които са обидили него самия, които с нещо са се опитали да попречат на възхода му. През нощта Хризогон взема перата на своя господар и с неговото мастило подправя списъците, добавяйки тук и там имената на онези, които смята за свои врагове или чиято собственост иска да придобие за себе си. Хризогон заговорничи с плъховете и червеите, за да обогати себе си за сметка на своя патрон, за сметка на цял Рим. Ех, уважаеми съдебни заседатели, умен човек е Хризогон! Всичко е предвидил, за да прикрие следите си. Успял е да се обгради с армия от шпиони и помощници. Наистина, завидно
Цицерон се разплака, сякаш не друг, а той самият беше станал жертва на най-жестоко престъпление.
— О, не смея да те погледна, Луций Корнелий Сула! Неловко ми е, че такъв като мен, обикновен човечец от италийската провинция, едно парвеню, един момък без потекло, расъл на село, трябва да извади треската, заседнала в окото ти, тъкмо аз трябва да ти разкрия в пълна степен това… Не мога да намеря подходящо определение… Това предателство от страна на твоя най-близък и най-доверен Клиент Луций Корнелий Хризогон. Долно предателство! Гнусно предателство! Не, няма дума, която да определи подобна несравнима низост.
Цицерон решително избърса сълзите си.
— Защо трябваше на мен да се падне? Защо не се падна тежкият жребий на друг? Защо не е сега на моето място върховният понтифекс или началникът на конницата — двамата знатни люде, почитани и уважавани от всички! Но вместо това съдбата отреди мен да изрека истината. Аз не исках подобна участ, но съм длъжен да я приема. Защото, уважаеми съдебни заседатели, какво очаквате от мен да сторя? Да спестя на Луций Корнелий Сула днешното мъчение, да не спомена за измяната на Хризогон? Или да се помъча да спася живота на човек, който несправедливо е обвинен в убийството на баща си? Да, прави сте! Ще избера тежката задача публично да засегна един почтен и достоен човек — човек, който се е превърнал в легенда, — защото дори и една такава обида не струва, колкото несправедливата присъда над невинния. — Цицерон изправи рамене. — Уважаеми съдебни заседатели, оставям решението на вас.
Присъдата, както можеше да се очаква, беше оправдателна. Сула се изправи на крака и бавно се приближи към Цицерон, който усети как хората край него бързо се отдръпват.
— Много добре, мършави приятелю — поздрави го диктаторът и му подаде ръка. — Като си представя какъв актьор би излязъл от теб…
Щастливият Цицерон се засмя на думите му и горещо стисна диктаторската му ръка.
— Какъв актьор вече е излязло от мен, искаш да кажеш! Защото какво представлява добрият адвокат, освен актьор, който сам си пише текстовете?
— Тогава може би ще ти се връчат всички трагедийни роли в моите нови съдилища.
— Стига да ми простиш волностите от днешния процес, Луций Корнелий, готов съм да стана всичко, което поискаш от мен.
— О, прощавам ти! Мисля, че съм способен да простя всичко, само и само да имам случай да присъствам на представления като днешното. А с едно-единствено изключение твоята малка трагедия, Цицероне, е най-доброто театрално изпълнение, което съм наблюдавал извън театър. Да не говорим, че от известно време сам търсех начин да се отърва от Хризогон. Знаеш ли, не съм чак такъв глупак? Но подобни решения не се вземат лесно. — Диктаторът се огледа. — Къде е Секст Росций?
Оневиненият се показа.
— Секст Росций, публично ти възстановявам и земите, и доброто име, както и доброто име на баща ти — рече Сула. — Много съжалявам, че продажността и егоизма на човек, в когото имах такова доверие, са ти донесли толкова мъка. Но той ще отговаря за деянията си.
— Благодарение на моя великолепен адвокат, Луций Корнелий, всичко свърши добре — едва успя да изрече Секст Росций.
— Е, пиесата ще има и своя епилог, който тепърва ще бъде изигран — сложи край на разговора диктаторът, кимна на ликторите и пое към стълбите, водещи към Палатина.
