пък бе добре охраняван. Маршрутът прекосяваше високите планини на Кандавия — недостъпни места, които едва ли са изглеждали различно по времето на великия Александър Македонски. Няколко стада овце и тук- там въоръжени ездачи, които можеха да се окажат скордизи или някакви други варвари — това беше животът из Северен Епир. След град Едеса обаче, край който плодородните речни долини създаваха по- благоприятни условия за живот, пътници се срещаха по-често, селищата бяха повече и по-оживени. В Солун Цезар потърси и намери подслон в резиденцията на провинциалния управител — добър случай да вземе гореща баня. Откакто бяха напуснали Аполония, пътниците трябваше да разчитат единствено на езерата и реките, които и в разгара на лятото бяха леденостудени. Управителят покани Цезар да му погостува повече, но младежът остана само един ден в града и продължи пътя си.
Филипи — град, станал свидетел на не едно и две легендарни сражения и доскоро окупиран от войските на един от Митридатовите синове — се оказа интересен с богатата си история и със стратегическото си разположение в полите на планината Пангей. Но още по-интересни се оказаха земите на изток, където Цезар веднага надуши какви възможности крият тесните проходи, пресичащи възвишенията, преди пътят да слезе отново в равнината. Най-накрая Цезар се оказа пред залива Мелас, чиито брегове се радваха на плодородна почва, нищо че бяха заобиколени от планини. Още едно планинско било за изкачване и пред пътниците се разкри Хелеспонтът — широка ивица вода между два скалисти бряга. На това място богинята Хела паднала от Златния овен, за да даде името на пролива; на това място се издигаха и плачещите скали, които едва не потопили кораба на аргонавтите; оттук пълчищата на Ксеркс се прехвърлили в Тракия. Хелеспонтът беше истинската врата между Изтока и Запада.
В Галиполи Цезар се реши да се качи на кораб и да премине последната отсечка от маршрута си по море. Корабът беше достатъчно голям, за да побере конете, неговото муле и останалите товарни животни, при това пътуваше направо за Пергам. Цезар бе чул за бунта на Митилена и за подготвяната обсада, но заповедта на Сула гласеше, че трябва да се яви в Пергам. Можеше само да се надява, че оттам управителят ще го прати в някоя застрашена от война част на провинцията.
Но управителят Марк Минуций Терм имаше съвсем други поръчения за Цезар.
— За нас е жизненоважно да не позволим бунтът да се разрасне — обясняваше той на новодошлия военен трибун. — Бунтът всъщност е следствие от новата данъчна система, която диктаторът наложи в Азия. Островните държавици като Лесбос и Хиос живееха доста добре под властта на Митридат, затова ще се радват, ако се освободят от зависимостта си към Рим. Някои от малоазийските градове споделят същите настроения. Ако Митилена успее да издържи година, и други градове ще се разбунтуват. Големият проблем с откъсването на Митилена от останалия свят, са двете й пристанища. А ние така и не разполагаме с голяма флотилия. Затова ти, Гай Юлий, заминаваш незабавно за Витиния, където ще се срещнеш с цар Никомед и ще поискаш да ти осигури флот. Когато събереш достатъчно на брой кораби, ще отплаваш с тях за Лесбос и ще ги предоставиш на моя легат Лукул, който отговаря за обсадата.
— Ще извиниш невежеството ми, Марк Минуций — каза Цезар, — но колко време е необходимо за събирането на флот? Колко и какви кораби очакваш да осигуря?
— Събирането на флот може да отнеме цял един живот — отговори отегчено Минуций, — а какви кораби ще осигуриш, зависи от това, какво ще ти даде царят. Въпросът не е колко кораба ни трябват на нас, а колко ще му се откъснат от сърцето. Никомед си е източен деспот като всички останали.
Деветнадесетгодишният младеж неволно се намръщи. Подобни отговори не му се нравеха.
— Така не е добре — заяви той. — Рим винаги трябва да получава това, от което има нужда.
Терм се засмя:
— О, млади Цезаре, имаш още много да се учиш!
Тук направи грешка. Цезар прехапа устни и изведнъж заприлича на майка си (ако Терм бе познавал Аврелия, сега по-добре щеше да разбере изражението на подчинения си).
