няма да се добавя нищо през текущата година. Тя ще представлява единствената законна заплата на провинциалния управител, който ще я получава в началото на мандата си. От стипендията той трябва да задели средства за своите подчинени, както и за всички разходи на канцеларията си. Към края на годината ще трябва да представи пълен отчет за направените разходи, но няма да е задължен да връща обратно на хазната средствата, които не е усвоил. Парите са негови и той може да върши с тях, каквото поиска. Ако възнамерява да ги вложи на свое име някъде в Рим още преди да е заминал за провинцията, нека това се смята за разрешено и допустимо. Но всеки ясно трябва да си дава сметка, че повече средства през годината той няма да получава! Нека ви предупредя и още нещо: щом като стипендията се смята за частно притежание на управителя от мига, в който я получи от хазната, то следва, че и всеки дълг, натрупан от провинциалната администрация по негово време, ще бъде изплащан с негови лични средства. Ето защо съветвам всички бъдещи управители да не рискуват по-нататъшната си кариера с натрупването на излишни дългове. Всеки разорен управител на провинция ще бъде обвинен в криминални деяния!
Сула хвърли заплашителен поглед на всички в залата.
— Отнемам от народните събрания всякакво право да вземат решения по въпросите на войната, управлението на провинциите и всички останали въпроси на външната политика. Отсега нататък се забранява дори да се обсъждат въпроси от подобно естество, в което и да е от народните събрания. Външната политика ще остане изключителен прерогатив на Сената. В бъдеще народните събрания само ще приемат закони и ще избират управници. Нищо повече. Няма да могат да разглеждат съдебни дела, да се месят във външната политика, да назначават и сменят военачалници.
Сенаторите не се сдържаха и радостни възгласи се чуха тук и там. Традицията повеляваше именно това, което Сула желаеше, но още от времето на братята Гракхи народните събрания в една или друга степен се бяха определяли кой да застане начело на римската армия — дори се беше случвало хора, назначени от Сената, да бъдат сваляни от командване. Така например покойният Метел Нумидик, бащата на Метел Пий, беше сменен навремето от поста главнокомандващ войските в Африка и на негово място беше назначен Гай Марий. Същото се беше случило и със самия Сула, когато пак Марий му отне върховното командване във войната срещу Митридат.
Сула този път стрелна с поглед Катул.
— Двамата бивши консули трябва да бъдат назначени за управители на двете най-застрашени от външни опасности провинции. Консулските и преторските провинции ще се разпределят по жребий. Ако Рим държи да запази доброто си име в чужбина, трябва официално да се придържаме към определени правила. Ако се случи да набираме кораби или цели флоти от римските провинции или от клиентните държави, разходите трябва да се осигуряват за сметка на годишните данъци в провинцията. Същото се отнася и до набирането на войници или снабдяването на армията.
Марк Юний Брут, който дотогава не смееше да се обади най-сетне се престраши:
— Ако някой управител води тежка война в своята провинция, ще бъде ли задължен да предаде управлението в края на годишния мандат?
— Не — отговори Сула. — Може да възникне ситуация, при която Сенатът да няма друг избор, освен да прати начело на армията един или дори двамата действащи консули. Ако Рим бъде нападнат от няколко страни едновременно, не виждам как това би могло да се избегне. Искам само да се разглежда внимателно всяка възможност и да се преценява достатъчно добре обстановката, преди да се разпореди на действащите консули да поемат командването, в която и да е провинция, както и преди да удължи мандата на даден провинциален управител.
Когато Мамерк на свой ред вдигна ръка, за да зададе въпрос, всички в залата наостриха уши: зетят на Сула се смяташе като негов най-близък помощник, затова никой не се и съмняваше, че въпросите, които задава, всъщност са му били предварително поръчани от самия Сула.
— Може ли да насоча вниманието на всички към една хипотетична ситуация? — попита той.
— Ще се радваме да я чуем! — отвърна диктаторът.