На другия ден Луций Корнелий Хризогон, пълноправен римски гражданин от триба Корнелия, беше блъснат от Тарпейската скала.
— Радвай се на късмета си — заяви Сула, — че не те лиших от гражданство. Тогава щяха да те бият с камшик, след което щеше да умреш разпънат на кръст. Позволявам ти да умреш като римлянин заради всичко, което направи за моите близки, когато времената бяха трудни. Повече нищо не мога да сторя за теб. Дадох ти тази задача именно защото си гаден човек. Но тогава не си представях, че ще имам толкова задължения, че ще те изпусна от очи. Но рано или късно истината излиза наяве. Сбогом, Хризогоне.
Двамата братовчеди Росций Капитон и Росций Магн изчезнаха от Америя, преди някой да ги извика на съд. Никой повече нямаше да чуе за тях. Колкото до Цицерон, той се превърна в герой на деня. Защото беше първият, осмелил се да се изправи срещу проскрибциите на Сула… И успял да спечели дело срещу тях.
След като се отърва от жречеството, Гай Юлий Цезар беше назначен на офицерска длъжност в Римска Азия под командването на тамошния управител Марк Минуций Терм. Замина за изток един месец, преди да навърши деветнадесет. Придружаваха го двама новозакупени роби, както и германецът Гай Юлий Бургунд, получил наскоро свободата си. Обикновено до Азия се плаваше по море, но Цезар предпочете да пътува по суша. Егнациевият път, който прекосяваше Македония и Тракия — от Аполония на Адриатическо море до Галиполи на Хелеспонта, — беше дълъг около хиляда и двеста километра. Според календара беше лято, според годишното време — също, затова пътуването не беше неприятно, нищо че странноприемниците бяха доста по-нарядко, отколкото в Италия. До Азия пътищата по принцип се използваха от войски, а войските си строяха сами лагери.
Понеже на Фламен Диалис не се позволяваше да пътува, Цезар беше обикалял света само в мечтите си; но беше изчел много книги и имаше известна представа какво го очаква. И все пак скоро се убеди, че повечето от очакванията му са били погрешни; което не означаваше, че действителността не е по- интересна! Колкото до самото пътуване, дори Цезар, иначе тъй красноречив, не можеше да намери подходящите думи, за да опише настроенията и впечатленията си. Защото той бе роден пътешественик, по природа бе авантюрист, не просто любопитен, но направо алчен за нови знания, готов всеки момент да опита нещо ново и непознато. По време на пътуването си общуваше с всякакви хора — овчари или търговци, наемни войници, скитащи по пътищата, или местни главатари, търсещи наемници. Цезар говореше гръцки с атински акцент, но сега благодареше, че е отраснал в многонационалния дом на майка си, където, освен книжовен гръцки бе научил и доста диалекти. Не толкова, че срещаше хора, говорещи същите диалекти като наемателите на Аврелия, но защото поначало бе привикнал да се оправя лесно с езиците и да се разбира с всеки. Това щеше да му помага при пътуванията, защото Цезар просто не можеше да се изгуби, сред каквито и хора да попаднеше.
Разбира се, би било прекрасно, ако с него бе и любимият кон Буцефал, но младото и послушно муле Клепоушко не можеше да бъде укорено в нищо, ако се изключи жалкият му вид. Понякога на Цезар му се струваше, че добичето има нокти, вместо копита, толкова стабилно стъпваше по стръмните и хлъзгави терени. Бургунд яздеше огромен кон, другите двама слуги също си бяха намерили първокласни жребци — Цезар трябваше да спазва дадената дума и да язди само Клепоушко, но държеше чрез чистокръвните животни на придружителите си да докаже, че не е бедняк, а просто ексцентрик. Колко лукав се бе оказал Сула! Знаеше къде е слабото място на всеки — Цезар винаги бе държал да се харесва на околните, да печели непознатите с представителния си вид. А човек трудно можеше да мине за представителен на гърба на едно муле!
Вия Егнация минаваше през диви и негостоприемни земи. Пътят още не беше покрит с камък, но затова