— Е, Марк Минуций, защо просто не ми кажеш кога точно искаш корабите си и какви да бъдат те? — попита високомерно младият патриций. — А аз ще поеме отговорност да доставя обещаните кораби на обещаната дата.
Терм го изгледа учудено. Не можеше да си обясни защо подобно нагло държание от страна на трибуна не го дразни. Като че ли управителят на Римска Азия се убеждаваше, че Цезар говори напълно сериозно. Времето и срещата с цар Никомед щяха да убедят младежа колко много е сбъркал, но все пак Терм се заинтригува на какво ще се окаже способен Цезар. Особено като се имаше предвид писмото от Сула.
„Той ми се води нещо като роднина по сватовска линия, но искам отсега да бъде съвършено ясно, че не желая да бъде фаворизиран. Нещо повече, забранявам да бъде фаворизиран по какъвто и да било повод! Искам да му се дават отговорни и трудни за изпълнение задачи, нека заема възможно най-тежката служба. Той притежава забележителен интелект, съчетан от голяма доблест и храброст. Затова е твърде възможно да се прояви като изключително способен офицер.
И все пак, ако се изключи личният ми контакт с Цезар, нямам други наблюдения, защото досегашната му кариера е повече от скромна. Няма как, след като е бил Фламен Диалис. Вече е освободен от тази си длъжност пред закона и пред боговете. Но Цезар не е бил на военна служба, затова самочувствието му може да се окаже необосновано.
Провери го добре, Марк Минуций, и кажи на Лукул да стори същото. Ако се огъне, давам ти изрично разрешение да го накажеш възможно най-строго. Ако не се огъне, очаквам от теб да му отдадеш заслуженото.
И накрая една последна молба, която може да ти изглежда странна. Ако видиш или чуеш, че Цезар е яхнал друго животно, освен мулето, да го пратиш незабавно в Рим, където да си понесе наказанието.“
Терм добре помнеше съдържанието на писмото, затова се окопити от репликата на Цезар и му отговори равнодушно:
— Така да бъде, Гай Юлий. Ще ти определя и точна дата, и точни изисквания. Искам флотилията да бъде докарана пред лагера на Лукул на малоазийския бряг северно от Митилена на ноемврийските календи. Дотогава няма да си успял да получиш и един-единствен кораб от Никомед, но щом държиш на определен срок, ноемврийските календи би трябвало да те устроят — така ще успеем да блокираме и двете пристанища преди настъпването на зимата. Колкото до размера на флотилията: четиридесет кораба, поне половината от които да бъдат триреми или още по-големи. Макар че ще бъде истински късмет, ако уредиш и трийсет с пет триреми общо. Но нека те предупредя, че ако закъснееш или не успееш да пристигнеш с нужните кораби, всичко ще бъде отразено в доклад до консула в Рим.
— Както би следвало — съгласи се спокойно Цезар.
— Засега можеш да се настаниш в двореца — смекчи тона Терм; въпреки всичко той нямаше намерение да настройва срещу себе си роднина на диктатора.
— Не, заминавам още днес за Витиния.
— Няма защо да се престараваш, Гай Юлий!
— Може би. Но като ще се върши работа, да не я отлагаме.
Мина известно време, преди Терм да се върне над книжата си. Какъв необикновен младеж! С добри обноски, но с онази арогантност, типична само за знатните патрициански фамилии. Младежът внушаваше у другите чувството, че не се смята за по-важен от никого поотделно, но затова пък струва повече от всички, взети заедно; никой не можеше да стои над него, може би само някой Фабий Максим. Подобно впечатление беше трудно за назоваване, но Терм беше убеден, че по нещо Фабии и Юлий си приличат. И едните, и другите са хубави мъже! И едните, и другите не изпитват слабост към мъжете. Това последното го наведе на други размисли: красотата на младежа често бе предизвиквала мъже да изпитват неподозирана слабост към собствения си пол. И все пак, реши Терм, не можеше да упрекне Цезар, че е прелъстител.
Документите чакаха и Терм трябваше да се върне при тях; минаха само няколко минути и той съвсем забрави за Гай Юлий Цезар.
Цезар не позволи на скромната си прислуга да почине и една-единствена нощ из пергамските странноприемници. Още в деня на пристигането си той яхна мулето и потегли обратно към Витиния. Пътят му следваше бреговете на река Каик до самите й извори, след това прехвърляше вододела и слизаше по