Мамерк се изправи. Тъй като той беше действащият чуждестранен претор и съответно заемаше куриатна длъжност, полагаше му се да седи на подиума в центъра на залата редом с останалите магистрати. Така всички присъстващи го виждаха добре. Откакто Сула беше забранил на сенаторите да излизат отпред, когато вземат думата, единствени привилегировани си оставаха магистратите.
— Да речем, че дойде време — започна да излага виждането си Мамерк, — когато Рим наистина се окаже нападнат от всички страни едновременно. Да речем, че и двамата консули, и всички претори са били принудени да ръководят военни действия във времето на техния мандат… Или да приемем, че консулите не притежават нужната военна подготовка, за да бъдат пратени да командват римските армии. Да приемем, че в същата тази тежка година един-двама от провинциалните управители умрат. Да речем, че в Сената не се намерят хора с опит или способности, които да поемат командването на дадена армия или управлението на дадена провинция. Ако си лишил народното събрание от правото да обсъжда въпроси, отнасящи се до военните действия и управлението на провинциите, и всички те са от изключителната компетенция на Сената, как трябва да се постъпи в подобна ситуация?
— О, чудесен въпрос, Мамерк! — отбеляза Сула. — Рим е нападнат от всички страни. Няма свободен куриатен магистрат. Няма бивши консули или претори на разположение. Няма сенатори с достатъчно опит и доказани способности. Но на Рим му трябва нов военачалник или провинциален управител. Правилно ли те разбрах?
— Точно така, Луций Корнелий — кимна Мамерк.
— Тогава — започна да обяснява той, — трябва да се потърси подходящият човек. Ситуацията, която ти описа, не би могла да получи разрешение според възприетите механизми на властта. С други думи, Сенатът е длъжен да намери човек с изключителни способности и опит, пък макар и извън своите редици. И същият този човек трябва да получи пълен империум, сиреч всички прерогативи на военната и административната власт.
— Дори ако е
— Дори да е освободен роб. Макар че е далеч по-вероятно такъв човек да се окаже римски конник или в най-лошия случай известен центурион. Аз поне познавах навремето един центурион, който пое командването по време на тежко отстъпление, получи за награда венец от трева и впоследствие дори облече тогата на куриатен магистрат. Име то му беше Марк Петрей. Ако не беше той, много римляни щяха да загинат на бойното поле, а Рим щеше да изгуби цяла армия. Марк Петрей намери място в Сената и загина по време на Съюзническата война. Синът му е сред новоназначените от мен сенатори.
— Но Сенатът няма право по закон да връчи империум на човек, който не негов член! — възрази Мамерк.
— Според моя законопроект ще има пълното право да го стори. Не само ще има право, но ще бъде задължен да го стори. Ще наричам подобна административна или военна власт „специално поръчение“. Специалното поръчение ще се връчва единствено от Сената. То ще бъде облечено с необходимия империум; според обстоятелствата — консулски или преторски. Но Сенатът ще има правото по свое решение да връчва империум на всеки римски гражданин, пък дори и на освободен роб.
— Какво ли е намислил? — промърмори Филип в ухото на Флак Принцепс Сенатус. — Никога не съм чувал подобно нещо!
— И аз това се питам — отговори му шепнешком Флак.
Но Сула знаеше, а Мамерк се досещаше; това беше още един начин да се спечели подкрепата на Гней Помпей, който бе отказал да стане сенатор и заради огромния брой клиенти — ветерани представляваше потенциална военна заплаха за всички. Сула нямаше намерение да позволява на когото и да било да насочва войската си срещу Рим; той беше последният, така поне се бе зарекъл. Ето защо, ако вятърът задухаше в друга посока и Помпей се превърнеше в опасност, законът трябваше да позволи на човек с неговия пълководчески талант да получи законна власт от законна институция — Сената. Сула просто узаконяваше това, което трезвият разум диктуваше.
— Остава ми да определя що е това държавна измяна — поднови своите пледоарии диктаторът няколко дни по-късно. — Преди съставянето на новите съдилища, които аз създадох преди няколко месеца със закон, римското право разглеждаше няколко типа измяна: от тъй наречения пердулион до така наречената майестас минута — тежка измяна, лека измяна. Това, което липсваше на всяко едно от тези престъпления,
