега щеше да му бъде Квинт Цецилия Метел Пий. Лоялността на стария поддръжник най- после бе възнаградена. Старият Долабела получи управлението на Македония, братовчед му — това на Киликия. Макар че жребият му отреди за помощник способния квестор Гней Публиций Малеол, Долабела Младши изрично настоя за старши легат да бъде назначен Гай Верес. Лукул остана на изток под командването на Терм, управител на Римска Азия. Гай Скрибоний Курион обаче се завърна в Рим, за да заеме поста на претор.
Време беше Сула да предприеме най-важната от всичките си акции на римски управник — раздаването на земя за възнаграждение на войските му. През следващите две години диктаторът имаше намерение да демобилизира сто и двадесет хиляди души, принадлежащи към двадесет и три легиона. По времето на първия си консулски мандат в края на Съюзническата война беше разпределил завоюваните земи на Помпей, Фезула, Адрия, Телезия, Грумент и Бовиан на своите тогавашни легиони. Това обаче изглеждаше като детска игра в сравнение с непосилната задача, която го очакваше сега.
Програмата беше разработвана дълго и старателно. Създадоха се различни категории, според които всеки щеше да получи това, което е заслужил. Категориите вземаха предвид колко години е служил ветеранът, какъв чин е заемал в армията, с какво е допринесъл за победите на легиона си. На най-старшите центуриони от легионите, воювали срещу Митридат (всеки от тях беше получил поне по няколко военни отличия през годините), раздадоха по петстотин югера плодородна земя, докато онези войници, които бяха служили най-напред под командването на Карбон, а после дезертирали на страната на Сула, получиха съвсем дребни компенсации — по десет югера земя, при това с бедна почва.
Сула най-напред раздаде земите, които бе конфискувал в Етрурия за сметка на градовете Волатера и Фезула (наказана за втори път). С годините Етрурия на няколко пъти бе доказвала, че е склонна да подкрепи всички врагове на Сула, затова той предпочете да не настанява ветераните си в отделни войнишки селища, а ги пръсна надлъж и нашир из провинцията; надяваше се по този начин да предотврати евентуални бунтове. Това се оказа грешка. Волатера се надигна кажи-речи незабавно, подложи на публични екзекуции мнозина от ветераните на Сула и затвори вратите си, готова за обсада. Градът се намираше насред дълбока долина, но заемаше висок, равен хълм. Жителите му имаха основание да смятат града си за непревземаем. Сула лично се зае с обсадата му, прекара три месеца под вражите стени, накрая се убеди, че нищо няма да се случи, и се прибра в Рим. Обсадата щеше да продължи дълго.
Диктаторът обаче си взе урок и промени по-нататъшната си политика. Ветераните занапред щяха да бъдат групи събрани в сплотените ядра на нови римски колонии — предани на родината си римляни, принудени да се защитават от възможни посегателства. Повечето колонии основа на територията на Италия. Единственият му задморски експеримент бе в Корсика. Там римляните създадоха два нови града; които имаха за задача да цивилизоват острова и да изкоренят най-голямото зло по онези места разбойничеството. Напразни надежди…
Новите съдилища скоро започнаха да действат и се оказаха идеалната арена да прояви юридическия си талант изгряващата звезда на римското право Марк Тулий Цицерон. Квинт Хортензий (който беше жънел успех и сред емоционалната атмосфера на народното събрание) не се оказа достатъчно бърз, за да нагоди досегашното си поведение към новите обстоятелства. Докато за Цицерон затвореният характер на съдебните процеси беше добре дошъл. В края на годината той се яви съвсем сам от името на ответника по някакво частно дело. На предварително заседание трябваше да докаже на Долабела Младши, градския претор, че гаранцията, която ответник или ищец трябва да заложат предварително, за да се даде ход на делото, не е задължителна. Срещу Цицерон се бяха явили Луций Марций Филип и Квинт Хортензий — те твърдяха, че до плащането на гаранции от двете страни делото не може да се разглежда. Цицерон спечели, Хортензий и Филип изгубиха, а Цицерон вече доказа пред всички, че е най-голямото чудо на римското
