правото да председателстват съда.
Този път думата взе Катул. Приятелят му Хортензий още не се беше окопитил след грубите думи на Сула отпреди малко.
— Според конституцията, Луций Корнелий, само законно свикано народно събрание може да наложи смъртна присъда. Ако възнамеряваш да отнемеш всякаква правораздавателна дейност от народното събрание, това означава ли, че ще упълномощиш новите съдилища да издават и смъртни присъди?
— Не, Квинт Лутаций, не означава. Тъкмо обратното. Смъртна присъда няма да се налага изобщо. Бъдещите присъди ще се ограничават с изгнание, глоби и/или конфискация на част или на цялото имущество на осъдения. Новите ми законопроекти уреждат и дейността на комисиите по обезщетенията — те ще се състоят от между двама и петима заседатели, теглени по жребий, и от председателя на съда.
— Ти назова седем съдилища — обърна се към него Мамерк. — Държавна измяна, злоупотреба с данъци, злоупотреба със средства от хазната, подкупи, фалшификаторство насилие и убийство. Но според лекс Плавция в момента съществува съдилище, компетентно по делата за обществено насилие. Имам два въпроса: първият, какво ще стане с това съдилище? И вторият, какво ще правим с делата за богохулство и светотатство?
— Лекс Плавция повече не ни е нужен — отговори Сула. Той се облегна назад, видимо доволен; сенаторите явно приемаха с облекчение мисълта, че на народното събрание се отнема контрол върху съдебните дела. — Общественото насилие ще е от компетенцията или на съда за насилие от общ характер, или на този за държавна измяна — това ще зависи от тежестта на извършеното престъпление. Колкото до светотатството, подобни дела са твърде редки, за да изискват специален съд. Когато се наложи, този съд ще се свиква. Председател ще бъде сенатор, бивш едил. Воденето на делото ще бъде, както и при постоянно действащите съдилища — обвиняемият пак ще бъде лишен от правото да обжалва пред народното събрание. Ако делото засяга целомъдрието на весталска девица, и занапред спрямо нея ще се изпълнява присъдата зазиждане жива. Но уличеният любовник, или любовници, ще се съдят в отделен съд и няма да им се издава смъртно наказание.
Сула се покашля и продължи:
— За днес почти свърших. Но най-напред няколко думи за консулите. Не е добре за Рим те да участват във войни далеч от родината. Двамата действащи консули са длъжни през цялата година на службата си да се грижат и да отговарят пряко за благосъстоянието на Рим и на цяла Италия. Друго не бива да ги занимава. Откакто пратих народните трибуни, където им е мястото, надявам се именно консулите да проявят повече законодателна активност. А сега да се спра и на самия Сенат. За в бъдеще всеки ще говори от място, когато пожелае, но никой няма да има правото да се разхожда из залата. Всеки ще се изправи пред стола си и това ще е единственото място, от което ще има право да приковава вниманието на останалите. Няма да се допуска излишен шум. Няма да се аплодира, да се тропа с крака, да се вика и да се надвиква. Консулите ще налагат глоба от хиляда денарии на всеки, който наруши установения от мен ред за водене на заседанията.
Щом Сула разпусна заседанието, неколцина сенатори се събраха на групичка пред Курия Хостилия. Някои от тях като Мамерк и Метел Пий бяха предани на Сула, други — като Лепид и Катул — се примиряваха с него като с по-малкото зло.
— Не ще и съмнение — каза Прасчо, — че тези нови съдилища ще отнемат голяма част от задълженията на законодателните институции. Повече никой няма да може да внушава на плебейското събрание кой по какъв повод трябва да бъде съден от специален съд. Повече няма и да се тревожим кой заседател от конническото съсловие ще позволи да бъде подкупен. Да, това са добри реформи.
— И недей така, Пий, помниш какво стана, когато Цепион Консул върна правораздаването на сенаторите! — възкликна бившият цензор Филип. — Цяла година, дори и през лятото, трябваше ежедневно да заседавам по някое дело! — Той се обърна към Марк Перперна, колегата му отпреди години. — Ти поне си спомняш, предполагам.
— Доста добре — потвърди Перперна със същия отегчен тон.
