ядосало, но Помпей с удоволствие обясняваше разни неща на жена си.
— Защото, скъпа моя — започна той, — притежавам по-голямата част от тъй наречения Агер Галикус на юг от Аримин. При сегашните промени тези земи стават официална част от Умбрия, сиреч от Италия. И аз се превръщам в един най-едрите земевладелци в Италия, ако не и най-големият, в това не съм съвсем сигурен. Има хора, които притежават повече земи заради владенията си в Цизалпийска Галия. Като например твоя покоен баща, гугутчице мила, или Домиций Ахенобарбите. Но от майка си аз наследих повечето владения на Луцилиите в Лукания и като прибавим южния дял на Агер Галикус и родствените ми владения в Умбрия и Северен Пицен, съмнявам се дали някой притежава повече земи в границите на самата Италия! Мнозина са склонни да порицаят диктатора заради промяната, но не виждам аз за какво бих могъл да го упрекна.
— Нямам търпение да видя земите ти — изрече замислено Емилия Скавра. — Щом съм в състояние да пътувам, Велики, веднага заминаваме… Обещал си ми.
Бяха седнали един до друг на кушетката и той я погали точно където най-много й се искаше. Сетне започна да я целува по сияещото й от щастие лице.
— Още! — извика тя, когато Помпей се спря.
В невъзможно сините му очи заиграха игриви искрици.
— Кое е лакомото прасенце? Лакомото прасенце знае най-добре от всички какво иска да яде.
Емилия прихна: Помпей много обичаше да я слуша как се смее като малко дете. В следващия момент с такава страст я желаеше, че веднага се отдръпна назад.
— О, да му се не знае проклетото дете! — ядоса се Емилия.
— Всеки момент, котенцето ми — опита се той да я утеши. — Да се отървем първо от Глабриончо, пък после ще пробваме и едно за нас.
Помпей наистина се бе показал завидно сдържан. Искаше на всяка цена да докаже на цялата фамилия от надменни и тесногръди Цецилий Метели, че знае да се държи като любящ съпруг, нищо че го смятат за човек с долен произход. Той се нуждаеше на всяка цена да докаже, че не стои по-долу от новите си роднини.
Научил за близките връзки между младия Марий и Преция, Помпей придоби навика да посещава често луксозния й дом. Според него не беше унизително, ако споделеше нечий чужди ласки, стига този някой да е знатна, благородна или поне харесвана от всички дама. Освен това Преция знаеше да го задоволява по начин, по който Емилия Скавра едва ли би могла. Жените служеха за това да раждат деца, макар на бедната Антистия да не й беше позволено дори това.
Ако Помпей се радваше на идеята, че се е оженил повторно, това се дължеше на вродената му способност сам да радва жените. Той не си пестеше ласките и комплиментите за Емилия Скавра. Колкото повече го обикнеше, толкова по-добре и за двамата. Но понеже си беше хитрец, Помпей никога не се възмущаваше, ако Емилия изпаднеше в мрачно настроение, ако започнеше да плаче или дори започнеше да го кори за това-онова. Нито Антистия навремето нито Емилия Скавра в момента си даваха сметка, че съпругът им манипулира тях, докато те си въобразяват, че го манипулират. Всички бяха доволни, до конфликти не се стигаше.
Помпей просто не знаеше как да се отблагодари на Сула за това, че му предложи за жена дъщерята на самия Скавър Принцепс Сенатус.
Помпей бе твърд в решението си да не влиза в Сената, но това не означаваше, че трябва да се държи настрана от диктатора и приближените му; напротив, в последно време мечтите му се бяха насочили към нова цел — той щеше да се превърне в единствения военен герой в римската история, който още не е станал сенатор, но вече е поел команден пост, какъвто се полага на бивш консул. Всички разправяха, че било невъзможно. Всички му се надсмиваха и подиграваха. Но човек много рискуваше, когато си позволяваше да се подиграва на Гней Помпей Велики! Рано или късно щеше да накара всички да го разберат — и то не, като заповяда смъртта им, така би действал само някой Марий, — не и като ги проскрибира като Сула. Враговете му щяха да изпият своята горчива чаша, като се видеха принудени да отидат при него; така щеше да ги манипулира Помпей, Че един ден те щяха да лазят в краката му, да целуват ръцете му и щяха да се убедят колко погрешно мнение са имали за самите себе си. А това щеше да донесе далеч по-голяма радост на Помпей, отколкото да ги гледа как умират заради грешките си.
В името на всичко това той съумяваше да възпира желанието си към привлекателната Емилия, задоволяваше се с чести посещения у Преция и се утешаваше, като гледаше как бързо се издува коремът на Емилия Скавра — следващия път щеше да се издува с неговото дете.
Очакваше се Емилия да роди в началото на декември, но събитието се случи в края на октомври. Дотогава бременността не й бе създавала затруднения, затова внезапното раждане изненада всички, най- вече лекарите й. Мъничкото момченце, което се яви на бял свят толкова по-рано от обичайното, умря на другия ден, а скоро след него почина и самата Емилия Скавра.
Помпей беше потресен от смъртта на жена си. Все пак той я бе обикнал. Щом самият Сула си бе направил труда да му избере жена, това само по себе си означаваше, че по-прекрасна съпруга от кикотещата се и леко глуповата Емилия Скавра не би могло да има. Бащата на Помпей бе известен с прозвището Касапина, самият той също се славеше като Малкия Касапин, затова и самата смърт не го изненадваше или плашеше. Помпеевци не жалеха умрелите, нито изпитваха съчувствия към страданията им. Щом мъжете умираха на бойното поле, значи и жените можеха да умират при раждане. Човек никога не знае кога ще му се случи. Когато майка му беше умряла преди години, Помпей почти не беше плакал, само трагичната смърт на баща му го беше разтърсила.
Но ето, че Помпей едва преживя внезапната загуба, от мъка му идеше да се хвърли при Емилия на погребалната клада; Варон и Сула можеха да кажат със сигурност дали наистина е възнамерявал да скочи в пламъците, или само е разигравал сцени. В интерес на истината, самият Помпей не знаеше. Даваше си сметка само, че доскоро Фортуна го е закриляла, че го беше дарила с безценната щерка на самия Скавър, но след това изведнъж си беше прибрала подаръка обратно — преди дори да го е вкусил.
Със сълзи на очи младежът напусна Рим. За втори път минаваше през Колинската порта заради нечия смърт. Преди беше заради баща му, а сега заради Емилия Скавра. За един Помпей от Северен Пицен имаше само един изход — да се прибере обратно в родината си.
— В момента Рим има десет провинции — говореше Сула пред Сената в деня след погребението на доведената си дъщеря. Беше в траурно облекло: чисто бяла тога и туника тънък пурпурен ръб като на конниците вместо широката ивица на сенаторите. Ако Емилия Скавра беше негова кръвна роднина, Сула не би следвало изобщо да се показва пред хора, преди да са изминали поне десет дни. Но липсата на кръвни връзки му спестяваше подобни ограничения.
— Нека ви ги изброя за всеки случай, назначени отци: Далечна Испания, Близка Испания, Трансалпийска Галия, Цизалпийска Галия, Македония заедно с Гърция, Азия, Киликия, Африка заедно с Киренайка, Сицилия и Сардиния заедно с Корсика. Десет провинции, които трябва да се управляват от десет души. Ако никой не остава повече от година в провинцията си, това ще означава, че всяка година трябва да се назначават нови и нови десетина управители — колкото е общият брой на консулите и преторите, сменени от длъжност предишната година.
Погледът му се спря на Лепид, сякаш последните няколко забележки бяха отправени лично към него.
— Всеки управител ще управлява със съдействието на специален квестор. Изключение ще прави управителят на Сицилия, на когото ще назначаваме двама квестори, един за Сиракуза и втори за Лилибей. Това означава, че за Рим и Италия ще останат общо девет квестори от общите двайсет. Предостатъчно. На разпореждане на всеки управител ще бъдат назначавани различни държавни служители: ликтори, глашатаи, писари, счетоводители. Задача на Сената ще бъде по предложение на хазната да отрежда определена сума от бюджета за всеки управител. Нека тази сума наричаме стипендия. Към стипендията