— Проблемът с вас двамата — възрази Катул, — е, че желаете Сенатът да контролира съдебните журита, но не и да се налага вие лично да работите по въпроса. Ако ние, сенаторите, искаме да имаме своята дума върху всяко съдебно дело, ще трябва да се примирим и с неприятностите, произтичащи от това.
— Няма да е толкова трудно сега — опита се да ги помири Мамерк. — Сега сме повече.
— Говори ми, говори ми, нали си зет на великия, може да ти дърпа конците или да те води на каишка като куче! — тросна му се грубо Филип. — Броят ни никога няма да е достатъчен! А с тези постоянно действащи съдилища дори няма да има възможност делата да се отлагат — навремето поне можехме да прехвърлим някое дело на народното събрание, та да си починем за известно време, докато се спази процедурата. Сега на председателя ще му е достатъчно да си подбере няколко десетки сенатори, когато му хрумне! Дори няма да знаем предварително дали ще има дело за нас или не. Как можем при такова положение да си направим планове дори за следващия ден? Сула казва, че жребият ще се тегли едва след като се насрочи датата за процеса. Отсега я виждам картинката. Отивам да отдъхна на морския бряг и след два дни ме привикват по спешност да слушам някое проклето дело!
— Отговорностите трябваше да се разпределят по равно — съгласи се Лепид. — Сенатът трябваше да си запази контрола върху по-важните съдилища — държавната измяна и злоупотребите с фиска. С убийствата чудесно биха се справили и заседатели от конническото съсловие… Биха се справили дори хора от пролетариата!
— Това, което имаш предвид — сряза го злобно Мамерк, — е, че когато се съдят сенатори, заседателите трябва да бъдат сенатори. Но когато се съди някой по обвинения в магьосничество или отровителство, няма защо да се губи ценното време на управляващите.
— Нещо подобно — усмихна се Лепид.
— Това, което аз бих искал да знам — намеси се Прасчо, за да измести темата на разговора, — е какви са бъдещите му законодателни планове.
— Хващам бас, че каквито и да са, няма да са от наша полза! — предположи Хортензий.
— Глупости! — ядоса се Мамерк, който беше отвикнал да се засяга, че бил играчка на Сула. — Всичко, което Сула е сторил досега, е било да укрепи позициите на Сената и да върне Рим към старите ценности и обичаи.
— А може би — рече замислено Перперна — вече е твърде късно да се връщаме към старите ценности и обичаи. Много от законите и принципите, които Сула премахна в името на традицията, се бяха наложили от толкова време, че сами се бяха превърнали в част от традицията. Сега плебейското събрание е място за скука. А подобно положение няма да продължи, понеже е противоестествено да продължи. Вече векове, откакто народните трибуни са били най-активните законотворци в Рим.
— Да, начинът, по който Сула постъпи с народните трибуни, не се посреща добре от народа — съгласи се Лепид. — Прав си. Новото положение на плебейското събрание няма да се окаже трайно.
На октомврийските календи диктаторът им поднесе поредната изненада: премести свещената граница на Рим точна сто крачки навън — в района на Форум Боарий. Така падът след няколко века история се оказа изведнъж с няколко двора място по-голям. Откакто бяха прогонили царете, никой в Рим не бе и помислял да пипа свещената линия на померия. Това се смяташе за царска работа, следователно републиканските управници не биваше да се захващат с нея. Но това не можеше да спре диктатора Сула. Щял да премести померия, както сам обясни, защото смятал да обяви за официална граница на Италия река Рубикон. От доста време тя се приемаше за фактическа граница между Италия и Цизалпийска Галия, но на книга границата на италийския съюз стигаше до река Метавър, доста по на юг от Рубикон. Ето защо, обясняваше Сула на сенаторите, налагало се да се уголеми територията на самия Рим вътре в пределите на разширена Италия. Преместването на померия на символичните сто метра било достатъчно в този смисъл.
— Което, поне що се отнася до мен — обясняваше Помпей на младата си невеста (вече в напреднала бременност), — е чудесно!
Емилия Скавра го погледна с известен скептицизъм.
— Защо?
Тя доста често си позволяваше да го пита защо това, защо онова, което при други обстоятелства би го
